0

- Акад. Денков, наесен всеки ученик ще има своята дигитална раница. Слага ли това край на разнасянето на учебници и помагала всеки ден?

- Миналата година няколко пъти попитахме училищата за нуждата от устройства за учениците. Всички заявки бяха изпълнени. Това не означава, че сме осигурили персонално устройство за всяко дете, много ползваха собствени за онлайн обучението. Тази година също ще поискаме такава информация. Основното ни притеснение не е наличието на устройства. Истинските проблеми са други - квалификацията на учителите, мотивацията на родителите и възможността на децата бързо да се адаптират към използването на тези устройства. До септември очакваме да бъде готов електронният облак с образователни ресурси, които ще бъдат безплатни за всички деца. Учителите ще могат да създават свои уроци. Най-добрите уроци ще могат да се ползват от всички, а на техните автори ще бъде заплатено. Това е една от най-големите крачки, която може да се направи, за да имат достъп всички деца до качествени електронни ресурси. Важно е учениците да имат не просто PDF учебници, а и достъп до разнообразни електронни материали, които могат да ползват вкъщи или в училище. Така в един момент нуждата да се пренасят учебници в едната или другата посока би трябвало да изчезне.

- Какво друго ни очаква през новата учебна година?

- Програмата „Заедно в изкуствата и спорта“ е друго важно нововъведение. Надяваме се да промени средата и на учениците да им бъде много по-интересно и да се задържат по-дълго в училище, да развиват социалните и творческите си умения. Треньорите и творците, които работят с децата, ще могат да си подберат таланти и да ги привлекат за развитие на друго ниво. Промяната в атмосферата в училище ще зависи и от пандемията, но никой не може да предскаже наесен колко тежка и продължителна ще бъде вълната. Ще започне и работата по изграждане на STEM кабинетите там, където сега няма, както и на Националния STEM център.

- Ще видим ли първите интегрални изпити?

- Ще обсъждаме формата на изпитите допълнително на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в средното образование. Готови сме да включим по някой въпрос от другите предмети, но ще го направим само ако имаме съгласието на социалните партньори, че това ще помогне да мотивираме децата да учат по-добре. Това не е самоцел. Трябва да бъде направено внимателно. След националните изпити ще предложим за сериозно обсъждане удължаването на следващата учебна година с две седмици за I до VI клас, както и от 2023 г. учебната година да започва от 7 септември. Обсъждали сме го няколко пъти с идеята да анализираме положителните и отрицателните страни. Крайното решение все още не е взето, но се надявам в началото на лятото да имаме още по-задълбочено обсъждане.

- Какво ще се случи с учителите при удължаване на учебна година?

- Има учители, които имат нужда от допълване на норматива, така че за тях това ще бъде една добра възможност да го направят. Други ще имат възможност чрез заплащане на лекторски занимания да получат допълнително финансиране. Това е част от обсъждането. Затова отрасловите партньори са важни, защото те знаят най-добре какви проблеми възникват на терен при една такава промяна. Решението ще бъде взето, след като бъде намерено и решение на всеки един важен проблем.

- Върви и дискусия за яслите. Ще минат ли под шапката на МОН и по какъв начин трябва да бъдат подготвени учителите, за да могат да се грижат за най-малките?

- Очакваме сформирането на междуведомствена група от Министерството на здравеопазването. С колегите вече обсъждаме какви са необходимите допълнения и промени в обучението на педагозите в начална възраст. Те имат много добра подготовка по отношение на педагогическите изисквания, но трябва да се провери колко и каква допълнителна подготовка им трябва по здравните въпроси. Трябва да има и стандарт за наличие на медицински специалисти в яслите. Ясно е, че не може цялата грижа за здравето на децата да бъде прехвърлена върху педагозите.

- Атестацията в университетите стигна и до експертния коалиционен съвет. Какво обяснихте на коалиционните партньори и ще получите ли пълна подкрепа?

- Обясних отново на коалиционните партньори защо предлагаме промените. Важно е да се повтори, че целта е да се подобри качеството на академичния състав и оттам на начина на преподаване и на висшето образование като цяло. По-голямата научна продукция повишава също видимостта на висшите училища и на България в международната общност. Това е важно за привличането на инвеститори и кандидат-студенти от чужбина. Обясних защо промяната на атестирането не противоречи на принципа на академичната автономия. Обсъдихме какви са правилните стъпки, така че тя да бъде въведена с дългосрочно устойчиво действие, за да сме сигурни, че ще постигнем целите си.

- А какви са правилните стъпки?

- Да се промени чл. 57 в Закона за висшето образование (б.а. - в него е регламентирана атестацията на академичния състав от висшите училища). В него трябва да се включи алинея, регламентираща изискване атестацията в университетите да се прави по методика, определена от Министерския съвет, която определя минимални стандарти за атестиране във всяко висше училище. 

- Кога ще се случи това, законът за висшето образование в момента е отворен за промени?

- Има нужда от допълнително обсъждане с един от коалиционните партньори, а също и с академичната общност. Намирам това за полезен период, който вече използвам, за да информирам по-добре академичната общност за целите и стъпките на промяната, така че да бъдат преодолени техните притеснения, които в огромната си част са неоснователни. Миналия петък бях на заседанието на Съвета на ректорите, в началото на седмицата бях в Софийския университет, провеждам разговори с различни колеги и от академичната общност.

- Успяхте ли да промените мнението на част от академичната общност след тези разговори?

