Х ристо Пройков е почетен епископ на Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“. Доскоро той бе водачът у нас на католиците от източния обряд, които в догматично отношение стоят най-близко до православните християни. Разговаряме с духовника за покойния папа Франциск, за неговото наследство.
- Монсеньор Пройков, какво е останало от посещението на папа Франциск у нас като реликва?
- Много неща тогава бяха донесени от Рим и върнати после заедно с папамобила. По-скоро повече неща бих могъл да кажа като спомен, че останаха от посещението на папа Йоан Павел II през май 2002 г. При нас например се пази столът, на който той седя.
- Бихте ли споделили ваш личен спомен с Франциск, който след посещението у нас повишава вашата църква от екзархия в епархия?
- Структурата на нас, католиците от източния обряд, и тази на Православната църква е една и съща. И обикновено, за да има разлика, когато ние се издигаме в екзархия, получаваме името на някой светец. Така например в Париж е на свети Сергий, на друго място може да е свети Никола. За моя голяма изненада папата ме попита какво име бих избрал. Аз отговорих: Йоан XXIII.
Тогава кардинал Паролин, държавният секретар на Ватикана, който пътуваше заедно с нас, каза: „Да, ама той е много млад.“ Искаше да каже, че много скоро е станал светец. Въпреки всичко папата ни даде това име и днес католиците от източния обряд се титулуваме „Софийска епархия свети Йоан XXIII“. Това е папа Ронкали, или Българския папа, който е свързан с нашата държава. Той идва да служи у нас преди точно 100 години. Тогава е изпратен като легат (пратеник на папата). След това самият той става папа, а по-късно и светец и днес е на олтарите на нашите храмове.
- Папата развиваше голяма апостолическа дейност, радваше се на голяма популярност в цял свят. Виждате ли го и него скоро в пантеона на католическите светии?
- Ние поначало живеем във времена на светци. Вижте Майка Тереза, която толкова много се раздаваше за бедните и сираците и бе канонизирана. Папа Ронкали, Павел VI, а и Йоан Павел II, чиито съвременници сме, и той вече е светец. Въобще живеем в едно време на свети люде, както ги наричаме ние. Свидетели сме в какъв хаос се намира целият свят, колко локални войни има, колко се шири лошотията. И сякаш за да има баланс между доброто и злото, Бог ни дарява с такива хора, които със своя свят живот стават пример за всички нас.
- Папа Франциск направи един опит да сложи ред в този хаос, предизвикан от факта, че не живеем по Божия закон, като предприе дори самостоятелни преговори за мир в Украйна.
- Негови много силни думи от времето на неговия понтификат бяха, че светът живее в Трета световна война. За онези като нас, които живеем в относителен мир, тези слова звучаха като нещо страховито и неясно. Той ги дообясни, като изтъкна колко много локални войни вече има по света, които държат човечеството в непрестанно напрежение, в една ширеща се омраза. В този смисъл, когато пламна и тази братоубийствена война в Украйна, която бушува вече трета година, той заговори още по-силно. Ако сте обърнали внимание, сега в неделята на Възкресение Пасхалното му слово, което беше прочетено, защото той вече не бе в състояние да го направи, бе изпълнено с призиви за мир не само в Украйна, но и в Судан, и в Газа. След това в дните на траур за смъртта на папата евреите дори малко се въздържаха да споделят скръбта на света от неговата загуба, защото се почувстваха засегнати. Той много силно ги заклейми в словото си, че трябва да спрат този геноцид, както той го нарече. Така че папа Франциск имаше своето отношение към всяка една война. Имаше постоянна информация, работеше и се молеше за мира на Земята.
- Той работеше и за сближаване на Източната и Западната църква, като това намери отражение в желанието му християните да празнуват Възкресението на един ден. Дали неговият наследник ще продължи в тази посока?
- Трябва да си спомним и че папа Павел VI преди няколко десетилетия силно говореше и предлагаше християните да се обединят около Възкресението. Защото ние всички вярваме в един и същи Христос, имаме неговото Евангелие като пътеводна светлина, вярваме в Неговото Възкресение и въпреки това християните оставаме разделени. Папа Павел VI беше предложил Пасхата да се чества в първата Неделя след 14 нисан – месец април. Смята се, че именно тогава Христос е възкръснал. Това негово предложение обаче не се възприе. Папа Йоан XXIII и Йоан Павел II също говореха по тези въпроси. Накрая папа Франциск съвсем простичко каза на православните: „Изберете вие една дата и ние веднага ще се присъединим към вас и ще празнуваме заедно.“ Този въпрос си остана отворен. А тази година, когато чисто астрономически Великден съвпадна за двете църкви, Бог така позволи, че папа Франциск, който полагаше толкова усилия в посока за обединение, да почине точно когато целият свят празнува Христовото възкресение.
- Споменахте вече кардинал Пиетро Паролин. Името му се споменава като част от онези 12-ина кардинали с шансове да наследят папа Франциск. Вие какво мислите по този въпрос – още повече че преди няколко години именно Паролин посети България и освети вашия храм?
- Поначало ние, католиците, имаме една мисъл, че всеки папа е папата на своето време. Твърдо сме убедени, че Бог си служи чрез този човешки избор, за да постави новия духовен водач за католиците в целия свят. Това всъщност е Светият дух, който ръководи кардиналите, които точно сега се събират, обмислят, решават и започват да гласуват в конклава, който предстои да започне. Така че по-скоро може да се говори на какъв резултат бихме се радвали като цяло, отколкото конкретно да се каже кой да бъде папата. Защото много точно гласи и поговорката, че който влиза в конклава като папа, излиза кардинал.
Любомир Старидолски
