Р одителите на деца над 3-годишна възраст няма да плащат такса за градина, съобщи просветният министър акад. Николай Денков при представяне на приоритетите пред кабинета му. Мярката ще бъде заложена в бюджет 2022-а и цели да намали броя на отпадналите от образователната система. Така родителите вече ще имат грижата само за заплащането на таксата за първа и втора яслена група.
Родителите на деца над 3-годишна възраст няма да плащат такса за градина, съобщи просветният министър акад. Николай Денков при представяне на приоритетите пред кабинета му. Мярката ще бъде заложена в бюджет 2022-а и цели да намали броя на отпадналите от образователната система. Така родителите вече ще имат грижата само за заплащането на таксата за първа и втора яслена група.
„В момента родителите на тригодишните са освободени от такси само в отделни общини. За в бъдеще няма да плащат в цялата страна. Така повече деца ще бъдат включени в предучилищна подготовка от най-ранна възраст, което има ключово значение за пълноценно участие в образователната система след това“, обясни министърът.
Сред мерките за обхващане на повече деца в образователната система е и стартирането на две нови национални програми. Първата ще е свързана с извънкласни дейности в областта на спорта и изкуството, а втората – за ремонт на спортни площадки и физкултурни салони.
Повишаването на качеството на училищното образование е вторият основен приоритет пред екипа на акад. Денков. В тази насока са заложени няколко цели. Първата е размерът на месечното възнаграждение на педагозите да бъде повишен до 125% от средната работна заплата за страната.
„Качеството в училищното образование зависи на първо място от квалификацията и мотивацията на преподавателите“, категоричен е министърът. Извън това ще бъде увеличен и стандартът за издръжка на образователните институции. Нещо, което не се е случвало от 10 години.
Самата формула, по която се разпределя финансирането, също ще бъде променена Причината за това е, че излишъците не се разпределят равномерно спрямо вида на училищата. „Ще намалим дисбалансите, като разпределяме средствата по същата формула, но с променени коефициенти. Където има големи излишъци, ще бъдат намалени малко, където няма, ще бъдат увеличени. Това ще стане по формула, която отчита типа на училищата. Ако някъде няма пари, защото директорът не се справя добре, той няма да получи повече“, обясни пред „Монитор“ акад. Денков. Преди това ще бъде правен анализ защо в дадено училище има или няма бюджетен излишък.
Нов компонент във финансирането на образователните институции ще бъде оценката на добавената стойност на обучението – как и дали учениците са успели да повишат резултатите си спрямо входа и изхода от началното или средното си образование. Новата методика ще взема предвид населеното място и образователния статус на родителите, които също влияят.
„При новата методика ще се прави сравнение в резултатите на учениците за училища, които се намират в сходна среда. Няма да сравняваме училищата в центъра на София с училищата в едно малко населено място, а училищата от даден тип, като гледам доколко учителите успяват да се справят с подготовката на учениците, колко напредват те. Това позволява да отчетем характерните особености на всеки вид образователна институция. Тази методика ще позволи да разграничим факта, че различните училища тичат по различни писти и да сравняваме тези, които са сходни помежду си“, обясни министърът.
Причината е, че в училище може да влизат деца, които не са толкова амбициозни, но попадайки в школо, което има висока добавена стойност, те ще излязат по-подготвени, отколкото, ако се насочат към друго. Затова сред индикаторите за професионалните гимназии ще е реализацията на пазара на труда при профилираните – каква част от учениците продължават да учат в университет. Спрямо новата методика училищата ще получават допълнителни стимули.
„Въвеждането й ще бъде в две посоки. Тези, които са добри, ще получат поощрение с допълнително финансиране, което да могат да използват за различни дейности по техен избор – за извънкласни дейности, за подобряване на материалната среда. Тези, които са по-слаби, също ще получат допълнително финансиране, но то ще бъде целево – за квалификация на учителите, за подобряване на материалната среда, където не е достатъчно добра за обучение. Ще има условие как да се използва“, обясни акад. Денков.
Тази година новата методика няма да се отрази на финансирането, тъй като първо ще бъде апробирана и обяснена на обществото. Прогнозите на министъра са, че няма да стартира по-рано от 2023-а.
На база методиката от МОН имат и идея да се направи и рейтингова система която да наподобява тази за висшето образование, при която се отчита как университетите от даден тип се справят с дадена задача. „Така децата и родителите ще могат да се ориентират къде е по-добре да се насочат, особено след седми клас“, разясни акад. Денков.
За повишаването на качеството на обучението в училище ще бъде разработена и единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание или т.нар. електронен образователен облак. Той ще осигури достъп на всички учители, ученици и техните родители до наличните електронни образователни ресурси, събрани на едно място.
Сред целите на МОН е и професионалното образование да стане по-привлекателно за младите хора и да подготвя необходимите специалисти за потребности на икономиката по региони. Ще бъдат увеличени средствата за дуално обучение, ще се приемат повече гимназисти в защитени специалности и такива с очакван недостиг на пазара на труда. „Ще се работи за подобряване на материалната база най-вече със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Там са предвидени пари за цялостното обновяване и преоборудване на 24 професионални гимназии, които ще бъдат училища - хъбове в своите региони“, каза още министърът.
Борят плагиатството във висшето образование
Повишаването на качеството на висшето образование е третият основен приоритет на МОН. То зависи от квалификацията на преподавателите. Затова и се подготвя серия от мерки за гарантиране на високо ниво на тяхната подготовка.
„Една от тях е борбата с плагиатството. Вече ще бъдат проверявани всички научни публикации, а не само тези, които се използват в конкурси за академично израстване, както е сега“, заяви акад. Денков. За целта ще се създаде двустепенна структура за проверка за плагиатство. Чрез премени за Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав висшите училища и научните организации ще бъдат задължени да създадат свои комисии по академична етика. Те ще правят първоначалните проверки. Второто ниво на проверка за плагиатство ще бъде съществуващата национална Комисия по академична етика към МОН. Пред нея ще могат да се обжалват решенията на комисиите от по-ниското равнище.
Отделно от това се предвиждат промени в акредитацията на професионалните направления в университетите и атестацията на преподавателите, за да се постави акцент върху обективни показатели. Друга промяна е преструктуриране на висшите училища. „По тези въпроси предстои по-широка дискусия, за да се намерят най-ефективните решения“, категоричен е акад. Денков.
Планът за възстановяване остава приоритет на МОН
Сред приоритетите на първия служебен кабинет на образователния министър бе преглед на дейностите, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с Министерството на образованието. Подготовка за изпълнението на дейностите по плана и двете европейски програми и проекти за образование и наука пък бе сред приоритетите на втория служебен кабинет на акад. Денков.
„За подготовката на проектите има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н. Необходима е също разяснителна кампания сред потенциалните бенефициенти – средните и висшите училища, научните организации. Това ще изисква месеци работа“, каза министърът през септември. Те отново намират място сред приоритетите на редовния кабинет.
„През 2022 г. ще започнат част от дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и по двете европейски програми - за образование и наука. Това изисква подготовка на голям набор от документи, разработване на условия за кандидатстване и процедури за оценяване на проектните предложения. МОН ще насочи много усилия към тези важни дейности, за да осигури бърз и безпроблемен старт на българските образователни и научни проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС“, обясни министърът.
Монитор
