З а повечето любителите на туризма и пътуванията Колумбия вероятно създава асоциации за една не безопасна туристическа дестинация.
Причина за това е образът, създаден от медиите, които я представят като един от центровете на световната наркоиндустрия. Въпреки това обаче родните туроператори предлагат доста добри и примамливи оферти, чрез които да бъдат съблазнени желаещите да прекарат почивката си в тази част на света.
Главният градски площад на Богота с Централната катедрала.
Заради отдалечеността на дестинацията предлаганите пакети са от 12 до 14 дни, а цените са между 5000 и 5500 лв. Пътуването е със самолет, като едно от неудобствата е, че като далечна дестинация се налага да се извършва прекачване, най-често в Германия.
От летището във Франкфурт самолетът откарва туристите право в столицата на Колумбия, Богота. Градът е третата по надморска височина столица в Южна Америка след Кито и Ла Пас. А с населението си от близо 8 млн. души той се включва в една от 30-те най-големи и гъсто населени столици в света. Богота е град с половинхилядолетна история. Създаден е през 1538 г. и е известен с множеството библиотеки и книжарници. Заради това през 2007 г. е обявен от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата. Една от забележителностите на колумбийската столица е Централната католическа катедрала, чието строителство започва през 1553 г. и продължава повече от 30 години, чак до 1585 г. Друга емблематична сграда е тази на Обществената библиотека, която е на повече от два века и половина. Истински бум на строителство на обществени сгради в Богота се извършва през 19-и век след освобождението на страната от испанска власт от армиите на Симон Боливар и обявяването на Богота за столица на Велика Колумбия. В 1823 г. е основан Националният музей, а през 1867 г. и Националният университет. През 1884 г. в града тръгват първите трамваи, теглени от мулета. Подобно и на други столици и големи градове в Америка в Богота също има разделение на населението на много богати и много бедни. Според данни на световни организации една трета от жителите на колумбийската столица живеят под прага на бедността. В последните години броят на мигрантите се увеличава и от арабските бегълци от Сирия и Ливан, които допълнително усложняват обстановката и увеличават процента на трайната безработица и бедността. В същото време обаче Богота е един от градовете с най-развита икономика, а за 2008 г. е класиран на четвърто място по ръст на икономиката в Южна Америка. Според световните икономически анализатори през последните години на човек от населението в Богота се падат годишно 10 хил. долара. На практика обаче тези пари влизат в джобовете на малка част от живеещите в столицата.
Експонати от Музея на златото.
Експонати
Повечето от туристическите агенции отделят най-малко 2-3 дни за разглеждане на Богота и нейните културно-исторически забележителности. Както вече стана въпрос, централният градски площад „Боливар“ и катедралата „Примада де Богота“ са задължителни за всеки турист. Други сгради, интересни със смесването на различни архитектурни стилове, са още църквата „Сан Игнасио“, сградата на конгреса, Дворецът на правосъдието и Капитолия.
В Богота се намират деветте най-големи музея в страната: на изкуствата от колониалния период, на народните традиции и изкуствата, на религиозното изкуство и на съвременното изкуство. Особено място сред тях заемат Музеят на златото и Домът музей на Симон Боливар. В Музея на златото са събрани уникални произведения на изкуствата, създадени от индианските ювелирни майстори от периода преди европейската колонизация. Общият брой на експонатите надхвърля 30 хиляди. Сред тях има златни накити: диадеми, гривни, обеци, пръстени, както и погребални и шамански маски, апликации, съдове за религиозни ритуали, човешки и животински фигурки, атрибути и символи на властта – венци, жезли, корони. Музеят на златото е създаден през 1939 г. и бързо се превръща не само в един от най-посещаваните туристически обекти в страната, но и една от емблемите на Колумбия.
Постоянната експозиция е организирана тематично в 4 зали: „Добив и работа с метали“, „Хора и злато в Доиспанска Колумбия“, „Космология и символика“ и „Предлагането“. В Богота се намира още и музеят, подарен от колумбийския художник и скулптор Фернандо Ботеро, в който са изложени както неговите произведения, така и много картини, дарени му от неговите приятели художници от цял свят.
