ВЪПРОС: През 1990 г. с жена ми прехвърлихме апартамента си на дъщеря ни и сина срещу гледане и издръжка. Всеки от тях получи по 1/2 от имота, а в договора пише, че те поемат изцяло издръжката ни до края на живота ни, като ни осигуряват храна, отопление, грижи при старост и немощ било лично или чрез трето лице. Аз съм на 86 години и имам нужда от обещаните грижи, но синът ни се разведе, продаде неговата си част и замина за Германия. Отказа да изпълни задълженията си към нас. Моля за съвет как да постъпя. Възможно ли е да се направи нещо, за да си върна имота или да ми бъде наплатен продадения от него дял?
ОТГОВОР: Договорът, с който се прехвърля недвижим имот срещу гледане и издръжка може да бъде развален по съдебен ред, когато приобретателят не е спазил задълженията си за издръжка и гледане в пълния уговорен обем. В този случай имотът ще се върне обратно на отчуждителя. Това е валидно в общия случай, но в конкретния казус считам, че не е възможно нито разваляне на договор, нито връщане на имота. Основните пречки са две - първо приобретателите по сделката са двама - синът ви и дъщеря ви, а от изложените обстоятелства се подразбира, че тя изпълнява задълженията си по договор и вие нямате претенции към нея. Добросъвестното изпълнение от нейна страна препятства развалянето на договора спрямо сина ви. По този въпрос има трайна и непротиворечива съдебна практика. Когато приобретатели по договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за гледане и издръжка са две или повече лица, те са солидарно отговорни относно тези задължения и всеки от тях може да изпълни в пълен обем. Това означава, че ако един от всички изпълнява в пълен обем задължението за гледане и издръжка, то развалянето на договора спрямо другите неизпълняващи лица е недопустимо. Задължението се дължи солидарно, поради което е достатъчно само един да предостави необходимите грижи и издръжка, за да се счита че насрещното задължение е валидно изпълнено и за всички останали, а това препятства правото на иск за разваляне на договора дори и частично. В тази хипотеза, вие нямате никакъв инструмент да си върнете имота или паричната му равностойност. Законът обаче дава право на дъщеря ви да предяви регресен иск срещу сина ви, с който да претендира той да й възстанови съответната дължима от него част за издръжка и гледане. По друг начин би стоял въпросът, ако дъщеря ви също не изпълнява задълженията си. В този случай ще е налице неизпълнение на договора от страна и на двете солидарно отговорни лица и вие ще имате право да развалите договора по съдебен ред, съответно да си върнете собствеността върху целия имот. Договорът ще бъде развален изцяло и когато синът ви не изпълнява, а дъщеря ви изпълнява частично задълженията си и не осигурява ежедневните ви нужди от издръжка и гледане. От това правило отново има изключения, които зависят от редица други обстоятелства.
Втората законова пречка в конкретния казус е свързана с обстоятелството, че синът ви е продал собствената си част от имота. След сключване на такъв договор, няма законова забрана новият собственик да го продаде, замени или дари на трето лице, но това не го освобождава от поетото задължение за гледане и издръжка,. Когато задълженият продаде имота на трето лице и в същото време не изпълнява задължението си за гледане и издръжка, както е във вашия случай, то дори и договорът да бъде развален по съдебен ред, имотът няма да ви бъде върнат. В тази хипотеза, вие ще имате право единствено да получите паричната му равностойност. Следва да имате предвид, че дори и съдът да постанови такова решение във ваша полза, отново стигаме до въпроса дали задълженото лице ще изпълни и дали е възможно спрямо него да бъде реализирано принудително изпълнение.
