В им Вендерс на 80! Режисьорът отпразнува своя юбилей преди броени дни, а може да почерпи и на родна земя догодина.
Той е сред поканените на предстоящото 30-о издание на „София филм фест“, което ще се проведе от 12 до 31 март 2026-а. Основен фокус на фестивала ще бъде самият фестивал, а главната тема ще бъде „По пътя“. Юбилейният „София филм фест“ ще покани някои от най-емблематичните световни кинорежисьори и актьори, които са посещавали фестивала през годините. Освен Вим Вендерс, чийто юбилей ще бъде почетен със серия от негови филми, можем да видим в София Кшищоф Зануси, Джафар Панахи, Дейвид Макензи, Мики Манойлович, Мика Каурисмаки, Сергей Лозница, Корнел Мундруцо, Йешим Устаоглу и други. Ще бъдат организирани и съпътстващи събития, като изложби и концерти.
Пътуване
Вим Вендерс казва за себе си, че е преди всичко пътешественик. И наистина пътуването играе важна роля във филмите му – от „Париж, щата Тексас“, за който печели „Златна палма“ в Кан през 1984 г., през Хавана с „ Буена Виста Сошъл Клъб“, донесъл му Европейска филмова награда и номинация за „Оскар“ до Токио с „Прекрасни дни“, участвал в миналогодишната надпревара за най-добър международен филм на наградите „Оскар“ като представител на Япония. Фактът, че страната представя филм, заснет от режисьор, който не е японец, говори много за Вим Вендерс като професионалист и свидетелства за уважението, което той питае към японската култура. Пътуванията на Вендерс неведнъж го отвеждат в България, посочва БТА. Режисьорът беше гост на СФФ през 2018 г., десет години след първото си посещение в България. Вим Вендерс беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2007 г.
Вселена
Вим Вендерс е една от движещите сили в немското ново кино, с неизчерпаема креативна енергия, която захранва неговата собствена киновселена. Това пише Тео Чепилов за режисьора. И продължава: „През годините сме свикнали да очакваме неочакваното – толкова се разпъва палитрата му от филми, в които вкарва непредсказуемите си артистични пориви.“ Фактът, че кариерата му стартира като художник, е очевиден в кадрите по-късно. С тях се обяснява в любов на портретите и пейзажите. Макар да е най-популярен с класиките като „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“, филмите на Вим Вендерс не се изчерпват с тях. През годините се оформят няколко различни насоки, в които той работи – документалистика, изследване на човешката природа през нехарактерни герои, както и полуприказни истории със сюжети, напомнящи сюрреалистична притча. Обяснението за това най-вероятно се крие в биографията му. Вендерс израства с името Ернст Вилхелм в Дюселдорф, Германия, но покрай пътуванията си до близка Холандия получава като прякор нидерландската разновидност Вим. Баща му е хирург, затова първо пробва да учи медицина, после философия, преди през 1966-а да зареже всичко и да избяга в Париж с план да стане художник. Малко не му достига да го приемат в академиите, затова започва работа като гравьор в гробището Монпарнас, а първото му кино образование се състои в гледане по пет филма на ден в близкото кино. Решен, че това е единствената възможна посока за развитие, той се връща в родния си град и започва работа в немския офис на компанията „Юнайтед Артистс“. По-късно учи режисура в Мюнхен и работи като критик в Берлин. През годините Вим Вендерс намира няколко особено важни сътрудници. Единият от тях е Роби Мюлер – гениалния оператор, запечатал всички онези кадри, които толкова обичаме. Другите са писателите Сам Шепърд и Петер Хандке, в съавторство с които той разработва своите най-запомнящи се сценарии. Покрай постоянното търсене на нови предизвикателства Вендерс обикаля света за музикални вдъхновения, а филми като „Буена Виста Сошъл Клъб“, „Солта на земята“ и „Душата на човек“ са резултат от тези приключения. Паралелно с кино кариерата си Вендерс е завършен режисьор на музикални клипове за групи като U2 и Talking Heads, а всички помним онова видео към Stay (Faraway, So Close!).
Фотография
Снимките му са запечатали малки градчета и мегаполиси, пустини, магистрали и хотели, както и близкото му обкръжение – неговите известни колеги и приятели като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке. За периода от 1973 до 1983 г. Вим Вендерс е направил над 12 хиляди полароидни снимки, от които са запазени 3500. „Идеята не е в самите фотографии, а в историите, които водят до тях“, казва Вендерс. В този смисъл каталогът му Instant Stories е по-скоро сборник с разкази, отколкото фотоалбум. Вим Вендерс счита, че фотографията може да бъде не по-малко мощен инструмент от киното и че те могат да се допълват взаимно. По думите му във фотографията няма ограничения и тя може да се използва за разказване на всякакъв вид истории. В своите снимки Вендерс често показва обикновени неща и места, които за други хора могат да изглеждат банални, но за самия него имат специално значение. Ето защо Вим Вендерс посвещава толкова много време на фотографията. Той вярва, че това е начин да изрази себе си и да остане креативен. Той също така казва, че тя му помага да разбира по-добре света и хората около него.
