- Г-н Налбантов, в разгара на летния сезон сме. Разполага ли България с достатъчно спасители, които да осигурят сигурността на туристите на морските плажове?
- С тези данни би трябвало да разполага Министерството на туризма, което контролира обезопасяването на водните площи. С оглед на това колко плажа средно през годината се стопанисват, а те са около 100-110, са необходими около 1300-1400 спасители, които мога да осигурят на повече от 100% водноспасителната дейност.
Тази бройка заверяват талоните си в Българския червен кръст всяка година. Това можем да кажем ние – колко талони спасителите са заверили при нас.
- Има ли недостиг на спасители? Отиват ли да работят в чужбина?
- Това е въпрос отново към работодателите, които сформират екипите. Те могат да кажат къде има недостиг. Като цяло има обучени спасители, бих казал в изобилие, а в същото време на места се получават пробойни.
Според мен това се дължи на факта, че работата е сезонна. Дори не е в постоянно повтарящата се причина, че условията са лоши, а заплатите ниски. Може да е имало такива проблеми назад във времето, но сега заплатите им са доста прилични за нашите стандарти, а условията се подобряват непрекъснато.
Спасителите са ухажвани, за да бъдат мотивирани да работят. От тази гледна точно не можем да кажем, че причината е в недоброто заплащане. По-скоро отдавам проблема на сезонността на работата.
На повечето места спасителите взимат 2000 лева чисто
- В какъв диапазон вървят възнагражденията?
- На повечето места спасителите вземат около 2000 лева чисто възнаграждение. Осигуряват им се спане, храна или купони само и само да бъдат мотивирани да останат за по-дълго време като спасители на плажа.
- Имате ли данни какъв процент от хората, които вие обучавате, отиват в чужбина?
- Не е толкова голям. Имаше една еуфория преди 10-15 години на заминаващи в САЩ и опитващи се да работят в Европа. Като че ли това затихна. При нас няма информация, че има масов интерес към заминаване в чужбина за работа точно като водни спасители.
Те могат да заминават с други професии и т.н. Това е съвсем минимален процент, който не може да се отрази съществено на недостига на спасители у нас.
- Какъв е профилът на спасителя в момента?
- Той се обуславя точно от тази сезонност на работата. Спасителят е или много млад човек между ученическа и студентска възраст, или в пенсионна възраст над 60 години.
Това са хората, които именно не ги касае сезонността на работата. Спасителите между 20 и 40 години, която е златната възраст за тази работа, са хора, които имат образование, квалификация и постоянна работа.
Те няма как да отсъстват от службата си, за да работят като спасители цяло лято. Да, някои го правят, но вземат 20 дни отпуска и дотам. Именно заради това е такъв и профилът на спасителя - или много млади момчета, които още нямат постоянна работа, или хора в пенсионна възраст.
- С какви проблеми се сблъскват най-често на плажа?
- Тук проблемите зависят и от поведението на самите спасители. Там, където екипът работи дисциплинирано и правят добро впечатление с поведението си, проблеми няма.
В 90% от случаите обаче проблемите идват от туристите. Обикновено става въпрос за незачитане на указанията на спасителите, на флаговата сигнализация или опитите да се влезе във водата след видимата употреба на алкохол.
Когато спасителите се опитат да възпрепятстват подобни „желания“ на някои туристи, които влязат при червен флаг, при висок бал на вълнение или след употреба на алкохол, това води до спречкване и изостряне на отношенията.
Това не е желателно нито за едната страна, нито за другата. Надяваме се, че с всяка изминала година процентът на тези случаи намалява. Когато обучаваме спасителите, им обясняваме, че те трябва да са подготвени с много стабилни знания и умения при инцидент.
Те обаче трябва да имат и много добра комуникация с плажуващите. Това означава превенция, което включва разговори и съвети със спокоен тон, което допринася за елиминиране на точно такива инциденти, които възникват все още.
Процентът на тези случаи намалява слава богу, защото от тях зависи сигурността на всички туристи и на самите спасители.
През последните години има намаление на удавените
- В момента сме в отпускарски период. Какви съвети бихте отправили към родителите на плажа?
- Да наблюдават своите деца и да ги държат постоянно под око. Всяко отвличане на вниманието от страна на родителите обикновено става повод за възникване на инциденти.
Дали детето ще се загуби в навалицата от хора на плажа, или не дай боже попадне в дънна яма в морето, без да го е забелязал родителят. Съветът ми е да не разчита, че има спасители на плажа, а родителите да си четат книгата, да си гледат телефона или да си пият бирата.
Спасителите не са длъжни да наблюдават всяко едно от децата на плажа. Затова малките трябва да са на една ръка разстояние от родителя и постоянно под око.
