ВЪПРОС: Собственик съм на селски имот - къща с двор, който се намира в края на селото. Имаме възможност да го разширим, защото се продават съседни 4 декара, които граничат с нашия имот, но те са земеделски земи извън регулацията. По какъв начин може да ги присъединим към нашето УПИ (Урегулиран поземлен имот) и да ги вкараме в регулацията на селото? Интересува ме колко струва и колко време отнема цялата процедура и има ли някакви рискове?
ОТГОВОР: Основният риск е да инвестирате финансови средства и време, а да не успеете да промените статута на земеделските земи. Процедура по преотреждане чрез изработване и одобрение на ПУП и промяна на статута не е нито бърза, нито евтина. В най-добрия случай продължава няколко месеца. За провеждането й се издават индивидуални и колективни административни актове, изисква се съгласието на собствениците на съседни имоти, но нямате никаква гаранция, че предназначението ще бъде променено. Възможно е процедурата да приключи с отказ, защото невинаги земеделските земи подлежат на вкарване в регулация. Размерът на таксите за промяна предназначението на земеделски земи се определя индивидуално по тарифа, приета от МС и се изчисляват по формула в зависимост от категорията на земята, местонахождението, възможността за напояване и др. По тези причини не е излишно да обмислите по-сериозно дали е необходимо преотреждане. Провеждането на процедурата би било оправдано, ако планирате да застроите имота или целите преодоляване на законовите забрани, касаещи опазването на земеделските земи.
Промяната на предназначението на използване на земята е в правомощията на Комисията към областната дирекция за земеделие и гори - когато имотът е с площ до 50 дка или на комисията за земеделски земи към Министерството на земеделието - за по-големи имоти.
Началото на процедурата за промяна предназначение започва винаги с молба до кмета на общината за допускане на изработване на подробен устройствен план (ПУП) ведно с приложени документи за собственост, скици, съгласувателни писма от електроразпределителното дружество и ВиК, становище от РИОСВ и др. В 30-дневен срок от постъпване на заявлението кметът следва да изпрати преписката на комисията към областна дирекция „Земеделие“ или комисията към МЗХГ, която се произнася с мотивирано решение. При положително решение следва да се издаде разрешение за изработване на ПУП съгласно разпоредбите на ЗУТ.
Следва процедура за определяне и утвърждаване на площадка или трасе за изграждане на обект върху земеделска земя по предложение на собственика съответно със скица на имота. Определят се също и спомагателни и допълнителни площадки и трасета, необходими за осигуряването на транспортен достъп. В едномесечен срок комисията се произнася с решение. При влязло в сила утвърждаване на окончателна площадка или трасе преписката се връща в общината за издаване на заповед за одобряване на ПУП от кмета. След издаването на заповедта преписката се внася за разглеждане в Областна дирекция „Земеделие” или в комисията към МЗХГ, които следва да издадат и решение за промяна на предназначението на земеделската земя, но е възможно и процедурата да приключи с отказ.
Трябва да имате предвид, че решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи своето правно действие, ако в тримесечен срок от съобщаването на решението не е платена таксата за промяна на статута на земята. Същото важи и когато в тригодишен срок от влизането в сила на решението не е поискано издаването на разрешение за строеж или в 6-годишен срок изграждането на обекта не е започнало.
След преотреждането на земеделската земя е необходимо да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), на базата на който същата да се съедини с вашия урегулиран имот в новообразуван УПИ.
Да ползва неплатен отпуск
Работодателят няма право да принуди работник
ВЪПРОС: Работя в счетоводен отдел на частна фирма и всяка година през летните месеци нашата работа намалява, защото голяма част от производството спира заради отпуските. Колегите от производството ползват платените си отпуски, а нас, които работим в счетоводството, освен платените ни карат принудително да излизаме допълнително и 1 месец в неплатени. Тази година ни пускат принудително за два месеца в неплатен. Това законно ли е и има ли максимален срок за принудителен неплатен отпуск?
ОТГОВОР: В българското законодателство не съществува понятието "принудителен неплатен отпуск", поради което не може да има и срок за такъв. Работодателят няма право да принуди служителите и работниците да ползват неплатен отпуск, ако те не желаят. Според Кодекса на труда неплатен отпуск се предоставя единствено и само по изрично искане на самия служител или работник след нарочно подадена писмена молба и се разрешава със съгласие на работодателя. Всеки опит за принуда представлява съществено нарушение на трудовото законодателство. Няма начин работодателят да ви принуди, ако вие не съдействате и не подпишете молбата.
Принудително ползване на отпуск е възможно само за полагаемия платен отпуск, и то при конкретно предвидените в закона хипотези. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при престой - когато работата в предприятието или в съответното звено е преустановена за повече от 5 работни дни по производствени причини; при ползване на целия отпуск наведнъж - когато всички служители в предприятието или в отделно негово звено ползват отпуска едновременно, а също и когато работникът не е поискал и ползвал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
КТ урежда още една хипотеза за време на престой, който не е по вина на работника и при и производствена необходимост. В този случай работодателят ви дължи брутното трудово възнаграждение, независимо че реално не работите.
След жалба до хотелска управа
Камериерка се жалва в полицията за набедяване
ВЪПРОС: Докато бях на почивка, от хотелската ми стая изчезна часовникът ми и златен пръстен, които бях оставила на тоалетката. Съобщих първо на рецепцията в хотела и по съвет на управителя подадох писмена жалба до него самия, за да имат повод да започнат проверка. В жалбата написах, че вещите са откраднати от камериерката. Така и нищо не се намери, но месец по-късно разбирам, че камериерката е пуснала жалба в полицията срещу мен, че съм я набедила, без да е виновна. Възможно ли е да ме осъдят, както ми казаха в полицията при разпита, или да вярвам на адвоката, който смята, че няма проблем?
ОТГОВОР: Не мисля, че имате основание за тревоги. Набедяването е престъпление и се наказва с лишаване от свобода, но за да е налице набедяване по смисъла на закона, е необходимо на първо място да е налице умисъл и на второ - деянието да е извършено пред орган на властта. В случая сте подали жалбата до управата на хотел, която в никой случай не е орган на властта. Освен това, за да е изпълнен съставът на престъплението набедяване, трябва да сте извършили деянието, въпреки че сте знаели, че лицето е невинно или да сте предоставили неистински доказателства срещу него. Описаният от вас случай не представлява престъпление, но при подаден сигнал органите на МВР са задължени да образуват преписка и да извършат следващите се процесуални действия. По всяка вероятност случаят ще приключи с отказ на прокурора за образуване на досъдебно производство.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
адвокат Елена Димитрова-Вълканова