Боливар
Националният герой на Колумбия Симон Боливар също е намерил подобаващо отражение сред културно-историческите забележителности на Богота. Централният площад в града носи неговото име, а насред площада е издигнат и негов паметник. Статуята е създадена в 1846 г. от италианеца Пиетро Тенерини. Това всъщност е първият издигнат паметник в Богота. Запазено и превърнато в музей е и имението Сан Педро Александрино, където Боливар прекарва последните години от живота си и където умира на 17 декември 1830 г. В този своеобразен замък днес се провеждат държавни срещи на президента на Колумбия с високи гости от цял свят. А самото имение е обявено за „Светилище“ не само в Богота и Колумбия, но и в съседните държави, с които Боливар свързва живота си.
Освен многото история и култура Богота се слави и със своята ботаническа градина, в която се отглеждат стотици екзотични растителни видове. Наред с това тук продължават да се организират и традиционните борби с бикове, на които присъстват до 150 хил. души.
Преди отпътуването си от Богота туристите трябва да посетят и хълма Монсерат, където се намира светилището на Черната Мадона.
Панорамна снимка на Меделин.
Меделин
От Богота пътуването продължава към втория по големина град в Колумбия – Меделин. Той се намира в северозападната част на страната и е с население около 2,3 млн. души.
От 70-те години на ХХ век градът става световноизвестен като наркоцентър на местния наркокартел, воден от „барона“ Пабло Ескобар, кокаиновия крал. Вече 30 години дон Пабло е мъртъв, но благодарение именно него Меделин продължава да се развива като световен туристически център. Любители на силните усещания от цял свят идват тук, за да се потопят в атмосферата на един световен наркоцентър и наострени уши жадно попиват всяка информация за „подвизите“ на кокаиновия крал. Сред местните забележителности са и ранчото на Пабло Ескобар, дълго цели 20 км, къщата, в която той е бил убит, и гробът му. За да не излезе, че градската управа рекламира дейността на един престъпник, днес ранчото официално носи наименованието Музей за борба с престъпността дрогата. Пред входа на „музея“ обаче посетителите могат да си купят различни доста странни сувенири – от оръжия реплики, до мустаци в стил „Ескобар“, та да се стигне до гипсови статуйки, които при разклащане пищят. „Те ме убиват“, последните думи, изречени от наркокраля, преди да бъде надупчен от куршумите на изпратените да го ликвидират наемни убийци.
Разбира се, Меделин не е само туристическа индустрия в наркостил, макар тя да е водеща.
Останалите забележителности обаче най-често се разглеждат под формата на панорамна обиколка с открит автобус. Сред тях са кварталът Ел Побладо, хълмът Нутибара, на който се намира реплика на типично местно село от предколумбовия период, историческият център и площадът „Ботеро“, на който се намира най-голямата местна катедрала, и творби на вече споменатия скулптор Ботеро.
Църквата Нуестра Иглесия де ла Кандилария в Меделин.
Скала
На 70 км от Меделин в района на градчето Гуатапе се намира друга забележителност, скалният феномен Ел Пенон (Скалата). Това е скала, висока 220 м, до чийто връх туристите могат да се изкачат по стръмни стъпала. Адреналинът при изкачването им със сигурност ще е на макс. На половината път при изкачването към върха има параклис на Св. Богородица. От 1940 г. насам скалата е обявена за национален паметник на културата.
Третият голям град, включен в екскурзията до Колумбия, е Санта Фе, старата столица на провинцията Антиохия. Той също има богата история, като е основан през далечната 1541 г. от испанския конкистадор маршал Хорхе Робледо. Днес в града са запазени голям брой от старите сгради от епохата на установяване на колониализма в страната. Тук се намира и най-старият въжен мост в цяла Америка, Пуенто Виехо над река Каука, който е създаден в началото на 19-и век.
Скалата Ел Пенон.
За разнообразяване на панорамата и откъсване от историческите забележителности някои от родните туроператори предлагат в средата на двуседмичната екскурзия посещение на един малко по-различен обект, Националния парк Тайрона. Той се намира на 35 км от град Санта Марта и е разположен върху площ от 180 кв. км. В гъстите му гори живеят над 300 вида птици. Целодневната разходка и разглеждане на парка завършва с излаз на един от най-красивите плажове на Карибско море.
Част от имението на Пабло Ескобар.
Поход
След като туристите отново са се заредили със сили в парка и са готови за пътуване, им предстои петчасов преход и изминаване на 250 км за достигане до град Картахена. Той е разположен в северната част на страната и е център на департамента Боливар, второто по големина пристанище и център на нефтопреработвателната промишленост на Колумбия.