- Какъв е броят на удавените хора през миналата година?
- Тенденцията през последните няколко години е добра. Имаме намаление на броя на удавените. Техният брой е под 100 души, което си е успех. В началото на 2000 година и около 2010 година тази бройка е вървяла между 150-180-200 души.
През миналата година общият брой на удавените е 86. През 2022 година те бяха 78, през 2021 година – 96. Само през 2023 година броят на удавените стигна 109. Надяваме се тази година също броят на загубилите живота си е да е под 100.
Още по-радостното като тенденция е трайното намаляване на броя на удавените деца.
- Колко са били през годините?
- През 2005 година техният брой е 34, през 2006 година - 38, през 2008 година - 32. През 2018 година - 17, през 2019 година пак толкова, през 2020 година - 14, през 2021 година - 11, през 2022 година - 10, а през 2023 година - 7. През отминалата година са 5. На фона на 38 починали деца това е сериозно намаляване.
- На какво се дължи тази положителна тенденция?
- Надаваме се, че освен на божията намеса се дължи и на работата, която осъществяваме по превенция и работим активно с децата в училища, детски градини и клубове.
Там работим с образователните програми, създадени от Българския червен кръст преди близо 15 години и чрез учителите и училищата запознаваме децата с основните правила за водна безопасност.
Убеден съм, че това започва да дава своя резултат, защото вече 15 години работим в тази насока. Ангажират се хиляди доброволци на Червен кръст, в това число и учители, които също са наши доброволци.
Те с голям ентусиазъм приемат нашите обучения на децата по водна безопасност. Вече фокусираме вниманието си в малките населени места, в селата дори, за да могат всички деца да получат тези знания. Убедени сме, че тези случаи ще намаляват и дай боже някой ден трагичните инциденти изобщо да няма. Това е заветната цел.
- Какъв процент от тези деца губят живота си на море и какъв в други водни басейни?
- Повечето удавени деца са във вътрешните водоеми - предимно в реки. В повечето случаи става въпрос за подценяване на ситуацията от родителите. Оставянето на дете само около каквато и да е водна площ крие риск.
Когато става въпрос за много малки деца между 2 и 5 годинки е достатъчно да ги оставиш сами около един леген с вода. Преди няколко години имаше случай на удавено дете в бидон, друго се удави в шахтата на двора, трето загуби живота си в домашния басейн на ливадата вкъщи. На морето има много малко случаи на удавяния.
Това е обяснимо – на плажа има спасители и родителите са наоколо. Когато става въпрос за малко по-големи деца, трагичните инциденти идват обикновено след като отиват на реката да се разхладят. Трагичните инциденти стават във вътрешността на страната - в реки, язовири и канали.
- Къде стават повечето инциденти при възрастните?
- Броят на удавените мъже е много по-голям от този на жените. Някъде около 80% от удавените са мъже. Най-голяма е бройката във възрастовата граница между 50 и 65 години и нагоре.
Миналата година имаше доста удавени на море. Някои от тях са провокирани от влошаване на здравословното състояние -туристът получава инфаркт или микроинсулт. На човека му прилошава във водата и се регистрира като удавяне.
Всеки човек трябва да се познава и да не се застоява много в жегата и във водата, особено ако има и други здравословни проблеми. Има и доста случаи на рибари по време на лов, които падат от лодката или брега.
Тази година имаше регистриран случай от пристанището на Варна след употреба на алкохол или наркотични средства. Може би този по-висок процент в тази възрастова граница се обяснява именно с тези примери.
- За много хора почивките тепърва предстоят. Какви съвети бихте им дали?
- Хората да се забавляват, но винаги да имат едно наум. Водата е приятно място за забавление, но тя трябва да се уважава, да знаем как да контактуваме с нея. Трябва да ползваме за къпане само охраняеми места.
Ако се возите на плавателни съдове, задължително поставяйте спасителни жилетки. Обръщам се към родителите още веднъж - когато сте във или около водата, бъдете на една ръка разстояние от детето си, защото всеки момент може да се случи някоя беля.
Това е той:
- Роден е в Хасково
- Завършва биология в ПУ "Паисий Хилендарски" и 10 години работи като учител в Хасково и областта
- През 1995 г. работи в БЧК- Хасково, като специалист водно спасяване
- През 1999 г. основава Дружеството на водните спасители в Хасково, което се превръща в сериозна структура на ВСС на БЧК
- Приоритет в работата му е профилактиката на водния травматизъм сред децата. Инициира и участва в разработването на образователните програми "Приятели с водата" и "Дръж под око"
- От 2011 г. до момента работи в Секретариата на Националния съвет на Българския Червен кръст като директор на дирекция "Водноспасителна служба" на БЧК
Милена Димитрова
