В сяка година намаляваме с по около 60 000 души.  За десетилетие пенсионерите станаха 25% от цялото население. Човекът като индивид никога не си взема поука от историята и повтаря грешките, казва в интервю за "Монитор" демографът и писател доц. Георги Бърдаров.

Всяка година намаляваме с по около 60 000 души.  За десетилетие пенсионерите станаха 25% от цялото население. Човекът като индивид никога не си взема поука от историята и повтаря грешките, казва в интервю за "Монитор" демографът и писател доц. Георги Бърдаров.

- Доц. Бърдаров, притеснителни ли са предварителните данни на НСИ от преброяването, които показаха, че вече сме 6,5 млн. души? Звучи доста стряскащо, на какво се дължи това?

- Всъщност данните не са кой знае колко изненадващи. У нас тази тенденция се наблюдава от доста време, дори от края на социализма. Оказа се обаче, че това намаляване на населението надхвърли дори това, което очаквахме. Всяка година България се топи с 55 000-60 000 души, което означава, че трябва да очакваме спад с 600 000 души. Нека уточним, че все пак това са предварителни данни, но няма да има кой знае каква разлика с окончателните. Така че намаляването на населението е дори повече, отколкото очаквахме, което трябва да засили притеснението. А колкото до това на какво се дължи, нека уточня, че имаме четири процеса, които всъщност определят тази негативна демографска ситуация. Единият е раждаемостта. Ние може да имаме ниска раждаемост, но това се отнася за целия развит свят и е част от нормалния демографски преход, през който ще преминат всички държави. Това е напълно нормален процес, който се обяснява от много фактори. Другият процес е застаряването на населението, което също е естествено. За България обаче има една специфика, на която искам да обърна внимание. Увеличава се продължителността на живота в целия развит свят - вече на 80-85 години, а скоро ще стане и 90. Но типично за нас е, че имаме вертикален дисбаланс, тоест съотношение младо-възрастно население. Наистина и в други страни има такъв проблем, но такава липса на младо население няма никъде. За 10 години пенсионното население е станало 1/4 от цялото население, което е 25%. И когато нямаш младо и активно население, колкото и да се развиват технологиите, основно то изкарва парите за образование, за пенсии. Това е голямата заплаха пред нас, как ще привлечем инвеститори, при условие че нямаме работна ръка. Така че наистина навсякъде населението намалява, но никъде няма такава липса от млади хора, както при нас. Другият важен фактор е високата смъртност. При пандемията е свръхвисока, вероятно на това се дължи и това намаляване на населението.

- Чуха се обаче хипотези, че всъщност населението не намалява, а бяга навън. Доколко има резон в това твърдение? Увеличава ли се емиграцията?

- Бих казал, че има стабилен тренд - нито се засилва, нито намалява. Има определени години, в които се наблюдава увеличение, но не е драстично. Така че по-скоро имаме един стабилен тренд на постоянно изселващо се население от България. Има съвсем малки разлики между годините.

- Що се отнася до завръщащите българи - има ли разлика?

- Във връзка с пандемията беше споменато, че у нас са се завърнали около 200 000 души. Но никъде няма официална статистика. Но те се завърнаха временно заради ситуацията. Още в началото на пандемията дори много хора ме питаха дали очаквам бейби бум и дали хората, които се завръщат, ще решат демографската криза. Тогава отговорих, че нито едното от двете няма да се случи. Няма как да очакваме бейби бум при хора, които са ги затворили. А тези, които се завърнаха у нас, ще останат само ако видят други условия от тези, които преди време са ги накарали да заминат зад граница. Ако няма промяна, отново хората ще емигрират.

- Беше акцентирано, че София се е очертала като основен център за работа, въпреки че преди време се споменаваше, че има завръщане по малките населени места заради пандемията. Какви процеси отчитате тук? Завръщат ли се хората към малките населени места?

- Принципно София се оформи нещо като държава в държавата. В другите градове няма чак такава концентрация на активно население и това е проблем. Има още няколко града като Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, които се развиват добре в това отношение. Има обаче нещо ново и то е, че се наблюдава крехка тенденция на връщане на активно население в селски територии. Това са т.нар. дигитални номади, но както казах, тази тенденция е нова и крехка. Между другото, аз предвиждах, че такова нещо ще се случи, но чак след 40-50 години. Това са хората, които работят дигитално и могат да правят това от всяка точка на България. Те са на около 30-35 години, създали скоро семейства, с малки деца, които предпочитат по-спокоен живот, а не напрежението в големия град. Мога да дам пример с проекта, който реализирахме, „Коледното село на България - село Чавдар”. Бях там и лятото на литературен фестивал и тогава започнахме да работим с кмета. Там се запознах с няколко такива млади семейства, които са нямали нищо общо със селото. Просто са посетили приятели на гости, харесало им е и решили да се установят. Това село трябва да е еталон в това отношение, както Бургас с това, което прави по отношение на образователната система. Според мен тепърва ще даде плодове. Заселването на млади хора обаче го има и на други места, не само в Чавдар.

