Б аташки новомъченици – така са известни българите, загинали за православната вяра по време на Баташкото клане през пролетта на 1876 г. Първата канонизация е дело на тогавашната Българска старостилна православна църква, която обявява жертвите за светци на 17 май 2006 година. Светият синод на БПЦ прави същото през пролетта на 2011 г. след излишно двегодишно събиране на свидетелства за кланетата. Все пак още през XIX век те са описани, в това число и от дипломати на Великите сили. Иначе датата за честването остана 17 май.
Имена
Историята е запазила само някои от имената на 4000 жертви на клането. Сред тях са свещениците Петър и Нейчо. Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци, между които Трендафил Керелов, опечен жив на кладата. Така командирът на башибозуците Ахмед ага Барутанлията „се отблагодарил“ на своя благодетел, от когото преди това получил стотици добрини.
Джанюариъс Макгахан
Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак – Ангел Кавлака. Ангел бил обвинен във вероломство и опит за убийство на Ахмед ага, след което го пронизали с петнадесет куршума. След това убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му, както касапите нарязват говеждото и овчето месо, що е за продан.
Репортаж
Един от първите чужденци, описали ужасите в България след Априлското въстание, е американският журналист Джанюариъс Макгахан, който e изпратен като военен кореспондент на вестник „Дейли нюз“. Първоначалните задачи на Макгахан са били да направи анкета за престъпленията във въстаналите райони заедно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и руския представител княз Алексей Церетели.
Черепите на мъчениците преди внасянето им в храма.
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи. Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени... После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба, по-лоша от смъртта... От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище...
Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца. Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени...
Гробница
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркия блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас. Кучетата, които бяха много на брой и гризяха костите, избягаха при моето идване. По-нататък полето беше пълно с черепи и скелети.“
Костница
Днес мощите на мъчениците се пазят в баташкия храм „Света Неделя“, превърнат в тяхна костница още след Освобождението.
Църквата Света Неделя съхранява тленните останки на жертвите.,
През 1955 храмът е обявен за държавен музей, а през 1977 – за национален исторически паметник на културата. Един любопитен факт гласи, че първата икона, посветена на баташките новомъченици, е нарисувана отвъд океана – в манастира „Света Велика Княгиня Елисавета“ в Етна, Калифорния.
Макгахан – освободителят на България
Американският журналист Макгахан е изпратен в България и по времето на Руско-турската война (1877-1878). Отразява всички важни сражения, включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор.
В Ню Лексингтън пазят спомена за Макгахан.
След края на войната той има намерение да отпътува за Берлин, за да отрази и мирната конференция между Османската империя и Великите сили, но се разболява от тиф близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел войник. Така реално той дава живота си за България – умира на 9 юни 1878 г., три дни преди да навърши 34 години. Погребан е в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал Скобелев, с когото са близки приятели. Свидетели разказват, че когато генералът разбрал за кончината на журналиста, избухнал в сълзи. Пет години по-късно по нареждане на генерал Филип Шеридан, министър на отбраната на САЩ, военен кораб отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родното си селище Ню Лексингтън, щата Охайо. През 1978 г. България подарява бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, който е поставен на гроба му. На монумента е изписано: „Макгахан – освободител на България“. Благодарение на смелия журналист гражданите на Великите сили стават съпричастни към робската съдба на народа ни и правителствата им са принудени да се намесят.
