- Г-жо Такева, организирахте и проведохте успешна конференция за благосъстоянието в българската образователна система, как оценявате нивото на благосъстояние след всичко казано от участниците?
Избрах тази тема, защото все още не можем да разберем, че благосъстоянието на работещите в образователната система не се измерва само с работната заплата. Към него отношение имат много други фактори, които са изключително важни. Това е позитивната училищна среда, материалната, техническата и дидактическата база, това са политиките като законова и подзаконова нормативна уредба, която формира бъдещото развитие на системата. Важни фактори са още квалификацията на учителите и директорите, взаимовръзкага и взаимодействието между родители, учители, ученици и административно ръководство, взаимовръзката и взаимодействието между средното и висшето училище... И понеже наистина има много фактори, които измерват това благосъстояние, синдикатът на българските учители (СБУ) реши да провокира с тази тема дискусия на базата на тези предизвикателства. Освен това възложихме на проф. Маргарита Бакрачева от Софийския университет да направи едно изследване в тази посока. Да ни го предостави и да се види, че за да може да се почувства всеки работещ в системата на образованието, както и родителите и учениците, трябва да има по-силно взаимодействие между нас.
- На форума родителската гледна точка присъстваше само доколкото и самите учители и директори имат деца и внуци, защо?
- Този триъгълник „училище – учител – родител“ е изключително важен. Ние не засегнахме в процеса на изказвания ролята на родителите в тази посока, защото все още там не сме достигнали онова благополучие, което всички ние желаем. Родителят чрез възпитанието в семейната среда да формира онази етика, ценностна система и нагласи в децата си, които ние в образователната система се мъчим да компенсираме постоянно, за да може младият човек да бъде успешен в живота. Ако не се стигне до тази хармония, винаги ще има някакъв дефицит. Не само в знанията и възпитанието, но и в личностното развитие на всеки. Няма по-загрижен от учителя и безспорно от семейството за това младите да са успешни, да се справят с предизвикателствата на времето, в което живеят, и най-важното да чувстват отговорност един към друг. Отговорност към обществените и гражданските процеси. Затова много често си задаваме въпроса кое е по-важно в образователната система: да наваксваме някакви знания или да формираме у децата и младите хора отношение към гражданствеността, да бъдат добри граждани лично за себе си, за семейството - за своите родители, баби и дядовци. Защото тази връзка между генерациите вече е тотално скъсана, което кара обществото ни да се раздира от противоречия, от дискриминация и от недобри примери. Разбира се, трябва да ги направим и добри граждани за държавата.
- Какво в момента е водещото в мотивацията на българския учител?
- Безспорно един от най-силните мотивационни фактори е удовлетворението от изпълнението на една важна цел. А тя именно е от всеки клас едни пет човека, петима младежи да усвоят тази социална и емоционална интелигентност, тази култура и възпитание. Случи ли се това, ние сме щастливи, защото тези хора около себе си ще привлекат още петима, след това те ще привлекат около себе си други... Смятаме, че това е начинът, по който може да разрешим много проблеми в нашето общество, а и в света като цяло.
- Доста нашироко се обръща внимание на тази емоционална интелигентност и нейното значение както за учениците, така и за учителите. Повишава ли се нейното ниво със смяната на поколенията?
- Синдикатът на българските учители от 5 години работи по тази тема целенасочено. Тя става вече част от поведението на учителите, директорите, ръководството на Министерството на образованието, на експертния състав. Много е важно тази социална и емоционална култура на поведение. Да мога да ви разбирам, да съчувствам, да бъда съпричастен, да мога да ви помогна... Да се развиват онези добродетели между хората, без които нито един човек, нито едно семейство не може да съществува щастливо, а камо ли едно общество.
- Това, че говорим все повече по тази тема, означава ли, че проблемът става все по-голям?
- Ами проблемът става все по-голям и от гледна точка на процесите, които се развиват в световен мащаб. Вие виждате, че в 21-ви век, века на технологиите и на изкуствения интелект, ние говорим за войни, за тероризъм, за насилие... За неща, които излизат извън рамките на човешките добродетели. И затова като представител на Синдиката на българските учители благодаря на всички училища и детски градини, които работят по нашия проект „Образование в доброта“. Много липсва и трябва да се полагат много усилия и в семейството, и в училищата, и в обществената - социална среда.
- Според вас на национално ниво инвестициите и подобренията в инфраструктурата и базата достатъчни ли са?
- Аз много ви благодаря за този въпрос. Българската образователна система разполага с невероятна материално-техническа, дидактическа база. Няма по-добра позитивна училищна среда на Балканите от българската. Ние като народопсихология винаги сме недоволни и винаги искаме повече. Това в някои отношения е много добре, защото тласка развитието напред, но в същото време трябва да бъдем и по-обективни, по-признателни и по-благодарни. Да не кажа и по-смирени понякога.
- Тече процес на смяна на директори в различни училища в страната, взима ли се мнението на учителите?
- Вие ме настъпихте по мазола с този въпрос. Министерството на образованието трябва непременно по време на директорските конкурси да включва представител на колектива. Никой не взима нашето мнение, което е пагубно за образователната система. Надявам се един ден МОН и ръководството на МОН да прозре, че ако иска нещата да бъдат още по-добри, трябва да гласува много повече доверие на хората, които изпълняват политиката на МОН – т.е. българските учители.
