В секи втори лекар в България е над 55 – годишна възраст и е стресиран. При обкщопрактикуващите доктори този процент стига до 60. Това съобщи заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова по време на дискусия за психо-социалните рискове в здравеопазването и взаимодействието с регхионалните, местните и националните власти, която се проведе по инициатива на здравния синдикат на КНСБ. Хвалим сеа, че у нас практикуват медици на по 95 години, но това не е за хвалба. Дали тези възрастни хора работят пълноценна, при това лекуват хора. Пита се дали те работят заради ниските си пенсии или защото искат да помогнат на медицината и лечебното заведение, попита риторично д-р Павлова и пропимни, че на повечето меди;ци се налага да работят на две места, за да връзват двата края.
По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи подобна е картината и в сектора на медицинските сестри и акушерките. Средната възраст на тези спеицалисти е 53 години, а на фелдшерите – 55 години. На тях също им се налага да работят на второ, дори на трето място заради ниското заплащане.
От КНСБ съобщиха, че над 50 на сто от всички загубени дни поради болест или някакво отсъствие от работа се дължат имено на стреса на работното място.
Общият разход в Европа, свързан с психичните разстройства, възлиза на 240 милиона годишно. За България няма такива данни.
Синдикатите отчетоха, че трябва да се обърне повече внимание на жените, заети здравния сектор, тъй като от една страна те са под постоянен стрес за здраветио и живота на пациентите, а от друга са натоварени и с домакинските си задължения. Затова синдикалисти смятат, че е редно да се помисли за по-гъвкави механизми за трудовата заетост, които да намалят натоварването им.
От КНСБ обявиха, че дори бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса да бъде завишен с исканите от Българския лекарския съюз 400 милиона лева през 2018 г., това няма да бъде усетено осезаемо. Според вицепрезидента на синдиката Иван Кокалов, който е член на Надзорния съвет на Здравната каса, реалното завишение ще е с около 300 милиона лева.
„Това едва ли ще даде възможност на Българския лекарски съюз да договори някакво чувствително увеличение на цени тук и там. Негативният ефект върху това, че Касата започна да плаща нови молекули, нови позиции, ще започне да се отчита точно от следващата година и по-нататък. Има заложен дефицит, който не се знае колко ще бъде точно поради тази причина. Касата продължава да бъде една голяма аптека", обяви д-р Кокалов.
От КНСБ настояха да се даде право на общините да определят заплатите на лекарите в общинските болници. В момента те се разпореждат само с имуществото и техниката, като възнагражденията се формират на базата на преминали болни, за които плаща НЗОК.
Монитор
