- Навлизаме в сезона на грипа. Преди него обаче идват други респираторни вируси. Какви вируси са най-честата причина за влизане на малките пациенти в болница и с какви усложнения от инфекциите постъпват там?
- Респираторните вируси са изключително голяма група. Някои водят до ринит (хрема) като риновируси, други до ринофарингит (хрема и възпалено гърло) като аденовируси, особено често срещани при деца до 6 г. Други вируси, които се срещат, са вирусът на грипа, парагрипа, коксаки вируси.
Един по-особен вирус, на който трябва да се обърне внимание, е респираторно-синцитиалният вирус (РСВ). Инфекцията с този вирус започва с лекостепенно повишение на телесната температура, кашлица, хрема. Обикновено се самоограничава при по-големите деца, като кашлицата може да остане за по-дълго време. При малки бебета на възраст преди 12 месеца може да доведе до бронхиолит. Това състояние е свързано със затруднено дишане. При недоносените бебета този вирус може да бъде смъртоносен, особено при подлежаща друга патология. За недоносените в България има съответната ваксина. От съвсем скоро има ваксина за всички бременни жени между 24 и 36 г.с., чрез която те могат да предпазят своите бебета в първите 6 месеца от инфекция с РСВ.
- Какви са сигналите, че при едно дете вирусната инфекция вече е преминала в бактериална?
- В началото обикновено инфекцията е от вирусен произход. След 3-5 денонощия би трябвало да се появи подобрение и симптомите да намаляват по сила и честота. Ако няма тази тенденция, ако състоянието на детето е същото или от 2 дни на подобрение се появи влошаване или нов симптом, необходимо е да се преоцени клиничното състояние на детето. Възможно е да е налична бактериална инфекция.
- Кога задължително трябва да отведем детето в болница за преглед?
- При повишаване на телесната температура над 37 при новородено и бебе до 3-месечна възраст.
При повишаване на телесната температура над 38,5 при бебе от 6- до 12-месечна възраст.
При деца над 1 годинка, които имат повишена телесна температура повече от 72 часа.
При налично „свирене“ от гърдите, неспираща кашлица.
- Според центровете за контрол и превенция на заболяванията случаите на така наречената „ходеща пневмония“ се увеличават в Европа и Съединените щати, особено сред децата. Имате ли наблюдение от практиката си за такива случаи и как протичат?
- Понятието „ходеща пневмония“ описва една конкретна атипична бактериална пневмония с причинител Mycoplasma pneumoniae. Този причинител няма ясна клинична картина. Инкубационният период е една до две седмици. В началото са налични леки грипоподобни симптоми и остава една доста продължителна, влажна кашлица с жълтеникави или зеленикави налични секрети. Среща се основно в училище и подрастващите. Заболелите обикновено посещават събирания, защото състоянието не е увредено.
Решението е преглед от лекар при една влажна кашлица, без тенденция за подобрение след седмица от началните симптоми, назначаване на рентгенография на бял дроб и сърце. Специфичните антитела от клас IgM се доказват 4 дни след началото на заболяването, а тези от клас IgG няколко дни след това.
- В България се внасят малко противогрипни ваксини. Има хора, които искат да ваксинират себе си и децата си, но не могат да се доберат до ваксина. Какво можем да направим, ако се разболеем от грип и нямаме ваксина?
- Доколкото съм запозната, има инжекционни налични ваксини за всеки желаещ. При деца те се прилагат след 6-месечна възраст. Имаше наличен проблем с назалните ваксини, нямаше достатъчно бройки по аптечните мрежи. Сега със сигурност могат да се намерят инжекционни. Апелирам за ваксинация на малки деца, бременни и хора над 60 г. Ако все пак нямате ваксина, заредете се с бързи тестове за грип. Първите симптоми са доста явни и внезапни - повишена телесна температура, болки по тялото, главоболие. Възможно е да има и повръщане с диария. Болните обикновено знаят точно в колко часа са се почувствали толкова зле. Това е много характерно за грипа. След поне 24 часа си направете бърз тест за грип. Ако той е положителен, започнете прием на озелтамивир. В началото, при първите 2-3 приема, е възможно да се появи коремен дискомфорт или повръщане. Това е от медикамента. По възможност не го спирайте.
