- Г-н Саладинов, преди седмица Сретен Йосич беше пуснат на свобода от затвора. Знам, че сте участвали в задържането му у нас през далечната 2002 г. Може ли да разкажете повече?
- Има неща, за които времето няма значение като вълнение и изживяване. Аз и моят екип момчета, които приех, обучих и заедно ходехме да тренираме, имахме занятие. Направиха ни малък инструктаж. Започнаха да ни разказват колко е страшен Сретен Йосич, какъв убиец е.
- Какво стана?
- Сега ще кажа нещо, което не се отнася само за Сретен, а за всички. Как се избираме командосите, как се намираме. Тук има и Божия намеса. За останалите хора сме луди. Не познавам момче от моите, което да го е било страх. Аз също не съм изпитвал това чувство. Може да съм осакатен, не знам. Колкото ни обясняваха, че Сретен Йосич е по-страшен, толкова по не ме беше страх. Викам на момчетата - елате да я видим тая мишка.
- Той оказа ли съпротива по време на ареста?
- Не, как ще оказва съпротива? Окажеш ли съпротива си мъртъв. Това са особено опасни престъпници, изнасилвачи, убийци. Боклуците на обществото ние ги чистим.
- Знаем, че Сретен Йосич дълго време е живял в България с чужда самоличност. Проверих, че едно време е писано как нашите служби получават оперативна информация за местонахождението на Йоца от Душан Спасоевич и Милорад Улемек, които по-късно са осъдени за участие в убийството на Зоран Джинджич. Това така ли е?
- Не си спомням, но ние винаги работим със специалните служби. Те са подготвили, те са разпитвали.
- За колко време стана арестът на Йосич - 5 минути?
- Физически да. Не можа да мръдне. Не мръдна бе, човек. Сега ще ви разкажа нещо. Навсякъде пред къщите има куче. Животните усещат кога идва смъртта. С влизането първото важно е кучетата да не залаят, да стане престрелка. Кучето - огромна вълча порода, не излезе от къщичката си. Задържането стана за пет минути, като самият физически контакт е една минута.
- Има ли още опасност за Бойко Борисов? Такава заплаха изпарява ли се във времето?
- Никога не трябва да се подценява това нещо. Не е безопасно. Трябва да се взимат мерки. Аз не се занимавам с политика, но мога да кажа, че Бойко Борисов беше много добър каратист, аз съм го тренирал и много се обичаме. Това е единственият човек, който ми вика „братиньо“. Янко Димов, бог да го прости, го доведе и започнахме да тренираме заедно. Тогава бяха на мода и филмите на Жан-Клод ван Дам и той малко се беше увлякъл. Беше много гъвкав, имаше много бърз удар, силен ритник.
- По време на посещението на руския президент Владимир Путин у нас вие го охранявахте. Може ли да разкажете как бяхте избран?
- Неговият треньор и мен ме е тренирал. Ние всяка година бяхме на лагер. Един път в Москва, един път в тогавашния Ленинград, днес Санкт-Петербург. В 10-и клас станах шампион на юноши, младежи и мъже едновременно в три спорта - борба свободен стил, самбо и джудо. И оттам нататък аз съм постоянно на лагер с националния отбор. Така се запознахме с треньора на Путин. И казаха аз да съм. Той дойде 20 дни преди визитата. Прегръщахме се с генерала, като при нас нямат значение нашивките.
- Кое беше най-трудното в цялата работа?
- Само аз и той знаехме подробностите. Направихме три маршрута. Само аз можех по радиостанцията да кажа една цифра и по кой маршрут да минат. Навсякъде всичко беше обезопасено. По покривите съм пълзял, особено в центъра на София. Путин трябваше да положи венец на Паметника на вечния огън. Побъркахме се, пълзяхме по покриви, по капандури. Притеснено ни беше много. Представяте ли си каква отговорност за България да стане нещо страшно?
- Когато кацна самолетът на Путин вие къде бяхте?
- Там съм, това се вижда и е заснето от телевизията. Каза ми - ще стоиш до мен. Аз съм застанал с някои момчета с барети и си викам. Слиза и треньорът, три целувки по руски по бузите, прегръщаме се. А там наредена и правителствена делегация и аз си мисля – край, уволниха ме. Но не последва нищо.
- По време на посещението имаше ли реални опасни ситуации?
- Не, нямаше. Но имаше няколко момента, в които се промени маршрутът. Не е нормално да променят маршрута, без да знаем. Аз съм наслагал постове и сме проиграли всичко. Но слава богу нищо лошо не стана. По време на посещения на световни лидери особено работим заедно с НСО.
- Чисто професионално - ако някой стреля със снайпер, може ли да се реагира?
- Не може да се реагира.
