- Г-н Ботев, скиор загина в неделя в Пирин планина при падане на лавина. Защо се стига до такива инциденти в средата на месец май?
- Първо искам да кажа, че и в нашия район имаше инцидент с починал турист. Стана в края на зимния сезон край Малък мечи връх над хижа „Македония”. Общото между двата инцидента е, че става въпрос за подценяване условията в планината. В нашия случай е при преход от горна станция на лифта до хижата, ходи се над 5 часа, а в случая в Пирин - при екстремно спускане по улей. При преходи се натрупва умора. При здравословен проблем се обострят заболяванията, изтощението води до хипогликемия, пада кръвната захар на човек, притъмнява му.
- Отстрани погледнато остава впечатлението, че лятото ви е по-леко от зимата. Така ли е за вас и туристите или трябва да се внимава винаги в планината?
- Условията са различни като сезон. Но във всеки планински район дебнат рискове. Имаме трудни акции и през лятото. От голямо значение са времето и какъв е теренът, в каква местност е пострадалият, на когото трябва да помогнем. Понякога носим ранени хора на носилка в дъждовно време в продължение на 6-7 часа, докато стигнем до автомобил, за да го транспортираме. От дъжда носилката започва да тежи над 100 кг, вървим по кална пътека, едва пазим равновесие. Една такава акция продължи 7 часа.
- Какво е най-важно да знаят планинарите за пролетните и летните преходи?
- В момента е началото на летния сезон. Най-страшното е, че точно сега се получава пълно подценяване на планината. Неправилна преценка си правят някои, защото долу вече е топло, всичко е зелено, ниско в планината има условия за дълги разходки - цветя, птици пеят, усеща се животът, красиво е. Обаче горе, високо, над 2000 метра, продължава да има сняг, вечерите са все така студени, температурите са около нулата, има огромни участъци със сняг, улеите са пълни със снежни полета. Когато се движим в такава висока зона, имаме преминаване на южни склонове, по които снегът се е стопил, но след това попадаме в сенчесто дере, в което има плътен, фирнован сняг, защото е на сянка, по-бавно се топи. Тогава опасностите са големи. Изключително по билата през зимата ходят всички, защото по-надолу е лавиноопасно. Но в този сезон сега хората тръгват по летните пътеки и там на някои места почват да пресичат тези преспи и попадат в капан. Защото без осигуровка на такава преспа едно подхлъзване води до падане по самия улей и най-често в долния край снегът е стопен, има огромни морени и камъни, което е гибелно. Най-опасното време е точно в началото на лятото за туристите.
- Никой не е застрахован от инциденти. Как трябва да се действа в такива случаи?
- Да се оцени правилно ситуацията и да имат добра екипировка туристите. Да си носят котки, въже да обвързване, за осигуряване. ПСС при БЧК води пълна статистика за годините, сезоните, правим анализ, защото нашата служба е член на ИКАР – Международната организация по планинско спасяване. Там се прави пълен анализ на всички инциденти по света. След това се правят заключения и се формира тактиката на планинското спасяване и допълнителните средства, които са нужни, за да се улесни работата на планинските спасители. Последните анализи показват, че много често туристът не може да ползва правилно екипировката си, това води до груби грешки, които застрашават живота му. В България има няколко инцидента, в които загиват хора. Преди няколко години в улеите над хижа „Вихрен“ падна един човек с алпийски котки, но без осигуровка с въже.
Нужно е подсигуряване с алпийска екипировка, както и нейното правилно използване. В България голяма грешка се прави при ползването на алпийски котки, много туристи си купиха такива, на достъпна цена са. Но не знаят да ги ползват правилно. Пренебрегва се основното правило, че алпийската котка ни прикрепя към склона, но не ни дава гаранции за закрепване. Стъпваме с шиповете върху склона, но стъпим ли върху камък или се подхлъзнем, ние падаме и след това тръгваме да се плъзгаме, защото нищо не ни осигурява. Алпийските котки вървят с пикел, който при падане има техника на задържане и може да ни спаси. Сигурно е и тогава, когато ни осигурява някой друг с въже. Защото при падане ще увиснем на въжето, ще се хлъзнем метър, два, но не повече. Това е най-добрата техника за самоосигуряване.
- Кои неща е нужно да носи в себе си туристът през този сезон във високата част на планината?
