* Най-желаните гимназии трябва да могат да провеждат свои изпити след 7-и клас
* Най-желаните гимназии трябва да могат да провеждат свои изпити след 7-и клас
- Г-н Александров, как приключихте първия срок, имахте ли проблеми заради преминаването към онлайн обучение на част от випуските?
- Завършихме нормално и спокойно. Извънредното преминаване на ротация бе в края на срока, а и имахме такава готовност. Приключихме по-нормално, отколкото първия срок миналата година. Натрупахме опит, а и присъственото обучение бе повече време спрямо предходната.
- Има ли промени в успеха на учениците и каква е мотивацията им да учат?
- Не. Добрите ученици пак са добри, а тези, които са по-малко старателни, пак нямат много добър успех. Има забележим спад в мотивацията им. Дори възрастните не могат да се мотивират дълго време. Всяка Нова година си обещаваме как ще спрем да ядем по много или да пушим, но не успяваме, камо ли част от децата да си кажат, че трябва да учат, независимо че могат да си изкарат добрите оценки и без да го правят.
- Има ли спад и в мотивацията на учителите? Голяма част от тях трябва да се справят и с воденото на хибридни уроци?
- Във всеки клас има по 1-2-3-ма ученици по желание в обучение в електронна среда. На практика училите непрекъснато са в хибридно обучение. Тяхната мотивация не е намаляла, а по-скоро има натрупана умора. Едновременното извършване на двете дейности е уморително. Това се дължи най-вече на суперкритичните забележки на родителите. Част от тях стоят вкъщи, наблюдават урока и се вторачват в нещо, което на тях им се струва грешка.
- Не навлизат ли по този начин твърде много родителите в класната стая, било тя и виртуална?
- Проблемът е, че две години учителите са в непрекъсната отворена класна стая. Това е много уморително. 90% от родителите са разбиращи, но има такива, които не са. Проблемът е, че хората в България разбират от всичко. Онзи ден разбрах, че 95% от населението ни познава цялото творчество на Чехов, Тургенев и Толстой и не прощават на премиера, а камо ли ще простят на един учител, ако сгреши. Вместо подкрепа от родителите понякога срещаш критика. Това най-често се случва, когато са недоволни от срочната оценка. Най-жалкото е, че се превърнахме в бележкарско общество. Голяма част от родителите не ги интересува какво ще знаят децата им, а каква оценка ще имат за срока. Често се чудя защо виждам гневни постове как учителката по биология в пети или шести клас е писала четворка, а не петица или шестица. Тази оценка няма да се отрази на детето в каквото и да е класиране. То трябва да има шестица, защото така е преценил родителят. Често има неразбиране за методите на учителя, че ученикът може да израства, като преодолява трудности.
- Случва ли се учителят да пише отлична оценка само защото родителят настоява, или това не е възможно?
- Някои дори го правят, за да си нямат неприятност. Това обаче е обезценяване на оценките. Ние девалвирахме оценките. Учителите се предадоха. Заради натиска на родителите за по-високи оценки в един моменти си казват „айде, ще ги пиша”. Няма наказан учител за незаслужена шестица, но има наказан за незаслужена двойка или тройка. Родителите пишат жалба до министерството, директора, образователния инспекторат. Учителите се проверяват за метода на изпитване. След като няма санкциониране, че си писал незаслужена шестица, а има възможност да те санкционират за спорна двойка или тройка, се избира по-лесното.
- Често ли се случва да се подават жалби до министерството от страна на родители?
- Не, но ако един учител му се случи един път е година, той си казва, че няма смисъл да се занимава. Дори в цялото училище да се случва 2-3, те споделят на колегите си и си казват да не прекаляват. Това е една от причините за обезценяване на оценките.
- Как се отразява на ученето, ако целият клас е с високи оценки?
- Когато всички ученици имат петици или шестици, независимо от техните знания и умения, това насърчава тези, които са били по-старателни и по-упорити, да учат по-малко. Мотиваторът, който е официално признат у нас, са оценките. Това според мен е свързано и с вида изпити, които имаме след 7-и и 12-и клас. Те не са свързани с измерване на уменията и критичното мислене. Ако са такъв тип, тогава текущите оценки би трябвало да са само някакъв жалон как даден ученик се справя в определено време на година и с определен материал, а не да бъдат „светини”. Няма пряка зависимост между оценките и уменията на децата. Критериите за осмокласниците в СМГ и тези в малко село в Търговище са коренно различни. Ако ученик в СМГ има 3 или 4 по математика, то в другото училище би имал седмици. Важи и обратното. В един клас, ако има 3-4 деца, които могат да дадат отговор на какъвто и да е било въпрос, то получават шестици, защото са единствените, които правят нещо. Впечатлението ми е, че все повече се обръщаме към оценките, а не към знанията и нещо трябва да променим, за да не бъдат толкова важни.