- Колко пъти ви обявяват за убит?
- Два пъти, като единият е при „Белите брези“ стрелбата. Аз, “Барета №13”, роден съм на 13 ноември и смятам и до днес, че това ми е късметът.
- Казахте, че по време на визити на чужди политици работите с НСО. Вие сте тренирали, ако не се лъжа, и сегашния шеф на Националната служба за охрана ген. Емил Тонев?
- Да, той е мой възпитаник и се гордея с това.
- Какъв ученик беше той?
- Страхотен. Той беше европейски шампион по кикбокс. Искам да кажа нещо много интересно. Главен инструктор на Националната служба за охрана е също мой възпитаник - европейски и вицесветовен шампион - жена. Много е красива и умна, и страшен боец. Няма назад при моите хора.
- С генерал Тонев чувате ли се? Приятели ли сте?
- Да. Аз се бъзикам и той знае. Казвам му:„Генерале мой, какво правиш? Виждам те“ (смее се). Искам, като ми чуе гласа, да става. Знаете ли, че например, като ходехме по състезания в огромни зали с хиляди души публика на самбо, бойно самбо, ММА, всичко реве, вика. Бие се например българин с руснак или с човек от друга националност. Представете си какъв е шумът. Моите момчета ме чуват. Така съм ги тренирал. Не знам, това е някаква честота. Чуват ме през цялото време.
- Тренирали сте, докато е бил в СОБТ и Златко Баретата.
- Не го бях виждал с години. Мога да кажа, че аз не съм съдия.
- Какво беше характерното при него, докато го тренирахте?
- Животът ни събра с няколко човека - Пламен и Ангел (б.р. - Братя Галеви), Златко. Минаха много години. Те не бяха в един екип, но в един отряд. Аз ги познавам, аз ги тренирам, участвам с тях на стрелбата, знам кой как стреля. Участвам с тях на тактиката. Постоянно водехме занятия тактически и се разделяхме на трима или петима души. Едните се правим на терористи, скриваме се, взимаме уж отвлечен човек. Тренировката е била близо до реална ситуация. Ако сме терористи, се скриваме някъде. Случвало се е с дни да седим някъде. Жена ми не знае къде съм, защото съм терорист (смее се). Веднъж се скрихме пет човека в една мандра. Умряхме от глад. Не можаха да ни намерят няколко дни (смее се).
- Как така?
- Така. Не искам да кажа нищо, защото нямам информация за сега как тренират, но ние толкова се вживявахме, на границата на лудостта. Във въпросната ситуация ми се искаше да сляза до селото и да се обадя да кажа къде сме, че да ни намерят най-накрая. А то беше сняг, дъжд, студ. Измръзнахме. За да се върна на въпроса ти за Златко и Галеви, аз говоря в качеството им на командоси не за ценностна система, смяна на строя и т.н.
- Те са пресекли границата на закона.
- Аз не знам с кого са комуникирали, какво им е предложил.
- Ако сега ви пратят да арестувате примерно Баретата, Пламен Галев, ще можете ли?
- Труден въпрос. Най-тежкото е това, което ме попитахте. Ако имате дете, ще ме разберете. Това е все едно да ходиш да издържиш детето, което си тренирал.
- Братята Васил и Георги Илиеви също сте познавали?
- Познавах ги лично. Тренирахме. Васко беше по-добрият, а Жоро взимаше медали покрай него. Искам да кажа на младите хора да си избират за кумири добрите хора, истинските хора, с моралните ценности, които помагат, които даряват, които са успели в живота, които имат стабилни семейства и деца, а не мутри. Сретен Йосич какъв е? Престъпник, убивал, отвличал за пари. Да, за пари е всичко. За пари. Колко пари ти трябват? Какво искаш от този живот? Ти като убиваш, отвличаш. Има такива като мен. Идват и те разкостват, и те убиват.
- Сега какво мислите, че ще стане?
- Не искам да съм пророк, но той толкова народ е убил, сега го пускат, за да го убият.
- Вярвате ли в Господ?
- Истински. Елате на село, построил съм черква. Тя е на свещено място, на Света Богородица.
- Колко пъти са стреляли по вас?
- Много пъти. Не съм ги броил. Но два пъти съм тежко раняван. Един път отвличан. Не се връщам никога назад. Живея за днес. Мечтая за бъдещето. Аз съм истински християнин. Всеки ден, когато мога, правя добро. И вярвам в Бога и че Бог ме е пазил и ще ме пази, докато той реши. Ако е днес, не ме е страх. Готов съм. Направил съм и винаги правя всичко за децата, за семейството си. И за всички, които ме обичат. Това ми е молитвата всяка сутрин, сядайки в колата.
Виктория Пенкова