- До каква степен влияят политическите турбуленции от последните години на спокойствието на учителите, че реформите в образованието се случват обмислено и последователно?
- Искам да ви кажа, че българският учител, през каквито и политически турбуленции да мине страната ни, знае какво да прави в класните стаи. Иначе, ако се впуснем във всички тези противоборства, тежко и горко. Учителят знае какво да прави, уверявам ви.
- Каква е ситуацията с кадровото обезпечаване по отношение на непедагогическия състав в училищата?
- Това е много сериозен проблем. Особено в детските градини и училищата. Тези кадри наистина имат голямо значение за цялостната образователна система. Особено за формиране на хигиенни, културни и здравни навици в ранното детско развитие. Неслучайно вече се говори за непедагогически образователен персонал. В коридорите тези хора дават пример. Много е ниско възнаграждението и тук държавата трябва да има секторни политики. Ако наистина смята, че образованието е приоритет, трябва да бъде приоритет не само работната заплата на учителите и директорите, но и на непедагогическия персонал. Това е политиката, по която целенасочено работи Синдикатът на българските учители. Тази година успяхме само да повишим заплатите на помощник-възпитателите в детските градини, но целият непедагогически персонал има нужда от подкрепа и по-високи възнаграждения.
- От гледна точка на учителите тези проблеми окончателно ли може да смятаме за решени?
- Да. Има политическа воля да се вземе решение, че работните заплати на работещите в системата на образованието трябва да бъдат над 125% от средната брутна заплата за страната. Това обаче трябва да бъде валидно и за непедагогическия персонал, който също има сериозни функции. По благосъстояние на персонала, работещ в системата на средното образование, ние не отстъпваме на европейските държави. Имаме най-добрия Колективен трудов договор (КТД) и той се изпълнява. В Европейския комитет по образование увеличаването на работните заплати – част от благоденствието на хората, работещи в системата – се отчита много добре и ме дават за пример. Това благосъстояние не е само работна заплата. То е трайност и стабилност на трудовите договори.
- Вдигането на заплатите решава ли проблема с липсата на учители по доста предмети?
Заплатите не решават проблема. Решението е свързано с организацията и дисциплината на работа в училищата. Учителите работят при тази работна заплата. 1911 лева начална заплата за учител, излизащ от университета, е добър старт. Но самата организация на работата, дисциплината и отношението на родителите към учителите са нетърпими и младите хора не правят компромис със своя авторитет.
- А има ли увеличен интерес към педагогическите специалности в университетите?
- Да. От осем години първият план-прием, който си изпълняват вузовете, това са педагогическите факултети. Но след това, идвайки в системата, срещайки лошата дисциплина и недоброто отношение на родителите, младите казват: „Госпожо, никой няма право да се подиграва с моя авторитет. Аз съм личност, аз съм учител“. И напускат. И си правят частни центрове, после родителите водят децата си при тях и плащат. Вместо да ги уважават в училище и детска градина. Объркан свят.
- Може ли да отличим някои добри примери по областите в страната или региони, в които трябва да се концентрират усилия от всякакво естество?
- Според мен усилия от всякакво естество трябва да се концентрират в Търговищкия регион, в училищата, в които са концентрирани деца от рисковите групи и семейства, повече персонал и повече грижи са необходими към децата със специални образователни потребности (СОП). В образователната система от детската градина до 12-и клас такива са общо 24 000. Разбира се, имаме и региони, които са много добри. Такъв е Смолянският, София-град, Пловдив... Така че системата ни е шарена. Имаме много добри училища, имаме иновативни училища, но имаме и училища, в които трябва да се положат много усилия от гледна точка на квалификацията на учителите.
- Какви са приоритетите, върху които се фокусира синдикатът на учителите в момента?
- Усилията ни са насочени най-вече към подобряването на мотивацията на учениците. Особено от рисковите групи и семейства. Както казват учителите: „Госпожо, давам всичко от себе си, а отсреща имам празен поглед. Дайте ми мотивационен фактор да мога да раздвижа тези погледи, да накарам тези млади хора да разберат, че образованието е фактор за тяхното благополучие, за тяхната заетост, трудови навици и благосъстояние“.
- От какво зависи и къде учителите взимат най-високи заплати?
- Учителската заплата се формира на три основни принципа – образователен ценз, квалификационно развитие и професионален опит. За цялата страна те са еднакви. Оттук нататък надграждането зависи от самото училище, от вътрешните правила за работната заплата и от самото управление на делегираните бюджети. Много е важно директорите да умеят да управляват тези пари и чрез тях да мотивират персонала си. Една голяма част успяват да дадат и двойно повече от това, което може. Винаги давам за пример Неврокопската гимназия в Гоце Делчев с директор Мария Георгиева. В София 51-во училище на г-н Александров също е такова. В продължение на 7 години той инвестираше в персонала си и от миналата година 51-во училище е на пето място по успеваемост в София. Преди това го нямаше и в първите 200. Нали разбирате колко е важно това.
- В цифри колко е най-високата заплата, за която сте чували в системата на държавните училища?
- Над 4000 лева, а на директорите над 5-6 хиляди.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 30 септември 1947 г.
- Магистър по икономика и педагогика
- От 1994 г. е председател на Синдиката на българските учители (СБУ)
- Член на Изпълнителния комитет на КНСБ
- Член на Националния съвет за закрила на детето към ДАЗД
- През 2016 г. е удостоена с орден „Стара планина първа степен“
Людмил Христов