- Майки казват, че днес децата боледуват много. Колко пъти годишно се разболява често боледуващото дете от медицинска гледна точка?
- Всяко дете боледува различно спрямо другите деца. Някои боледуват често с инфекции на горните дихателни пътища (ИГДП), други боледуват по-рядко, но по-продължително и с усложнения. Най-общо често боледуващите деца имат повече от 5 инфекции на ГДП през годината. Доказано е, че децата на възраст между 2 и 3 г. боледуват до 6 пъти по-често от тези под 1 г. и по- големи от 3 г. Това е онтогенетична характеристика на този възрастов период, не патология. Често боледуващите деца от ИГДП имат нарушен локален имунитет. Би било удачно да се приемат хранителни добавки, които да се стремят да го подобрят.
- Майките често търсят „вълшебно“ хапче, с което болестите да спрат и детето да ходи на градина с месеци. Какво реално обаче може да се направи?
- За имунитета се работи с месеци и години. Още от раждането детето трябва да бъде отглеждано в подходящи условия и среда. Изключително значение имат храната, сънят, двигателната активност и не на последно място закалителните процедури. Всеки компонент за изграждане на един „добър“ имунитет е от огромно значение и може да започне да се прилага по време на всеки период от детското развитие, ако е пропуснат в първите месеци след раждането. Хранителните добавки са само една спомагателна, но те не могат да направят генералната промяна. И накрая идва личната отговорност - да не се допуска децата да ходят болни на сбирки с други хора в затворени помещения. Това не е добре нито за околните, нито за самите болни.
- Със застудяването на времето идва сезонът на мръсния въздух. Каква роля играе той и има ли връзка с по-честото боледуване на малките?
- Има доста проучвания по тази тема. Всички те доказват, че има такава връзка. Също така мръсният въздух освен за повишаване на честотата на инфекции на горните дихателни пътища има значение за алергизирането на популацията.
- В една детска градина винаги има два типа майки - едните смятат, че децата не трябва да ходят със сополи, а другите ги пускат наистина болни. Къде е златната среда? Всъщност може ли в един колектив с деца да се очаква, че ще бъдат здрави?
- В идеалния случай една група в детската градина трябва да бъде от здрави деца и такива, които са в реконвалесцентна фаза на остра инфекция - оздравяващи. Това е много трудно постижимо, но не невъзможно. При първи симптоми от страна на детето - температура, хрема, кашлица и т.н., обикновено родителят спира детето от детската градина. При това дете симптомите изчезват след 2-3 дни, но това означава ли, че детето е готово да посети детската градина. Естествено, че не. Поне 5 денонощия трябва да бъдат предвидени в най- добрия случай, за да може детето да се възстанови, да заякне и естествено да не предаде зараза на другите. Разбира се, при доста вируси заразяването може да стане и още преди появата на симптомите. Но това няма как да го знаем.
- Смятате ли, че има адекватен контрол на инфекциите в детските градини?
- Контролът не трябва да идва основно от детската градина. Той трябва да идва основно от родителите и от техните решения. Когато не дават достатъчно време на детето да се възстанови и го водят на детска градина, освен че заразява другите деца, то самото може да влиза от една в друга инфекция и това не води до нищо добро.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършва Медицинския университет в София през 2016 г.
- Към момента е специализант по педиатрия
- Работи в СБАЛДБ "Проф. Иван Митев" - София
- Интересите й са в областта на здравословното отглеждане на деца, профилактиката и своевременното откриване и лечение на заболяванията в детската възраст
- Има участие в 7th Congress of the European Academy of Pediatric Societies, Paris, 30th of October – 3rd November 2018
- Майка е на две породени деца
- Има активни профили в Инстаграм и във Фейсбук, които определя като „Учебник по педиатрия за родители“
Милена Димитрова
