В 4:00 часа днес (29 октомври, неделя) трябваше да върнем стрелките на часовниците си с час назад, за да се върнем към астрономическото време.
Реално така, още със ставането в последната неделя на октомври, печелим час повече. Но и ще се стъмва по-рано.
То ще продължи до последната неделя на март следващата година.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.
С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.
Преместването на стрелките с час назад, когато се връщаме към астрономическото време, намалява риска от инфаркт, а преминаването към лятното време го увеличава, твърдят шведски учени от Каролинския институт, пише vesti.bg. Те са анализирали статистиката за инфарктите в Швеция по време на преминаването от лятно към зимно часово време и обратното от 1987 г. до днес.
Резултатите показват, че рискът от инфаркт на миокарда се повишава средно с 5% през първата седмица от прехода
към лятно време в сравнение с другите седмици от годината.
Изследователите са убедени, че преминаването в края на октомври към астрономическото часово време се съпровожда с понижаване на риска от инфаркт на следващия ден – в понеделник.
Връщането на стрелките към времето, което ще се запази до последната неделя на март догодина, когато те трябва да се изместят само че напред, с този един час се оказва изключително важно за здравето ни, съобщи и Канал 3. Според експерти смяната на времето води до недоспиване, стрес, умора, депресия и нетрудоспособност.
Негативните ефекти се оценяват на 131 млрд. евро за лечения на заболявания, причинени от изкуственото придвижване на стрелките.
Статистиката сочи, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Бърза помощ нарастват с 12%. В същото време сигналите за самоубийства скачат с 66%, а инфарктите - със 75 %.
В Европа от години тече дискусия дали действително има икономически ефект от преместването на стрелките и доколко това не вреди на здравето ни. А решението дали да отпадне лятното часово време се очаква до края на годината.
Смяната на часа е извършена за пръв път през 1916 г. Първоначално тръгва в северната част на Европа, а вече и в над 70 страни по света.
Положителните ефекти от смяната на часовото време са това, че по-ефективно се използва светлата част на денонощието, което всъщност е и идеята на тази мярка, въведена доста отдавна, каза физикът в Института по астрономия Пенчо Маркишки за преминаването от лятно към зимно часово време.
„Лошата страна е, че това е това е един вид стрес за хората. Сега по-малко, тъй като си почиват един час повече. Това по-скоро идва добре, но при преминаване напролет към лятно часово време, тогава си е стрес за повечето хора, тъй като това означава 1 час по-ранно ставане с всички произтичащи от това неудобства“, коментира Маркишки.
По думите му обаче са дълги дискусиите как това се отразява на хората – дали се отразява и по какъв начин. „Там вече много специалисти изказват различно мнение – от пълно отричане на тази мярка до мнението на привържениците, които оправдават това с оглед икономията на електрическа енергия, която реализират по този начин“, каза още Пенчо Маркишки.
Дали икономията на ток струва повече от отрицателните последици за човешкото здраве при принудителната промяна в биоритъма ни, за това ще се произнесат европейските специалисти до края на годината.
Монитор