- В разговорите става ясно, че голяма част от това, което се разпространява в медиите, не е вярно - или се основава на грешна информация, или е умишлена дезинформация, за да се създаде напрежение. Част от колегите остават със своите възражения, но една реформа винаги има своите привърженици и опоненти. Ще включим още ректори и преподаватели от водещите висши училища в работната група, която ще уточни съдържанието на таблиците с минималните изисквания за академично израстване. Специалистите от дадена област ще имат възможност не само да коригират параметрите, но и да се консултират с колегите си от съответната професионална общност, така че крайният резултат да бъде добре балансиран във всяко едно направление. Никой не е имал за цел да затруднява болшинството преподаватели с новите минимални изисквания. Идеята е тези, които системно и качествено работят в своята научна област, да нямат никакви проблеми с покриването им. В същото време те трябва да служат за праг на другите, които или не извършват съответната дейност, или я симулират по някакъв начин, без да осигуряват необходимото качество. Държавата финансира висшето образование и отговаря за неговото качество и за ефективността на използваните средства, затова има право да поставя минимални стандарти за качество.

- Заявихте, че в момента „парите следват професора“. Какви проблеми създава това?

- В момента съгласно колективния трудов договор МОН трябва да осигури минимална заплата на преподавателите във висшите училища, независимо дали покриват или не каквито и да било изисквания. Има предложение от Съвета на ректорите за увеличение на възнагражденията. Аз искам заплатите да бъдат увеличени, и то значително, но това трябва да върви успоредно със създаване на стандарти за качество, за да е ясно, че няма стимул за който и да е ректор да назначава допълнително доценти и професори, само защото заплатите им са гарантирани от държавата. Няма как да се проведе разговор с Министерството на финансите за съществено повишаване на заплатите, ако не можем да гарантираме, че средствата вървят заедно с определени критерии и ангажименти за качество. 

- Това означава ли, че университети назначават преподаватели, без да има необходимост?

- Нямам конкретна информация, че с това се злоупотребява, но когато се създадат такива стимули, в един момент те започват да се използват. Колкото са по-високи заплатите, толкова по-голям е този стимул. Затова е необходимо да се въведе контролен механизъм, който да предотврати възможна злоупотреба. Единият вариант е да се сложи административно съотношение студенти-преподаватели. Някои висши училища имат такива вътрешни параметри. Не смятам, че това трябва да се прави на национално ниво, защото при обучението на студенти в различните области има голяма специфика. На много места за качествено обучение се смята това, при което има по-малък брой студенти на един преподавател. Затова търсим друг начин.

- Засегнахте темата с дезинформацията в медиите. На какво се дължи тя и според вас има ли хора, които просто искат да всеят паника?

- Болшинството преподаватели са притеснени по две причини. Едната е, че не познават добре критериите, които са включени в предложението, а неизвестното плаши. Втората е, че все още критериите за конкретните области не са добре балансирани. Те трябва да бъдат доуточнени - както списъкът от конкретни критерии, така и точките, които се дават за изпълнение на даден критерий. Има и хора, които определено разпространяват дезинформация. Те се опитват да стопират всеки опит за промяна, защото за тях е изгодно да получават по-голям бюджет, без никой да иска от тях повече и по-качествена работа. Но това няма как да продължи.

- Казвате, че болшинството не познава добре критериите. Бихте ли ги разяснили?

- Проблемът е, че при въвеждането на сега действащите минимални изисквания за академично израстване критериите за отделните професионални направления бяха правени сами за себе си. В резултат на това сега има голям разнобой. За да бъде ясно и логично какви са групите критерии, ние ги разделяме на три. Първата включва научни публикации и техния отзвук. По международните стандарти отзвукът - например цитатите, е свързан с качеството. Оценката на качеството обаче не може да се направи с числа. Това е задача на научните журита. Не трябва да се противопоставят количествените и качествените показатели. Количествените показатели се използват само като минимален праг, който кандидатите трябва да прескочат, за да влязат в истинския конкурс, където ги оценяват журитата. Такава е практиката и досега. Разликата е, че сега правим две нововъведения. Първо, създаваме общ подход за всички професионални направления. В него вкарваме и критерии - част от тях нови, които позволяват много по-фино да се напаснат съответните точки или бази данни, така че да отчетат спецификите на професионалните направления. Това фино напасване не бе направено в предварителния етап, затова с ректорите се разбрахме да удължим срока за подобряване на таблиците с минималните изисквания. След като получим всички предложения до 30 май, работната група с участието на авторитетни колеги ще има срок до края на юни да прецизира таблиците, така че те да отчитат максимално добре спецификите на професионалните направления. Ще ги приемем едва когато има съгласие сред академичната общност. Ако трябва, ще се работи и след юни. Документът е важен и трябва да бъде направен качествено, за да бъде достигнат най-добрият баланс както по-отношение на спецификите на отделните направления, така и за всяко направление да е сигурно, че не ощетяваме преподавателите и учените, които работят добре. 

- Какво ще се случва с преподавателите, които вече са регистрирани в НАЦИД?

- Те са регистрирани по старите изисквания и няма нужда от пререгистрация. Тяхната атестация обаче ще бъде по новите правила. Ще има и сравнително дълъг преходен период, защото хората, които се подготвят за конкурси, трябва да имат време да се адаптират към новите изисквания. Същото важи и за въвеждането на новата система за атестиране. 

- Университетите излязоха с декларации да оттеглите предложенията за минималните изисквания и атестирането, а Общото събрание на СУ директно ги отхвърли. Има ли вариант да бъдат оттеглени? 

- В Софийския университет спорът беше дали аз да оттегля предложенията, за да стартираме процеса отново, или те ще се включат във вече стартиралия процес и ще дадат своите предложения. Общото събрание реши, че трябва да се оттеглят. В рамките на работната група наред с конкретните предложения ще отчетем представените мнения по време на Общото събрание на СУ и притесненията, които преподавателите имат.