Н а 31 октомври в САЩ (а вече и в други райони по света, в това число и в България) се чества Хелоуин или вечерта на Вси светии. Празникът е запазил литургичното си значение сред католици и протестанти като ден за възпоменание на мъртвите. Въпреки това, когато чуят думата Хелоуин, повечето хора си представят издълбани тикви, черепи и паяжини и ден, в който хората се обличат в черно и оранжево, правят се на вампири и демони. Въпреки че много християнски духовници и у нас искрено се възмущават, размахват пръст на този вид тържества и дори ги анатемосват, практиката да се обличат като чудовища, призраци, зомбита и разнообразни същества от друг приказен свят реално идва от киното и телевизията. А в по-ранни епохи това идва от игрите, гонещи злото, каквито са и родните кукерски ритуали. Срещу идолопоклоническата традиция в България на 28 октомври Софийска митрополия организира среща-беседа „Будни на Хелоуин или будители за 1 ноември” с участието на Знеполския епископ Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария, и с проф. дбн Клара Тонева, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. И двамата лектори в крайна сметка се обединиха около становището, че трябва да се избягва назидателния тон и крайните изказвания за Хелоуин в 21 век, особено що касае отношенията с децата . В противен случай се рискува детето да остане изолирано в училището, какъвто пример от личен опит даде проф. Тонева. А както изтъкна и епископ Мелетий трудно може да се обясни на хлапетата, че обличайки се като мъртви или демони те се свързват със Сатаната, стават негови слуги, както разяснява Николай Велимирович-сръбски духовник, завършил живота си в САЩ.
Карнавал
В генерален план за децата Хелоуин е примамлив както с карнавалния си характер, така и с традицията да се обикалят съседите в квартала и да се чука от врата на врата с въпроса „пакост или лакомство“. Така малчуганите събират в своите чантички и фенери бонбони, които после лакомо похапват.
Счита се, че корените на този празник са в Ирландия. Там този четвъртък се чества Самайн, келтски празник, ознаменуващ „края на жътвата“, плодородието, както и времето за прогонване на злите сили.
В някои квартали там децата могат да бъдат видени да чукат на вратите на съседите си и да искат сладкиш, наричан „изпечена душа“. В замяна на това те казват молитви и пожелания за мъртвите им роднини. Паралелно с народните обичаи в Ирландия Католическата църква се моли и прославя душите, които са в чистилището, с надеждата да ги пречисти, преди да достигнат рая.
Мексико
Есенно време подобен род празници се организират и в други точки на планетата. В Католическата църква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата из цял свят на 1 ноември - в Деня на Вси светии. Празникът варира в различните страни от оживени и цветни празненства до духовни и доста сериозни. Етнографи отбелязват, че всяка страна и култура е установила свои начини за почитане на мъртвите. Едно от най-известните тържества се нарича Ел Диа де Муертос (El Día de Muertos - Ден на мъртвите) в Мексико. То се провежда в продължение на два дни, обхващащи Деня на всички светии (на 1 ноември) и Деня на всички души (на 2 ноември). Празникът набляга на спомена за живота на починалия, в комбинация с пищни трапези, паради, танци и партита.
Християните в Латинска Америка вярват, че в началото на ноември духовете на мъртвите се завръщат, за да участват в празненствата заедно с живите. И там, досущ традициите по нашите балкански ширини, хората украсяват и почистват гробовете на починалите членове на семейството, като премахват плевелите и отчупените парчета от гробници и паметници. После поставят неща, на които починалият се е радвал, докато е бил жив – храна, напитки, вещи. Гробът като портал между световете се украсява богато с цветя и всякакви други декорации. Накрая се добавя и снимка на починалия, като така се създава своеобразен олтар. Жените месят деликатес, наричан Пан де муерто (Pan de muerto) - сладък хляб на мъртвите. Тeстото така се оформя, че да прилича на купчина кости. Организират се процесии, в които хората носят пъстри дрехи, костюми и маски, наподобяващи скелети и черепи. Счита се, че това е остатък от предхристиянска езическа ацтекска традиция.
Испания
През тази седмица в Испания също почитат починалите. Това се случва в Деня на Вси светии и следващия, наречен Денят на всички души. На 1 ноември семействата се стичат на гробищата, за да почистят и украсят местата, където почиват техните предци. В Барселона и околните райони се правят традиционни сладки, наречени Панели (Panellets), които се споделят между членовете на семейството, символизиращи сладостта на спомена за покойника. На Задушницата (2 ноември) е обичайно отново да се посещават гробищата, като се палят свещи, за да напътстват душите на починалите. В областта Галисия изненадват шествия със страшни костюми, които тръгват по улиците.
Гватемала
Вярването, че след кончината на човека душата му отлита и остава само тялото пресъздават по уникален начин в Гватемала. Идния петък там се провежда грандиозният фестивал на хвърчилата. Някои от сложните аероконструкции достигат гигантските 10 метра в диаметър. Хвърчилата са направени от изцяло естествени материали. Молитви и благословии, написани на ръка, се закрепят на опашката, като се вярва, че така душите могат да ги четат, докато летят заедно тях. Изследователи отбелязват, че осмоъгълната форма на хвърчилото идва от концепцията на маите за четирите посоки на света, като са добавени още четири, символизиращи короната на Слънцето.
Смесване
В тази връзка определено може да се каже, че миксът от езически и християнски ритуали есенно време личи доста ясно именно в Задушницата. Денят на Вси светии не е избран случайно да се чества точно сега ден по-рано. През 835 г. папа Григорий IV в опит да пребори съществуващите езически ритуали и вярвания утвърждава именно 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.
Будистите пращат коли и пари на оня свят
Това, че душата е безсмъртна, са разбрали представителите на почти всички религии на планетата.
За будистите и даоистите всяка година се отделя цял месец за почитане на техните предци. Месецът – известен като Месец на гладните призраци – кулминира във фестивал. Тогава се казва, че портите към подземния свят са най-отворени към света на живите. Често хората избягват да излизат през нощта от страх, че призраци, минали през портите, ще ги преследват. Подобно на Хелоуин обаче, Фестивалът на гладните призраци балансира табутата и страха с тържествата. Те започват с парад, който завършва с поставяне на фенери на поплавъци и пускането им във водата. Семействата вярват, че колкото повече фенерът пътува, преди да се запали, толкова по-голям късмет ще има семейството през следващата година.
По време на Фестивала на гладните духове семействата поставят храна на олтари, за да успокоят душите. Доста любопитен е обичаят да се поставят хартиени дарове - фалшиви пари, изрязани хартиени коли и часовници - в метални кошчета. След това се запалват, като така приношенията отиват при предците им в задгробния живот.
В Индия, пък се отбелязват два празника на покойниците Шраддха и Махалая.