- В този преходен сезон, когато е много опасно, докато има сняг във високото, задължително да носи котки. Има опасни улеи, склонове, това са ледени фирновани полета. През деня се размекват, но това подвежда, защото горе е меко, но по-надолу е плътен лед. Когато стъпим, долният лед поддава и става абсолютна пързалка. Затова да се носят алпийски котки и в топлото време, въже за осигуряване, ленти за закачане, седалки. Добре е друг човек да осигурява този, който преминава през такива опасни пасажи, те не са дълги, но всяко подхлъзване може да ви прати 200-300 метра надолу. Осигуряването е много важно, когато се предприемат високи преходи в планината и се подсичат скални снежни полета или скални прагове. Те също са лабилни след топенето на снеговете през пролетта. Има много лабилни камъни, трябва да се носят каски в такива участъци.
Обезпечени ли са с техника спасителните отряди в страната?
Всеки отряд работи в различен район и има различни предизвикателства към туристите и към спасителите. Според това в каква ситуация ще попаднат туристите, в такава ще попаднат и спасителите. За нас е малко по-сложно, защото ние трябва да помагаме и на пострадалите. Да носим, да правим установки, да предприемаме някакви технически манипулации, за да изведем човека от тази ситуация. Например във Враца има скални масиви, там има оборудване за скални акции, дълги лебедки. Ако някой катери и стане някакъв инцидент на скалата, отгоре се спуска планинският спасител, за да достигне до нуждаещия се от помощ. Има моторизирани лебедки и други технически средства. В Благоевград не ни трябват такива неща, защото тук нямаме дълги скални масиви и катерачни обекти. Но при нас има много дерета, загубвания на туристи, затова наблягаме на други неща - средства за ориентиране, транспортни колички, навигация, радиовръзка. Проблемна е радиовръзката, защото над Рилския манастир няма никаква мобилна комуникация, там се разчита само на радиостанции. Проблем е и за туристите, при нужда от помощ няма как да се обадят и да потърсят помощ. Губи се доста време да се качат до някой връх и да търсят връзка с мобилен оператор.
- Помагат ли местната власт и държавата на планинските спасители?
- Докато детето не си потърси, майката не му дава да яде. Всички знаят с какво се занимаваме и от какво имаме нужда. Нашият отряд от Община Благоевград вече 15-20 години не е получил един лев. Има помощ от бизнесмени, не е много, но хората ни помагат с каквото могат. Но това са единични случаи. В същото време отрядът ни е на едно от челните места по брой и тежест на акциите. Миналата година имаме 10 такива акции в района, два смъртни случая на туристи. Не мога да кажа, че получаваме адекватна помощ отнякъде. Оправяме се сами.
- Посочете един от големите проблеми на планинските спасители у нас?
- Хората, които се занимават с планинско спасяване в България, не са защитени от закона. Планинските спасителни служби са 24 часа на разположение, помагаме за спасяване на човешки живот, а през това време тези хора не ги защитава нищо пред работодателя, който може да ги уволни. Държавата е време да приеме закон, който да направи въпросните отряди част от аварийно-спасителните служби. Да се регламентира, че човек, който се занимава със спасителна дейност, трябва да се освобождава от работа при възникване на инцидент. А работодателят му да се компенсира за това.
- Увеличават ли се скиорите и сноубордистите, които карат екстремно?
- Не само те се увеличават. През лятото в планината се качват мотоциклетисти, колоездачи. През последните 3 години има няколко инцидента с такива хора. Освен така наречения фрийрайд има вече и пострадали с планински колела, с мотоциклети, със снегоходки. Туристите вече ползват различни средства за придвижване в гората, практикуват рискови спортове. Това е нормално, в Алпите се случва същото, като там бройката е доста по-висока от нашата. Някои казват, че Рила и Пирин са по-ниски от Алпите, но минус 10 градуса са си минус 10 градуса навсякъде. Стръмният склон навсякъде е еднакво стръмен, падането може да е смъртоносно. Подценяването на условията води до грешки, а грешките - до тежки инциденти. Не височината на планините, а релефът и другите особености на планината са катализатор на инциденти.
- Защо още няма спасителни хеликоптери в страната?
- Зле е това, че нямаме. Доказано е, че много помагат, но си остават рисково средство. Симоне Моро, италиански алпинист и летец, който направи първата спасителна служба с хеликоптери в Хималаите, препоръчва при пострадал, който е с по-леки травми, да се прави наземна спасителна акция, а не да се вкарва хеликоптер и да се рискува животът на пилота на машината и на останалите. Хеликоптер се препоръчва при много тежки инциденти, за да се избегне забавяне, когато този транспорт е животоспасяващ. Хеликоптерите са полезни не само за планинско спасяване, но при катастрофи, инциденти, при бедствия в труднодостъпни села, защото това са на практика въздушни линейки.
Това е той:
Началник е на отряда на Планинска спасителна служба-Благоевград от 6 години
Още като ученик през 1988 година става стажант, а от 1992 година е планински спасител
Той и останалите 20 доброволци отговарят за Югозападна Рила и поречието на река Струма
Владимир Симеонов