Всички ученици, които са пожелали, са изкарали матурата и постъпват в някакво висше учебно заведение. Без изключение. Това бе немислимо преди 20 години. Университетските преподаватели се оплакват, че знанията им са ниски. Това е така, защото нямат никакъв стимул да се стараят да са по-добри. Независимо какви усилия полагаш, ти успяваш и продължаваш напред. Не може да се очаква, че едно дете ще тръгне да учи за обща култура. Проблем, който трябва да се реши, е как образователната система да насочи мотивацията на учениците към развитие на тяхното практично мислене и умения. Оценките в този вид не са добър критерий.
Онзи ден имахме педагогически съвет и част от учителите посочиха, че имат пълни отличници. Какво от това, че един ученик е имал шестици по всички предмети, ако по всичко е малко над средното ниво. Не е ли по-добре, ако е с четворки и петици, но на олимпиадите по математика или изобразително изкуство е на национален кръг. Ако някой е дори на национално ниво по някоя дисциплина, се счита, че е по-малко успял, отколкото този, който по всичко има шестици, но никъде не се отличава. Човек се отличава там, където му е мотивацията. Искам да премахнем тази зависимост „пълен отличник”. Трябва да бъдеш най-добър в 2-3 области и да си развиваш способностите в тях. Не можеш да бъдеш блестящ във всичко.
- Какво трябва да се промени?
- Има няколко неща, които трябва да се променят. Първото е форматът на изпита. Второто е приемът на ученици в различните учебни заведения. Училищата, които желаят, трябва да имат възможност да провеждат свои изпити след 7-и клас. Това ще е само в тези, за които броят на желаещите е повече, отколкото местата, които могат да предложат. За училище като 51-во е много по-важно умението на ученика в изобразителното изкуство, информационните технологии. Случва ни се кандидати, които изкарват със 100 точки изпита по изобразително изкуство, а по математика имат 30 точки, да не могат да се класират, защото оценката е комплексна. Затова най-желаните гимназии трябва да имат право да провеждат такива изпити. Може пак да има външно оценяване и 80% от училищата могат да го използват като вход, но там, където желанието е голямо, трябва да се измерват специфичните възможности на учениците. Могат да се правят съчетания – 50% от бала да е външното оценяване и 50% от този изпит. Други училища могат да приемат само с изпит при тях. Трети само с външно оценяване. Ако не са ти запълнени паралелки предходните години, е безсмислено да очакваш, че някой ще дойде специално да си направи изпит при теб. Установено е, че само за около 20-25% от училищата в София има повече кандидати, отколкото могат да приемат. За тях има смисъл да обявят изпити, за другите няма. Трябва да я има тази автономия.
Не изключвам варианта за предварителни изпити за измерване на уменията, които ни интересуват. Аз бих искал да измерим умението им за мислене. Очаква се по този начин учениците да изберат това, което най-много ги влече, защото не могат да отидат в 15 гимназии на отделен изпит. Те могат да бъдат февруари –март. Сега зрелостниците се явяват на 2-3 предварителни изпита за университетите, към които са се насочили. По същия начин и седмокласниците могат да изберат 2-3 неща, които ги влекат. С оценките на НВО ще влязат накъде, ще учат.
Третото нещо, което трябва да се промени, е общественото мнение по отношение на предполагаемата разлика в това, което дават различните учебни заведения след 7-и клас. Преувеличени са предимствата на т.нар елитни училища. Като попиташ суперамбициозни родители къде ще кандидатства детето им, отговорът е математическата или езиковата гимназия. Ако детето обаче вече е на ниво В1, защо да не избере някое професионално училище. Там, освен в езика си, ще се усъвършенства и в професия. Има стереотипи, които трябва да ги преодолеем. Завършвайки езикова гимназия, 100% от учениците влизат в университет. Друго е, ако си учил и професия, и кандидатстваш с нея, и я развиваш. Езикът е само инструмент, който може да ти помага. Ако искаш да печелиш добре, трябва да имаш и други умения.
- Все още работите с бюджет 2021. Успявате ли да се справите с оглед скока на разходите?
- Успяваме да платим заплатите, ток, парно. Предполагам, че има училища, които са на ръба на оцеляването. Те са с по-малко ученици, но големи разходи за сградата. Когато имаш 1200 ученици, средният разход за поддържане на сградата се разпределя между тях. Когато са малко учениците, средният разход се увеличава много, но се разпределя между малко ученици и няма много допълнително пари. Предполагам, че има училища, които изпитват затруднения да си платят сметките. Токът на училищата е около 2 пъти повече.
- Преди няколко седмици излезе проучване, според което едва 10% от новите учители остават в система. Ще нарасне ли този процент благодарение на продължаващото увеличение на заплатите им?
- От 1-2 години започва да си пробива път мнението, че учителите са сравнително добре платени. 2017-а вземаха до пъти по-малко, отколкото 2021-ва, когато бяха достигнати 125%. Чест прави и на това правителство, че спазва идеите на тези преди тях. Ако тази тенденция се задържи още няколко години, тези, които сега постъпват, ще са с убеждението, че учителската професия е стабилна по отношение на доходите. Това съотношение е добро за мотивацията на младите учители.
Визитка:
-Асен Александров е завършил математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“
-Директор е на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София
-Председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование в Република България
Монитор
