- Г-н Милчев, в последните години София изглежда така, сякаш цяла България се готви да заживее тук. Колко още строежи и хора може да поеме столицата?
- Има различни разчети на планирането. Софийското поле може да поеме още доста строежи. Въпросът е дали местната власт е в състояние да осигури необходимата инфраструктура. За разширяването са необходими училища и детски градини, по отношение на които и в момента има недостиг. Представете си напливът на хора какво би причинил и на останалите инфраструктури. Очевидно Столична община не може да ги осигури. Разбира се, всеки един град се гордее във вековете назад с това, че привлича хора. Това е и ролята на града. Доброто управление привлича хора. Това че идват млади, работоспособни хора от цялата страна в София, би трябвало да е гордост за града, но виждаме, че в същото време градът се затваря, като не прави инфраструктура и на практика поставя тези хора, които влагат доста пари в новото строителство в София, в затруднено положение, защото не им дава необходимите социални услуги и както има приток към столицата, така и много млади хора излизат в чужбина.
- Новото строителство е буквално на улицата, тротоарите стават все по-тесни, а хората буквално ни тупат върху главите, когато минаваме покрай сградите. Архитектите по места ли не си вършат работата или строителите плащат, за да може някой да си затваря очите за тези фрапиращи заобикаляния на изискванията?
- Не е проблемът в архитектите по райони. Въпросът е в цялостната концепция, начина на мислене за града. Показателите би трябвало да са съобразени с възможностите на града, развитието би трябвало да върви нормално. През 2007 г., когато се прие Общият устройствен план на Столична община, още същата година трябваше да има програма за начина как да се приложи този план и в нея трябваше всичко да се предвиди стъпка по стъпка. И в момента няма такава програма, така че градът в момента се развива съобразно натиска и интересите на отделни инвеститори.
- Много модерна е темата за високото строителство. Може ли София да стане Ню Йорк и необходимо ли е изобщо да се мисли в тази посока?
- Има натиск от отделни инвеститори за високи сгради. Самото наличие на такива сгради не е проблем, стига да има достатъчно пространство между тях и необходимата инфраструктура. Нашият град според мен няма нужда от високи сгради. Дори цените на имотите не предполагат такова струпване на разгъната площ на малко пространство. Да не говорим, че инфраструктурата не е подготвена за подобно струпване на сграден фонд.
- Уточнете, откъде идват проблемите?
- Основният проблем идва точно от липсата на инфраструктура, която да обслужи тези сгради и липсата на простор създава реални затруднения. Една висока сграда изисква пространство около себе си дори за да се възприеме нейната естетика. Когато върху един декар са събрани 40-50 етажа и пред сградата има тротоар с широчина метър и петдесет, нормално е да се приема като натиск, като репресия върху хората, които обикалят този строеж, защото това означава струпване на автомобили и хора и дори визуално тази сграда е трудно да бъде възприета.
- Лобистки поправки в закони има по цял свят. Тук може ли да посочите конкретен пример за такива?
- През 2016 г. имаше една поправка, на която не се обърна внимание – в близост до метростанциите да има високи сгради. Имаше натиск, това също мина метър, да се направят три зони на много високи сгради в Столична община, добре че не се получи това нещо. Едната зона беше от 7-и километър до река Искър. Представете си каква огромна сграда без никакви ограничения в строителството. Тези неща не можаха да минат тогава, може би заради краткия живот на онова Народно събрание, но тогава пък мина поправката „Артекс“, която стана известна благодарение на скандала, който се разрази тогава с апартаментите на Цветан Цветанов, псалмите по тавана и т. н., иначе можеше да мине и това метър.
- На мен лично случаят „Артекс“ по нещо ми напомня за случая „Барбуков“, с който се занимавах преди доста години. Има ли основание да се правят такива сравнения?
- Нещата при Барбуков бяха доста по-различни. Това беше друг исторически етап в този бизнес. Но като отношение към правилата може би да – има сходство. Иначе като говорим за „Артекс“, техният имот в „Лозенец“ е върху 900 квадратни метра. Върху тях е изградена наистина чудовищна сграда. Не съм специалист да говоря за естетика, но тази сграда заслужава поне някакъв парк, подходяща среда. Това наблъскано пространство върху толкова малка площ, без възможност за пешеходно движение, а за транспорт да не говорим, говори само за алчност.
