Е динствено специален закон за узаконяване на незаконно извършваното до момента строителство може да даде възможност за продължаване на работата по АМ „Хемус“, обяви пред регионалната комисия на парламента ресорният вицепремиер Гроздан Караджов.

Единствено специален закон за узаконяване на незаконно извършваното до момента строителство може да даде възможност за продължаване на работата по АМ „Хемус“, обяви пред регионалната комисия на парламента ресорният вицепремиер Гроздан Караджов.

Той даде да се разбере, че аутобанът няма да стане готов в близките години, като не се ангажира с конкретен срок.

„По участък 4 и 5 от аутобана се е работело, но те са незаконни строежи“, подчерта Караджов. Според него


до момента се е работило "на честна дума"

и сега за тези два участъка трябват поне две години за отчуждения, след това 2 години за строеж и довършване и може да се предполага, че в края на мандата, ако няма обжалвания на процедурите, ще бъдат реализирани. За подобни проблеми и по лот 6 говори Караджов пред депутатите.

Министърът отбеляза, че „ако парламентът прецени, че трябва да разрушим построеното, ще го разрушим“, но вече са налети милиони лева и трябва да се търси решение. „При участъци 7 и 8 няма незаконно строителство, но е проектирано непрофесионално, налага се препотвърждаване на ново трасе. След това трябва отново да се проведат отчуждения, процедура по ОВОС и след това да се реализира строителството“, каза още той. За тези участъци предшественикът му на поста Виолета Комитова посочи, че трасетата минават през защитени зони. Все пак нещо ще стане ли готово скоро? „Участък 2 от трасето се очаква да бъде реализиран до есента на тази година. Към момента дейностите са спрени заради промяна на първоначалното трасе. Поради изместване на трасето трябва да се премине цялата процедура за издаване на разрешително за строителство“, посочи Гроздан Караджов.

Междувременно


развитието на жп транспорта е основен приоритет


заявява министърът на транспорта Николай Събев в отговор на депутатски въпрос. „Усилията ни трябва да бъдат насочени към завършването на основната Трансевропейска железопътна мрежа, чийто срок за изпълнение е 2030 г.“, подчертава транспортният министър в отговор на депутатски въпрос. За периода 2021 - 2027 г. по европейските фондове са предложени за финансиране проекти по направленията: българо-сръбска граница - София – Пловдив, кодето да се доизгради жп коридор от турската до сръбската граница; София - Радомир - Гюешево - граница със Северна Македония и Карнобат – Синдел с доизграждане на съоръженията.



Без железница до Смолян

Смолян е единственият голям областен град в страната без железопътен транспорт. В началото на почти всяка година транспортните връзки с него стават жертва на зимните условия. Към момента няма направено актуално проучване относно възможностите за построяване на железопътна линия, която да свърже градовете Асеновград и Смолян.

“Теренът в южната част на Родопите е изключително тежък. Практиката от работата по проекти в други планински райони на страната показва, че изграждането на нова инфраструктура (особено железопътна) с европейски стандарти, през толкова тежък планински релеф, предполага огромни инвестиции, които трудно биха могли да бъдат обосновани в анализите „разходи-ползи" и да се осигурят от наличните източници на финансиране, на фона на значителната нужда от средства за модернизиране на съществуващата жп мрежа и поддържането й“, заяви транспортният министър. В одобреното коалиционно споразумение е залегнал приоритет за анализ за подобряване на пътната връзка Пловдив - Смолян.