- Може ли обаче това да се превърне в трайна тенденция и какво е необходимо, за да се осъществи?

- Според мен ще стане трайна тенденция, но в села като Чавдар, които имат изградена добра инфраструктура, близо са до големи градове, имат училища и детски градини. За да е повсеместна тенденция, трябва да имаме инфраструктура - образователна, здравна и пътна. Защото вземете за пример Северозападна България, която има феноменална природа. Но при условие, че най-близката ти болница е на 60 км, няма как млади хора да искат да живеят там.

- Заговорихте за липсата на кадри. Ще се задълбочи ли този проблем, смята се и че тепърва ще има нужда от нови професии?

- Тук има два аспекта. Без да бъде решен проблемът с кадрите, няма да можем да привлечем инвеститори и да развием икономиката. Но има нещо, на което трябва да се обърне внимание. Светът се променя драстично и пандемията ускори тази промяна. Ние напълно излязохме от индустриалната ера и навлязохме в дигиталната. Затова трябва да адаптираме образователната система към това, което ни очаква. Обществата, които осъзнаят, че тепърва светът ще има нужда от нов тип кадри, ще успеят да се развиват. Изследване на ООН от 2019 година показа, че до 2050 година между 50-70% от сегашните професии няма да бъдат актуални на пазара на труда. За да изпреварим тези процеси, трябва да направим радикална промяна в образователната система. Индустриалната ера си отиде.

- Миналата година бе изключително успешна за вас, с което ви поздравявам. Оказа ли се пандемията плодотворна по отношение на творчеството или не за всеки е така? Как ви влияе изолацията лично на вас?

- Хората са различни, но за мен изолацията е изключително потискаща. Аз съм социален човек, пиша в заведения, дори бих казал, че изолацията за мен беше контрапродуктивна. Нямах никаква настройка, докато други хора ми споделиха, че им е помогнало това, че са останали насаме.

- Върна ли пандемията повече хората към книгите?

- Според мен българинът се върна към книгите още преди пандемията и това много ме радва. Това се отнася и за младите българи - дали ще четат на аудиокнига или другаде, няма значение. Важното е да се чете. Така че радва ме, че българинът принципно чете.

- Тоест, не сте съгласни с клишето, че младежите ни не четат и че са функционално неграмотни?

- Има различни хора, но цялостната картина е, че младите четат. Миналата година бях на среща в училище в Перник. Всички деца бяха четящи, будни. Дори едно момиче ми сподели нещо, което много ме впечатли. Каза ми, че е постоянно със слушалки и хората мислели, че слуша чалга, а тя всъщност слушала „Ана Каренина”. Така че децата са различни, но те са адаптирани към съвременния свят.

- Трябва ли да поглеждаме назад към историята и какви поуки трябва да извлечем от нея? Самият вие много майсторски преплитате различни периоди, сюжети. Защо заложихте на това, особено в романа Absolvo te?

- Защото, за огромно съжаление, човекът като индивид, като хомо сапиенс никога не си взема поука от историята и повтаря грешките. И така ще бъде винаги, забравяме много бързо. Това е уникално. Минаха 70 години в мир и забравихме какво е било, приемаме мира, демокрацията и свободата за даденост, за изключение от правилото.

- Много често започнахме да се питаме какво е добро и зло, нещо на което обръщате голямо внимание. Научихме ли се на ценности?

- Доста съм спорил с приятели, но аз смятам, че човек от първия хомо сапиенс на тази планета до последния, който ще бъде, не е променил същността си. Винаги сме приемали по един начин добро и зло, винаги е имало насилие, както и примери за героизъм и добри хора. Да кажем, че сме станали по-добри, е абсурдно, както и да твърдим, че в миналото сме били по-близо до земята, защото е нямало технологии. Променят се рамките, технологиите, мащабите, но човекът е същият.

- Как възникват сюжетите при вас, какво трябва да се случи за една вълнуваща история?

- За да напиша дадена история, тя трябва да ме разтърси много силно. И е необходимо да има важно послание. Има ли го, няма значение дали историята е българска или чуждестранна, искам да го предам на хората.

- Какво послание искате да отправите на хората обаче тази година?

- Да ценим живота във всичките му измерения. Това е най-голямото чудо на тази земя. Всичко останало, за което страдаме, към което се стремим, за което се борим, се преповтаря. Само животът е неповторим. Всеки миг трябва да се радваме, че сме живи.

Визитка:

Роден е на 6 април 1973 г.

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „Разказът му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

Получи престижната Европейска награда за литература за 2021 г. заедно с още 12 лауреати от различни европейски държави. Българският автор бе отличен за романа си Absolvo te