- Кой и как помага на такова мощно строителство?
- Излишно е да спекулираме с имена, но става дума за много пари. Говори се, че в този строеж са ангажирани някъде към 350 млн. евро. Тези цифри може и да са пресилени, но така или иначе очевидно е ангажиран голям обществен ресурс, включително и банкови кредити, и оттук нататък се очаква да има благоприятна развръзка за тези, които инвестират в това. Впоследствие се появи и казусът с Кулата на Николай Вълканов. Мога да кажа нещо, тъй като следя отдавна този процес – всеки един висок строеж и в столицата, и в по-големите градове се дължи на законови компромиси, меко казано. И Кулата на Вълканов е сравнително нов строеж, и Милениумът на НИКМИ. Във всяка една от високите сгради има кодирани отваряния на врати и прозорци на тайни места в закона. Такъв е случаят и с Кулата на Вълканов, където градоустройството е откровено незаконосъобразно. Това е записано в самата заповед на главния архитект на София, където той е имал добрината да напише: „В закона пише така, но аз мисля, че е целесъобразно еди-как си. Но този строеж е вече завършен и ревизия на закона спрямо него е невъзможна. Докато „Артекс“ нямаше този късмет, иначе днес и този случай щеше да се разглежда като свършен факт. Преди 2-3 седмици се одобри един план в самия парк на Студентски град за огромна сграда – 75-метрова, и това съвсем бегло се отрази, а случаят е не по-малко скандален и не по-малко на ръба на закона. Там инвеститорът е световнонеизвестна фирма, най-вероятно е някакво прокси на някого, но не мога да кажа със сигурност, но така или иначе е в нарушение със закона. Не е лошо да се направи един анализ на тези високи сгради във времето. Така ще се установи нещо, което се знае – че повечето от тях са снабдени с писма - тълкувателни, разяснителни и прочие, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от зам.-министър или министър, обикновено и от ДНСК. Защото общинската администрация винаги се е опитвала да размие отговорността за тях. Но специално за високите строежи винаги има такъв кодиран момент на отваряне на вратички в закона.
- Каква е съдбата на тези сигнали в СОС – минават ли, спират ли ги, променя ли се нещо?
- Столичният общински съвет в общи линии е наблюдател, основната отговорност е на главния архитект на общината и на кмета. Те са изпълнителните органи на общината, те разрешават строителството, докато общинският съвет разглежда териториите, не му е работа да навлиза в конкретика за отделните строежи. Рядко се разглеждат такива неща, основно под формата на питания, но дискусията е по-скоро политическа.
- Тоест СОС не може да влияе на процесите, така ли?
- СОС може да повлияе, ако действително гледа глобално на територията и както казах, ако тази програма за прилагане на Общия градоустройствен план беше приета и се знаеше как ще се развива градът още през 2007 г., нямаше да се следват хаотичните интереси на отделни инвеститори. В момента градът се развива хаотично и затова общината не може да го овладее. Вървим след събитията, това се случва.
- Твърди се, че при много строежи на жилищни блокове има практика да се надстроява поне един етаж, за да може да се задействат корупционни схеми. Знаете ли за случай на разрушен преди узаконяването на сградата допълнителен етаж?
- Това беше практика през 90-те години, тогава първо строяха, а после узаконяваха. През 1988-1989 г. терминът узаконяване отпадна, но корупцията си съществува. В строителството влизат много пари и съответно и се разходват много пари за хора, които да обслужват този интерес.
- За колко време се разви казусът със строежа в Студентски град, за който казахте, че е минал малко встрани от публичните дискусии?
- Изключително бързо за стила на общината. Визата за проектиране е издадена в рамките на няколко седмици след издаването на заповедта за проектиране, което по принцип е небивалица и мечта на всеки инвеститор. В случая е станало така, че този световнонеизвестен човек, който е собственик на фирмата и управлява проекта, очевидно има или голям късмет, или някакви други възможности да го осигури това нещо.
- Застрашен ли е от застрояване Южният парк?
