- Адвокат Тодоров, само преди дни Софийският градски съд осъди Адриан Антонов на 9 години затвор за смъртта на Ани и Явор, които бяха прегазени на пешеходна пътека. С редукцията наказанието падна на 6 години заради съкратеното съдебно следствие. Още тогава вие и клиентите ви обявихте, че ще обжалвате. За какво наказание ще настоявате пред втората инстанция?
- В понеделник подадохме въззивна жалба пред Софийския градски съд и сезирахме Софийския апелативен, който ще разгледа въззивното дело. Доколкото разбрах, защитата на Антонов също ще обжалва решението, тъй като смята наказанието за прекомерно. Аз от името на доверителите ми – близките на Ани и Явор, още в съдебната зала помолих за максимална присъда. Съдът обаче присъди средния размер и след редукцията той още повече се намалява и отива практически почти към минимума. Ние ще се борим за максималната възможна присъда, която в случая е 15 години лишаване от свобода, а след редукцията, която съдът ще е длъжен да направи, тя би била максимално 10 години затвор. Съображенията за това са, че тази катастрофа потресе цялата общественост. Знаете, седмици наред стотици граждани излязоха да окажат подкрепа за близките и да искат по- ефективна борба с нарушителите на пътя. В случая освен че загинаха двама млади души, катастрофата стана на пешеходна пътека, а подсъдимият се е движил и с превишена скорост – 106 км/ч.
Трагедията на бул. „Сливница”: 6 години затвор за обвинения за смъртта на Ани и Явор!
- Заради съкратеното съдебно следствие в залата не се изслушаха вещи лица. Какво показват експертизите? Как е определена скоростта, могъл ли е Антонов да спре?
- Това се доказва от експертизи, и то изключително точни експертизи, тъй като самата катастрофа е заснета на видео. Има го момента на самия сблъсък и то от няколко камери. Скоростта е определена не по стандартните методи в подобни случаи, когато се мерят спирачни следи, увреждане по автомобилите, по пешеходци, по инфраструктура и т.н., което също може да определи някаква скорост, но с много по-голяма сигурност е използваният тук метод, а именно мерено е разстоянието, което изминава автомобилът между отделните фреймове на записа. Това показва изключително точно каква е скоростта, а тя е над два пъти над позволената. Освен това автомобилът е доста стар, доста маломощен, което идва да каже, че подсъдимият изключително дълго време е натискал педала на газта докрай най-вероятно за да успее изобщо да постигне тази скорост. Тук не говорим за някакво мимолетно разсейване или кратко нарушение на някоя разпоредба на закона като поглеждане за секунда в телефон, неотдаване на предимство – нещо, което става за части от секундата. Тук говорим за доста продължително време, в което той е натискал газта докрай и на практика не е реагирал и ги е помел. Друг важен момент е, че мястото, макар и да се е случило през нощта, е било осветено. И пешеходната пътека, и кръстовището е с налично осветление. Светофарът е мигал с жълта светлина към момента на катастрофата, тоест имало е още един фактор, който да засили вниманието, че там има кръстовище и пешеходна пътека. Подсъдимият е минал през друго кръстовище на няколкостотин метра преди това - вероятно със същата скорост, защото автомобилът просто не е способен да развие толкова висока скорост за кратко време. Видимостта е била доста добра. Според експертизата той се е движел на дълги светлини. Но дори и да не беше – имало е осветление на това място. Освен това пътят е прав, няма завои, няма нещо, което да е закривало видимостта и тя е била повече от 200 метра. Пешеходците са пресичали от ляво надясно по посока на автомобила, тоест те са преминали всички пътни ленти на насрещното платно за движение, гледано откъм автомобила. Това означава, че Ани и Явор са били на пътя доста дълго време и през цялото това време е можел да ги забележи, тъй като там булевардът е широк – с по три ленти в посока. Имал е всички възможности да спре многократно дори и при тази скорост. Експертизите го сочат. Буквално почти до последно, до секунда и три десети преди удара, той също би могъл да спре, ако се беше движил с разрешена скорост. Освен това той е бил нов водач, имал е книжка отскоро, имал е и кола отскоро, тъй като свидетел по делото твърди, че седмица или две преди катастрофата родителите на Антонов са му подарили автомобила. Би следвало той да не изпитва максималната скорост на колата на това място по такъв начин, именно знаейки че има малък опит като водач.
- Граждански иск ще предявите ли в отделно производство?
- Да, но той няма да е срещу Антонов, а срещу застрахователите.
- Защитата на Антонов застъпи тезата за съвина. Тя вероятно ще бъде поддържана и пред втората инстанция. Как ще коментирате?
