- Проф. Овчаров, за втори път попадате на човешки останки, над които са извършвани ритуали срещу вампирясване в скалния град Перперикон. Какво може да разкажете за тях?
- Вампирската мания започна през 2012 година с откриването на така наречения Созополски вампир. Тогава покойният проф. Божидар Димитров вдигна голям шум около него, като някои от идеите му, бих казал, бяха доста фантастични. Всъщност през 2013 година на Перперикон излезе абсолютно аналогичен гроб със забит в сърдечната област връх на желязно рало. Тогава беше открит в акропола на скалния град край църква № 1. Това се случи няколко месеца след като през 2012 г. бе открит т.нар. Созополски вампир от ХІІІ-ХІV в., който също бе прикован към земята с желязно острие на рало. Малко по-късно при разкопки във Велико Търново се появи друга разновидност на ритуала – приковаване на крайниците на човека към земята с четири железни скоби, а петата бе забита в сърдечната област. Интересът към този обичай се оказа грандиозен не само у нас, но и в световен мащаб. Новините за прословутите български вампири обиколиха Земята, тиражирани от хиляди медии. В България пристигаха екипи на десетки телевизии от Европа, САЩ, Япония и други страни, за да снимат филми за потомците на Дракула. А археолози и историци трябваше да обясняваме, че не става дума за кръвожадни вампири, а за народни обичаи против вампирясване. Още тогава обясних неща, които сред нас, учените като цяло, са добре известни. Но все пак е много интересно, защото тези ритуали се откриват по археологически път при погребения над останките на хора на 700-800-1000 години. Тук става дума за обичаите срещу вампирясване и за това, че определени хора приживе или по време на смъртта са били набедени, че могат да вампирясат.
Проф. Овчаров пред "Телеграф": Откриха нов вампир на Перперикон! (СНИМКИ)
- Какво представлява вампирясването в народните представи?
- Според народните вярвания до 40-ия ден покойникът по принцип е застрашен от вампирясване. Хората вярвали, че набедените за вампири могат да излизат през нощта от гроба и да ходят по къщите. Те не са хора, нямат плът, а са като духове. Така в миналото се смятало, че ако до 40-ия ден от смъртта не бъдат извършени съответните ритуали срещу вампирясване над трупа, покойникът може да се „окости“, т.е. да се въплъти. Вече оттук нататък той може да отиде при хората и да живее при тях. Вампирите обичали да бъдат бръснари, месари или търговци. Това показват фолклорните изследвания. Именно заради тези страхове върху трупа на покойника се извършали тези ритуали.
- А какво ги е карало да вярват, че тези хора могат да се върнат от отвъдното като вампири?
- Има много причини, поради които хората вярвали, че някой може да се върне като вампир в света на живите. Основните са, че може да е бил някакъв престъпник и убиец приживе, но може и да е съвсем друга причината. Например човекът е възможно да е починал от някаква неестествена смърт, като през Средновековието трябва да се знае, че е често срещано. Възможно е да е бил самоубиец или жена с разпуснато поведение, или пък хора, убити далеч от родината, на които не се знае мястото на смъртта. За вампири са набеждавани и престарелите хора. Затова и до днес е запазен изразът: „Погледни тая баба, прилича на вампир“.
- Какво е по-интересното и необичайно при погребението от тази година?
- Откритите останки са на дете или на човек с нисък ръст, защото главата му е прекалено голяма. Това ще се изследва и доказва антропологически тепърва. Вероятно става въпрос за някаква болест и за човек с нисък ръст. Според съвременната медицина под 1,30 сантиметра при мъжете и 1,20 сантиметра при жените може да се мисли, че става въпрос за джудже. Интересни са обаче ритуалите срещу вампирясване, които са многобройни. За тях се знае и по фолклорен, и по археологически път. Първо гробовете се опалват с огън, който е много силен. Слагат се камъни, върху които покойниците се връзват за крайниците. Стига се и до драстичните методи като забиване на железни предмети и слагането на такива предмети върху труповете. Желязото, както и оловото, се смята, че се бори срещу злите сили. Не е задължително те да се забиват. Могат просто да се сложат върху трупа. При новия гроб от Перперикон ние имаме много интересен обичай - сложен е кръст, който е висок около 15 сантиметра. Той е сложен от лявата част на покойника. От дясната част има някакъв предмет с неясно предназначение. Той е остър. Така че тук имаме един нов обичай с кръст. Знае се, че по принцип кръстът е един от най-силните амулети срещу вампирите. В случая имаме и поставяне на кръст в самия гроб.