- Проблемът стои не само за Южния парк, но и за зелените територии навсякъде в Столична община. Има около 200 декара реституирани. Чуват се най-различни мнения. Много е интересно, че не се уважава правото на собственост и дори хората, които живеят около парка, искат да ги набием тези гадни реститути и да им вземем имотите, но пък аз знам как се развиха нещата. Първоначално общината отказа да възстанови тази собственост. В голямата си част тя бе възстановена от съда, защото не е реализирано мероприятие, тоест няма паркоустройствен план за Южния парк, колкото и да е странно, няма проекти за това, което е извършено там, така че дори тази част от Южния парк се води незаконен строеж. Оттам нататък или трябва да приложим нашата конституция, или съответно Хартата за правата и свободите и тези хора да бъдат обезщетени или да се търси друго решение, което е явно неприемливо. Това се случва в момента и е емблематично. Същото става и с парк „Въртопо“, Източния парк на горубци, те се наричат така, които всеки ден излизат на протести. Те имат една огромна собственост, която не е обезщетена. Това е голям минус не само на Столична община, но и на всички районни. Ако трябва да се сложи някакъв термин на това безхаберие, то това е „културата ГЕРБ“, която трябва да се изследва. Адски невъзпитано и неприлично е да харчиш обществени пари, без да отделяш за партийна или за лична каса. А когато се отчуждават имотите, така и не можаха да измислят начин, по който да се отделя някакъв процент. Не знам за добро или за лошо трябва да се тълкува това, защото ако бяха измислили някаква корупция, може би процесът щеше да тръгне. В момента, в който ГЕРБ дойде на власт през 2009 г., се направи една стратегия, в която всичко това беше написано много възпитано, много коректно, но се видя, че не върви, няма я живителната сила на корупцията и оттам нататък на политическо ниво се блокираха всякакви възможни разговори и процеси за отчуждаване на имоти за паркове, градини и т. н. Просто защото нямаше смисъл по начина, по който им се иска. Всъщност отчуждаване в момента в Столична община се прави само за да се потушат тук-там скандали или когато има обществена поръчка, която би дала тази среда на интереси.
- Как стои въпросът с плана на Борисовата градина?
- Той е възложен преди доста време на арх. Ковачев, който е голям специалист, но не му е лесно. Там стоят големите въпроси за собствеността, която беше разпиляна около 2000 г. Тогава на две-три места в Борисовата градина се получи една приватизация чрез създаване на смесени дружества и намаляване на дяловото участие на общината. Така части от парка се придобиха на стойността на административните разходи за регистрация и пререгистрация на търговско дружество. Това е съдбата на Летния театър, на къпалнята „Мария Луиза“. Това са обекти, от които паркът има нужда, те не могат да бъдат махнати. Ако работеха, нямаше никакъв проблем собствеността, но тези хора си въобразяваха, че ще направят там някакви други инвестиционни проекти и тези прекрасни обекти, направени с прекрасен замисъл от нашите предшественици, така че да привличат хората, в момента са едни ужасни места на разруха. Това е проблемът, а не че са частна собственост.
- Тази разруха не беше ли допусната умишлено, за да може обществото да възприеме идеята, че каквото и да изникне на тяхно място, все ще е по-добро от руините?
- Така се оказа. Що се отнася до стадион „Българска армия“, както и за останалите обекти, през 2018 г. по настояване на Столична община се направи едно изменение на закона, с което терминът „запазени“ се промени така, че за да се случи това, то трябва да бъде гласувано с мнозинство от три-четвърти от всички общински съветници. Тоест 41 общински съветници трябва да гласуват дали да се запази съответният обект.
- Може ли изобщо да се постигне такъв резултат?
- Не е имало такова предложение и затова ми е странно защо такава дискусия се води извън Столичния общински съвет. Аз мисля, че в СОС специално за такива обекти може да се постигне такова мнозинство, но този въпрос не е поставян пред нас, а в закона се предвиди, че запазването на такива обекти трябва да се случи с едно такова грандиозно мнозинство. Не мога да прогнозирам какво би се случило, просто този въпрос не е поставян.
Това е той:
Борис Силвестриев Милчев е на 54 години
Юрист – правен консултант, член на Сдружение „Българско общество по строително право“ и на Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“
Бивш заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (1997-2001)
Заемал е различни ръководни длъжности в столичната общинска администрация от 1993 до края на 2016 г.
Автор е на множество статии. Женен с един син
От май 2021 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от ПГ "Демократична България – Обединение"
Кристи Петрова
