С качането в ледените води на Йордановден за кръста, както се практикува у нас, кръщаването от свещеник в дупка, издълбана под формата на кръст в леда в Русия и моржуването са практики, водещи началото си от християнството.
Потапянето във вода точно на Богоявление (6 януари), дали за приемане на Светото Кръщение или за изваждането на Светия кръст се свързва с водното кръщение, което свети пророк Йоан направил на Иисус Христос в река Йордан. Църквата учи, че така Господ е приел водно кръщение, а впоследствие Самият Той ни е завещал Светото кръщение не само с вода, но и със Свети Дух.
Според църковните вярвания на Богоявление всички води, и в моретата и океаните, и в редите, и в изворите, и във всички други източници се освещават от Бога независимо, че впоследствие свещениците освещават с молитви вода.
Смята се, че тези, които след това се хвърлят в леките и езерата, за да извадят кръста ще бъдат здрави през цялата година, както и тези, които играят на мъжкото хоро в ледените води.
Зимното къпане е било описано за първи път като медицински феномен през 1886 г. от баварския свещеник Себастиян Кнайп в книгата му "Моето водолечение". Томчето е било преиздавано безброй пъти и става известно по цял свят. Смята се, че именно трудовете на божия служител поставят началото на съвременната теория и практика в "моржуването". Самият автор на книгата страдал от чести респираторни инфекции, но твърди, че се е избавил от недъзите си, щом започнал да се гмурка в ледена вода на реката край манастира. След като направил анализ на терапевтичното въздействие, Кнайп заключил, че ходенето на бос крак по влажни камъни, по росата или по снега, както и къпането със студена вода, са ефикасни начини за лечението на доста заболявания - като се започне от хипертония и се стигне до болките в главата.
Монитор