- Колко е висок въпросният скелет?
- Не може да се каже, защото стъпалата ги няма, но предполагаме, че е около метър, метър и десет.
- Някъде в България запазени ли са такъв вид обичаи?
- Да, разбира се. Има много изследвания на фолклористите в тази насока. Например на Иваничка Георгиева и Вакарелски, който е основоположник на българската етнография. Данни дава и проф. Рачко Попов. Именно той описва случай от 80-те години на миналия век, т.е. преди 40 години, когато в Северозападна България е имало подобни ритуали. Той описва, че е имало нещо като ловци на вампири, които са се наричали вампирджии. Та такъв вампирджия е имало в Северозападна България. Този човек пробождал ритуално с кол гробовете на покойниците, които са застрашени от вампирясване. Има случаи и в Румъния от 2006 година. Цяло семейство получава условни присъди за разкопаването на гроб. Така че такива ритуали има и до днес. Някои от тях изпълняваме, без да знаем. Например вярването, че покойникът не бива да бъде прескочен от животно. Според вярванията, ако го прескочи котка, ще стане вампир. Доста от ритуалите, които се изпълняват до 40-ия ден от смъртта, до голяма степен са вампирски. Всички ги изпълняваме, без да знаем това.
- Наскоро открихте комплекс от жилища от 13-14-и век, който оприличихте на град на хобитите. Откъде идва тази аналогия?
- Това са комплекс от жилища от 13-14-и век в Южния квартал, вкопани дълбоко в земята, за които местното население е използвало руините от заобикалящите ги антични храмове. Откритите на Перперикон жилища са едностайни, много рядко двустайни, с квадратура между 15 и 22 квадратни метра. В тях е живяло цялото семейство и се е правело всичко – храната, отглеждали са се децата, правело се е брашното. В комплекса са концентрирани десетина сгради, като в част от тях са открити предмети от бита – хромели, които представляват уреди от камък за мелене на зърнени култури и глинени съдове. Преди няколко месеца бях в Нова Зеландия, където видях прочутото селище, декор на снимките на филма „Властелинът на пръстените“. Когато Толкин пише тази прочута книга, всички знаем, че тя е била изградена на базата на скандинавската и англосаксонската митологии. Публикувано изследване показва, че самите къщи са взети от английското минало. Толкин е бил на разкопки при британския археолог Мортимър Уилър, който по това време копае в Средна Англия селище от Римския период. В това селище – Лина парк, къщите са били строени в старите римски сгради. Тези дупки са направили впечатление на Толкин, откъдето най-вероятно идва неговата идея за град на хобитите.
- Днес е Хелоуин. В нашето общество има противопоставяне по темата - децата да не празнуват този католически празник, а да отбелязват например Деня на будителите, който е на следващия ден. Какво е вашето отношение към празника?
- Аз много не го уважавам този празник. Не е български и нямам към него някакво особено отношение. Така че не мога да го коментирам, защото този празник за мен е изкуствен за България. Искам да кажа, че в момента се намирам в град Казан на голям конгрес по археология на степите. Тук сме двама български учени - доцент Валери Йотов от Варненския исторически музей и моя милост. Освен докладите ще направим двудневно голямо пътешествие по Биляр и Болгар - столиците на Волжка България. Така че сме една група от учени по дирите на прабългарите. Не съм идвал досега, така че това за мен е една мечта.
- Каква оценка бихте дали на археологическото лято на Перперикон?
- Като цяло работата на Перперикон върви много успешно. Една седмица няма да съм на разкопки, Там е колегата Николай Бояджиев, който е другият ръководител на проучванията, който много добре се справя. Живот и здраве ще имаме много интересни новини, които обаче ще са свързани повече с античната история на Перперикон, защото вече навлязохме стабилно в късноримската епоха и ще имаме едни страхотни изненади.
Това е той:
- Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
- Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1976 г.
- През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
- Доктор на науките е с дисертацията „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
- Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
- Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Милена Димитрова