- Тази теза е несъстоятелна. Доводите бяха в две посоки. Едната е, че напречно на автомобила на Антонов е преминавал друг автомобил през въпросното кръстовище, където е пешеходната пътека. Този автомобил се е движил обратно на посоката на пресичащите, тоест от дясно наляво, гледано от посоката на подсъдимия, и в някакъв много кратък момент преминаващият автомобил се припокрива с пешеходците. Само че този въпрос е изследван. Защитата биеше точно в тази посока, че е имало обстоятелство, което е ограничавало видимостта към пешеходците, че той не е могъл едва ли не да ги види. От една от експертизите става ясно, че Антонов всъщност е имал видимост към тях повече от 8 секунди и половина, а автомобилът, който е преминал, ги е закрил за половин секунда. Тоест от тези 8 секунди и половина пешеходците са били трудно забележими само половин секунда. Освен това той е можел да спре многократно преди изобщо да се появи този автомобил, но дори след като тази кола е преминала, Антонов отново е имал видимост към пешеходците и дори от този момент нататък той отново би имал възможност да спре, ако се беше движил с 50 км/ч. Така че това възражение на защитата е абсолютно несъстоятелно според мен. Изобщо не може да се говори за някакво обстоятелство, което му е попречило, защото подсъдимият е могъл да ги наблюдава и преди, и след преминаването на този автомобил. Да не говорим, че такъв преминаващ автомобил би следвало още повече да му изостри вниманието към това, че той ще премине през кръстовище. Той е летял към този автомобил със скорост от 106 км/ч и тази кола е тръгнала пред него на секунда и три десети преди удара. Тоест, ако този автомобил се беше забавил с една секунда, вероятно и той също щеше да бъде отнесен. Такива действия са изключително безразсъдни според мен. Вторият аргумент, с който защитата на подсъдимия се опита да наведе на някакъв вид съпричиняване, беше фактът, че след като той е имал видимост към тях на прав път и е можел да ги види от над 200 метра, то би следвало и те да могат да го видят от същото разстояние. Съответно да са могли пресичащите Ани и Явор да спрат, да изчакат автомобила, въпреки че са на пешеходна пътека и имат пълното предимство да преминат преди него. Защитата обаче настоява, че те са могли да избегнат удара. Това обаче също е опровергано от една от експертизите, тъй като този въпрос също е изследван. Там вещите лица казват, че в тъмната част от денонощието, какъвто е настоящият случай, при включени фарове за пешеходеца на практика е невъзможно да прецени разстоянието и скоростта, с която приближава даден автомобил. Така че не мисля, че това би било счетено от съда за някакъв вид съпричиняване. Това не само че не е доказано, а, напротив, то е оборено от експертизите.
- При тази скорост колко време след удара Антонов е успял да спре?
- Фактически след удара колата на Антонов изминава 305 метра. Толкова изминава и тялото на Явор. То е намерено на 305 метра от мястото на удара. А Ани пък е подхвърлена много силно във въздуха. Гледах всички видеа и наистина гледката е брутална. Виждат се двама млади да ходят по пешеходната пътека, хванати за ръка, по съвсем нормален начин, по който всички хора пресичат, с нормален ход и в един момент просто биват пометени.
- Мислите ли, че увеличените наказания с последните промени в Закона за движение по пътищата ще се постигне превенция и смъртта на пътя ще намалее?
- Категорично не. Твърдо съм на мнение, че само с повишаване размера на наказанието доникъде няма да стигнем. И това се вижда от резултатите през последните години, тъй като когато стигнем до съда и когато започнем да спорим за това дали наказанието е било леко или тежко, значи ние вече сме закъснели. Трагедията вече е станала, някой е загубил живота си, някой е загубил детето си и там, като се намесим, е малко късно. Да, разбира се, наказанието е важен елемент не само за поправката и превъзпитанието на извършителя, но и за обществото – т.нар. генерална превенция, тоест когато гражданите виждат, че за подобно нарушение подсъдимите получават високи наказания, в един момент би трябвало това да има някакъв спиращ ефект. Но държавата най-много дължи на превенцията, тъй като там абсолютно нищо не се прави. Това е съвсем отделен аспект. Причините за това да сме на челните места по загинали на пътя хора са изключително много. Наказанието е много малка част от всичко това, защото тук е от изключително значение обучението на новите водачи на моторни превозни средства. В настоящия случай също става дума за нов водач. От доста време има инициатива да се дигитализира процесът на обучение, така че да е неизбежно това автошколите да дават всички разписани по закон часове, пък часовете дали са достатъчно е съвсем друга тема. Но поне това, което е в момента, по закон да се дава, а не да има сив сектор, който да претупва нещата. Превенция е още преди се говори за обучение на водача – още в училище. Да не забравяме и обучението вкъщи. Хората по мои наблюдения просто не знаят опасностите и сякаш не разбират законите на физиката. Не схващат, че на задната седалка се движат със същата скорост, с каквато се движат и на предната седалка. Непоставяйки си колан на задната седалка, се поставяш в същата опасност, както и тези отпред, че и повече, защото, първо, обикновено колите отзад нямат въздушни възглавници и, второ, ако стане катастрофа, ти с тялото си нанасяш поражения и можеш да убиеш другите хора в колата, дори те да са с колан, тъй като чисто физически при една катастрофа, дори да не е с такава скорост, каквато обсъждаме по настоящото дело, тялото придобива тежест от 500-600-700-800 кг и с тази сила удря това, което се изпречи на пътя му. Самият факт, че масово не си слагаме коланите на задната седалка, сочи, че хората някак си неглижират това. Те не си поставят коланите, първо, защото не разбират защо това е важно и, второ, защото полицаите не ги глобяват за това. Така че има още много път да се извърви и действително голяма част от него е именно превенцията – преди катастрофата да стане, така че тя да не стане. Част от превенцията, разбира се, е и инфраструктурата. И тук нямам предвид само камери за скорост. Такава между другото беше обещано да се постави на мястото, където загинаха Ани и Явор, но година и нещо по-късно това още не се е случило. Тук говорим за цялостната инфраструктура. За маркировките, за мантинелите, за обходни маршрути. Автопаркът също е от значение. Средната възраст на автомобилите в България е паднала, тоест караме по-нови коли, но пък средната възраст е 19 години. Това също е от съществено значение просто защото е необорим факт, че новите коли са по-безопасни. Важен е също и манталитетът и чувството за безнаказаност и недотам добрата събираемост на глобите. Тоест трябва да се усети присъствието на държавата много преди тя да е увеличила наказанието за смърт на пътя.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден през 1988 г.
- Завършил право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) през 2013 г.
- Член на Софийската адвокатска колегия от 2016 г.
- Част от екипа на Българската асоциация на пострадали при катастрофи от 2009 г.
Тереза Тренева