П разниците събират семействата край елхата. Но има и такива, за които звездите са част от небето, под което нощуват. В делнични дни често ги подминаваме или им подхвърляме по някоя стотинка в паничката, за да си купят баничка. А покрай празниците изобщо забравяме за тях.
Баба Живка е постоянното присъствие в подлеза при Румънското. „Какви ти празници? Нищичко не празнувам“, споделя столичната атракция. За нея най-лошите дни в годината са неработните и ваканциите. Друг път винаги се намира някой да й подаде цигара и биричка, но когато подлезът опустее, се налага да пътува чак до „Ситняково“. Там си има благодетелка, която я черпи с кюфтета. „Не се оплаквам, хората са добри. Аз отначало не те познах. Загледах се, пък после се сетих, че съм те виждала. Дай ми два лева за кафе, че днес не съм пила“, казва Живка. Докато й подавам монетите, я питам защо не иска в евро. „Не го знам това евро, яде ли се, пие ли се“, отговаря жената. Обяснявам й, че след Нова година всичко ще се купува и продава в евро. „Не съм го чувала, не го знам“, кахъри се обитателката на подлеза.
Посоки
Последните дни тя е тъжна, гепили й матрака. „Така хубаво си го бях подредила в подлеза, имах си и масичка, всичко ми взеха“, оплаква се тя. Като й прибрали матрака, станало много студено. Затова решила да спи на пейката на спирката за градския транспорт. „Редувам ги в двете посоки“, казва Живка. Но сън не я ловяло заради студа. Няма ли да е по-топло и сигурно да отиде в някой кризисен център поне през зимата. „Не ми харесва там – отсича Живка. - Скубят ме, бият ме, крадат ми парите. Има много наркомани. И тук в църквата ходи един. Видя ли го, бягам надалеч, страх ме е“.
За Живка празниците и делниците са едно и също. „От години не празнувам нищо, стига ми да съм жива и здрава, нищичко не ми трябва“, казва тя.
Пътници
Мода сред част от бездомниците в столицата в зимните месеци е да прекарват деня на топло в градския транспорт, като похъркват доволно на седалките, заобиколени от боклуци. Има обаче и изключения. Нарамил хартиена торба, която агитира за рециклиране, бездомникът, който ползва трамвай 22 да се стопли, специално отнася празното кенче от бира до кошчето. „Трябва да се пази чисто“, усмихва се той. И се качва на трамвая, за да поспи, че цяла нощ е будувал. В торбичката си носи съкровища. Прегръща ги, преди да затвори очи. Там има метален фенер, няколко филии хляб и още една бира.
Търговия
В столичния автобус 213 има пътничка със свръхбагаж. Увила краката си с найлонови пликове, тя надига празна бутилка от кола, но не я хвърля, за да не прави боклук. Никой не й прави забележка, за повечето хора тя е невидима. Има обаче кръг, който никой не преминава. Изключение прави мургав търговец, който се промушва между пътниците, за да им предлага икона на свети Мина – „от манастира е, истинска“, рекламира стоката си продавачът.
Усмивките на лицата са най-голямата благодарност за хората с щедри сърца. Над три тона хранителни пакети и санитарни материали раздадоха за Коледа на социално слаби семейства в Бургас. Благотворителната кампания "Купи и дари" се организира от „Ротаракт клуб Бургас-Приморие" и "Ротаракт клуб Бургас-Пиргос". В нея участваха и младежи от Българския червен кръст. Всички с общи усилия събират, разпределят и раздават пакетите на хора в нужда. В тях има консерви, варива, захар, олио, захарни и тестени изделия, санитарни и почистващи препарати. Коледни пакети с лакомства получиха 120 семейства в нужда.
Съгласие
На много места в страната подслоните за бездомни хора са пълни. В Търговище предлагат общинска къща за шестима души, като са осигурили и отоплителни материали и условия за нощуване под надзора на общински служител. Допреди месец нямаше желаещи да се приютят там. Миналата година осигурения подслон ползвал само един човек, а през 2023 г. - двама. Гражданите могат да подават сигнали при установяване на случай на човек без подслон на телефона за спешни повиквания 112 и в Общинския съвет за сигурност, на тел.: 0601 6 35 85.
Настаняването на нуждаещите се става след установяване на самоличността им от полицията. Преминава се и задължителен преглед в Центъра за спешна медицинска помощ. За да бъде подслонен обаче, бездомният трябва да даде изричното си съгласие, поясняват от общината. Именно това е основният проблем при бездомниците – част от тях не искат да са на топло и сигурно. Предпочитат да гледат небето. И не искат никой да им сваля звезди, всички са техни.
Наред с добрите инициативи има и недоволни. Сред последните сигнали в Стара Загора е такъв, свързан с клошари. На 100 м северно от паркинга на „Кауфланд“ в парк Бедечка бездомници си спретнали палатка и струпали цели купища с боклуци край нея, да са им подръка.
Невидимите хора
Празниците събират семействата край елхата. Но има и такива, за които звездите са част от небето, под което нощуват.
Те са невидимите хора, които подминаваме и заобикаляме. Гнусим се от тях и не питаме как я карат. Или лицемерно им хвърляме по някой лев, с което се изчерпват грижите и заинтересоваността ни от тях.
Те спят под звездите, защото сами са си го избрали. Това е най-простото и лесното обяснение. Но край бездомниците често има истории, които не са описани. Те могат да послужат за сценарий за филм и роман. И са толкова жестоки и покъртителни, че плачат да се докоснат до нечие сърце. Но така и си остават неразказани.
Как щеше да изглежда Малката кибритопродавачка, ако беше оцеляла на студа и остаряла под звездите, топлейки ръчичките си със спомени? Щеше ли да предизвиква съчувствие, когато не е малка и сладка, а грозна бабичка със съсухрени ръце и сплъстени коси? Щеше ли някой да забележи, ако продължава да спи по пейките на спирките на градския транспорт или се мушне в трамвая с торбите с армагани, събрани по кофите? Щеше ли да остави равнодушни хората, които знаят повече за нея и за пияния й баща, за трудното и безрадостно детство, за битката да оцелее?
Приказките са истории, събирани във времето. Но в тях има много болка и истина, а не само магия и вълшебства. Кога преставаме да вярваме в тях? Кога преставаме да бъдем хора?
Празниците са времето, в което можем да си спомним, че тези неща са ни впечатлявали като деца. И да събудим човещината, докато не сме я изгубили напълно. Всеки има своя история. Понякога тъжна, понякога пълна с травми. И тя трябва да бъде извадена наяве, преди да е станало късно. Защото много от историите отлитат към звездите, останали неразбрани и неразказани.
900 жертви във Франция за една година
Над 900 бездомници са починали във Франция през миналата година, което е безпрецедентна бройка, обяснима както с увеличаването на броя на бездомните, така и с по-ефективното преброяване от страна на сдруженията с идеална цел, предаде Франс прес.
Сред починалите най-младите са само на няколко дни, най-възрастната – на 93 години.
Трудно е да се определи с точност броят на бездомните във Франция: според Фондацията за осигуряване на подслон (бившата Фондация "Абат Пиер") те са около 350 000, от които 20 000 живеят на улицата.
"Всички индикатори са в червено, трябва спешно да се мобилизираме", предупреждава пред АФП Адел Льонорман, член на френската организация "Мъртвите на улицата" (Les morts de la rue).
Кристи Петрова