Видеонаблюдението с охранителна цел е допустимо до границите на собствения имот
ВЪПРОС: Имаме търговски обект, който беше разбиван няколко пъти. По тази причина поставихме охранителни камери. След подаден сигнал от съседи, ни беше извършена проверка от Комисията по защита на личните данни и наскоро ми връчиха решение, с което ме задължават да демонтирам камерите, като ме предупредиха, че ако не ги махна ще ми наложат много големи глоби, защото камерите обхващали част от улицата, съседния парк и други имоти. След като премахнах камерите ми обясинха, че мога пак да ги поставя, но така, че да снимат само магазина ми, без района около него, което обезмисля целта за охрана. Говорих с лицензирана охранителна фирма откъдето ми казаха, че ако сключа договор с тях за СОТ и видеонаблюдение, камерите ще снимат законно и периметъра в който попада улицата и парка. Това така ли е?
ОТГОВОР: Не можете да преодолеете законовите ограничения и забрани относно обсега на камерите за виедонаблюдение чрез договор с фирма за охрана. Информацията, която ви е предоставена е подвеждаща. Сключването на договор за СОТ и видеонаблюдение с лицензирана фирма, в никакъв случай не ви дава право да заснемате улицата, парка и съседните имоти. Ако поставите отново камерите със същия обсег, рискувате огромни глоби от за повторно нарушение или за неизпълнение на влязло в сила решение. Според правилата на GDPR и ЗЗЛД, видеонаблюдението за охранителни цели е допустимо до границите на собствения имот. Заснемането на съседния обекти като улици, тротоари, паркове или частни имоти представлява нарушение и се приема като незачитае правото на неприкосновеност на личния живот и личните данни. Дори камерите да са монтирани на основание договор за видеонаблюдение и охрана, то законът счита вас за администратор на личните данни, съответно и за нарушител. Това означава, че вие ще бъдете отговорен, независимо какво пише в договора за охрана, поради което и глобите ще бъдат наложени на вас, а не на охранителното дружество.
Законът изисква камерите да са разположени така, че ъгълът на заснемане да обхваща само вътрешността на наблюдавания обект, входна врата и прилежащата земя, ако има такава и тези изисквания няма начин да бъдат заобиколени.
Всеки от съпрузите може да изтегли кредит без съгласието на другия
ВЪПРОС: Подозирам, че съпругът ми е теглил заеми, за които не знам. Как да проверя дали има такива и не трябва ли при отпускането на кредитите да се вземе и моето съгласие, след като сме в законен брак. Ако се случи нещо със съпруга ми, аз ще наследя ли неговите задължения, ако не съм знаела за тях?
ОТГОВОР:Всеки от съпрузите може да изтегли потребителски кредити от банки, вземе заеми от физически лица или бързи кредити, без да е нужно съгласие от другия. В общия случай банките одобряват такива кредити единствено въз основа на личните доходи и кредитното досие на кандидата. Съгласие от другия съпруг се изисква задължително само по договори за ипотечни кредити и за потребителски с размер на кредита над 20 000 евро. В общия случай за кредити под този размер, всеки съпруг може да договаря сам. Няма легален начин да проверите кредитната история на съпруга си без негово съгласие - нито в банките, нито в Централния кредитен регистър. Тази информация е защитена като банкова тайна и лични данни, а ограниченията са валидни и за съпрузи.
Липсата на съгласие или незнанието на другия съпруг не са достатъчни основания, за да го освободят от отговорност, освен ако това не е уговорено изрично между двамата с брачен договор. При липсата на такъв, съпрузите отговарят солидарно за задължения, които всеки от тях е поел за задоволяване на нужди на семейството. Законът презюмира, че всеки изтеглен по време на брака кредит е предназначен за семейството. Ако кредитополучателят спре да плаща, банката може да потърси изпълнение от нищо неподозиращия партньор. В случай на смърт на съпруга-кредитополучател, задълженията му се наследяват от другия съпруг наравно с други наследници, ако има такива.
В случай на разводили или при принудително изпълнение, имате възможност да оспорите по съдебен ред, ако успеете по безспорен начин да докажете, че парите са изразходвани за лични нужди на другия съпруг, например за хaзартна зависимост, лични подаръци на приятели и роднини които не са от семейството.
адвокат Елена Димитрова-Вълканова