Интерес за туристите тук представляват старата градска част и крепостта Сан Фелипе де Барахас.
Последната туристическа дестинация е архипелагът Росарио, известен още и като Кораловите острови. Той е един от 46-те природни парка на Колумбия. През 1988 г. е обявен за национален парк с цел държавата да вземе под своя грижа и контрол и да защити един от най-големите и най-красивите коралови рифове в целия свят. На островите хората могат да посетят изградените аквариум и океанариум. Освен това срещу заплащане могат да се насладят на плуване, гмуркане и риболов. На връщане от Росарио към Картахена се минава през един от ръкавите на делтата на река Магдалена, който привлича туристите с изключително богатото си разнообразие на растителен и животински свят. От Картахена туристите се извозват до Богота, откъдето по обратния път обратно през Германия групата се завръща в България.
Както вече стана ясно в началото, цените за двуседмична организирана екскурзия струва между 5000-5500 лв. Цената включва: самолетни билети, нощувки със закуски в 3-звездни хотели, екскурзовод, както и почти всички такси за обектите, които предстои да бъдат посетени. Нещата, които не са включени в посочените цени, са малко. Това са входните такси за музеи, които туристът иска да посети по свое желание извън обявената програма, както и скалният феномен Ел Пенон. Сред малкото извънредни и необявени разходи на място са бакшишите за шофьора и гида, които са около 3-4 долара на ден от турист. Не че са задължителни, но „правят добро впечатление и показват уважение към професията им“, пише в туристическия справочник на една от водещите туристически агенции у нас.
Национален парк Тайрона.
Подобно на други екзотични дестинации пътуването в Колумбия също има особености, за които е хубаво туристите предварително да знаят и да са подготвени. Тъй като в сумата е включена само закуската, един от основните допълнителни харчове на туристите ще бъдат обядът и вечерята. Идващите от България туристи трябва да знаят, че в повечето улични ресторанти човек спокойно може да се нахрани за 3-4 долара. За онези, които искат да се поглезят, това удоволствие може да им струва 30-40 долара. Което горе-долу е колкото и в средно скъп български ресторант. Това, което не би харесало на българите тук, е навикът да се оставя бакшиш на сервитьорите. В някои от по-претенциозните заведения, ако гостът забрави за това, то преди да стане от масата, ще му бъде деликатно напомнено. Не че е длъжен, може, разбира се, и да откаже. Но в такъв случай не се препоръчва втори път той да влиза в същия ресторант, защото току виж си тръгнал гладен. За разлика от други страни с екзотична кухня и кулинарни предпочитания храната в Колумбия е нормална за вкусовете на българина. Най-предпочитани тук са царевичните питки, рибата, пилешкото, яйцата и варивата – боб, леща, нахут, царевица, ориз. Със сигурност обаче няма да ви се наложи да консумирате буболечки, каквито биха сервирали в някои азиатски и африкански страни. За любителите на уличната храна в Колумбия най-често се предлагат тип сандвичи и джобове, отново приличащи на тези, които се продават и в България. По-интересното тук са пържените или печените сладкиши, напоени обилно със сироп и напомнящи за нашите тулумбички и баклави. Що се отнася до напитките, водата се смята за добра за пиене, но въпреки това по-добре е да се консумира бутилирана. За сметка на това обаче няма как по време на екскурзия в Колумбия човек да не опита поне една малка част от десетките най-различни видове кафе. Ако човек иска да се потопи в кафекултурата на местните, не може да не опита т.нар. тинто, силно черно кафе, подсладено със сурова захар. Цената на малка пластмасова чашка е не повече от 20-30 цента. За останалите се предлагат и по-луксозни видове кафе, чиято цена обаче е доста по-висока. Характерното е, че всеки от районите в Колумбия произвежда различни видове кафе, които се отличават със своя вкус и аромати.
Картахена.
Макар мнозина чужденци да приемат в съзнанието си Колумбия като опасна страна със силно развита криминална и битова престъпност, в действителност за туристите тя е по-безопасна от много други уж по-безобидни държави. Най-опасни са джебчиите, които най-често тук са непълнолетни. В останалите случаи стига човек да не е решил да се разхожда сам след полунощ из тъмните улици, Колумбия може да се смята за спокойна страна.
Иван Георгиев
