- Проф. Овчаров, как вървят разкопките на скалния град Перперикон?
- Още сме в началото на проучванията, макар че вече горе-долу работим един месец. Проучваме южния квартал на Перперикон вече седма година. Първоначално не очаквахме такива неща да излязат там. Ние очаквахме, че в южния квартал ще има някакви подградия, което е логично за подобен тип селища, каквото е Перперикон. Оказа се, че там в по-ранните периоди всъщност няма никакви селища за живот, а има само представителни сгради. Говоря за периода на късноримската и ранновизантийската епоха. Чак през 13-и-14-и век се създават така наречените селища на хобитите, както образно съм ги кръстил. Става въпрос за едни много неугледни жилища на най-бедните хора на средновековния Перперикон. През 6-и-7-и век всъщност на това място в южния картал е имало само представителни сгради - Голямата базилика, която разкрихме през 2016 година, която е от края на 5-и и началото на 6-и век. Всъщност това е епископската катедрала, дълга 40 метра, която е наследила по-малката епископска църква от началото на 5-и век, която открихме в акропола. Също така в южния квартал, но от малко по-ранен период, разбира се, преди приемането на християнството, открихме няколко храма от 4-ти век, на които се натъкнахме в предходните няколко години.
Става дума за храма на тракийския конник, храма на виното и един неидентифициран, който намерихме миналата година. Всички те са част от един езически комплекс около залата с олтара, който наистина е бил грандиозен и е бележил залеза на езическия период. В този южен квартал също така се намира този забележителен некропол с осем кръгли сгради (ротонди). Засега най-близката аналогия е в самия Вечен град - Рим, където има подобни ротонди на видни граждани. За съжаление ротондите, които откриваме на скалния град, са много силно унищожени в по-късно време и ние намираме само основите им, но не можем да сгрешим какви са – около 8 метра в диаметър. Тази година сме решили да работим и в този сектор, всъщност вече част от хората вече работят в него и аз се надявам, че ще намерим още подобни съоръжения. Дано да бъдат по-добре запазени.
- Наскоро разказахте за силно укрепен "град в града", пазил епископите в центъра на Перперикон от нападенията на славяни през VI век. Разкажете ни за крепостната стена, която ги е пазила.
- Още през миналите години открихме крепостна стена, която хванахме на различни места. От миналата година обаче я хващаме много добре запазена в северния и североизточния сектор. Вече можем да кажем, че тя е дебела около 2,20 метра, крепостна стена очевидно, и е била създадена през втората половина на 6-и век, за да пази големия епископски комплекс от варварски нашествия.
Когато са създадени базиликата и дворецът, те не са били оградени, но от около 520 година нататък започват прочутите славянски нашествия, по-късно прабългарски и аварски. Целият 6-и век преминава в подобни нашествия. Първоначално славяните не са умеели да обсаждат крепости, но по-късно били научени. Към 580 година славяните се осмеляват да обсаждат дори град като Солун.
Така че именно против тези нападения е изградена тази стена. Самата стена не е изпълнена по най-добрия начин, защото е бързано да се изгради. Личи си, че е правена набързо. Има и други подобни съоръжения от този период от други части на империята, които също показват това бързане, за да могат да бъдат защитени християнските ценности от нападенията на славяните.
- На какви находки попаднахте?
- Продължаваме проследяването на тази стена. В момента в този сектор на южния квартал навлизаме в селището на хобитите - на тези бедняци от 13-и-14-и век. Около 10-12 нови гроба имаме открити. Ще припомня, че този некропол е огромен, като в него сме открили над 300 гроба. Той се намира около останките на базиликата. Тя е създадена в края на 5-и век и продължава да функционира през 17-и век, но от голяма църква се превръща в малка през 13-и-14-и век. Именно от това време всъщност е и некрополът. През последните години бяхме позабравили най-древната история на Перперикон, но ето, че и тази епоха напомни за себе си, след като намерихме две прекрасни каменни брадви. Те са идеално полирани и са от каменно-медната епоха, т.е. от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие преди Христа. Тези две брадви или са се свлекли по склона от дъждовете, или са били загубени от ловци, които са обикаляли във вековните гори наоколо, за да търсят своя улов. Чрез тези две находки всъщност си спомняме за тази най-ранна история, времето, в когато се създава животът на Перперикон.
- Защо наричате откритите постройки къщи на хобитите?
- Още миналата година образно ги нарекох така. През 13-и-14-и век по склоновете на Перперикон са се появили бедняшки квартали. В руините на старите антични сгради те са изградили своите абсолютно неугледни жилища - наричаме ги полуземлянки. Отгоре вероятно са били покривани със слама. Затова ги нарекох хобитски, защото много приличат на тези полуземлянки, които имаме в прочутата книга „Властелина на пръстените“.
Проф. Овчаров очаква Перперикон да разкрие още интересни тайни.
- Наскоро направихте експедиция до Монголия. Каква беше нейната цел?
- Експедицията до Монголия и не само тя е част от голямата програма, която изпълняваме вече година и половина с българския клон на Explorers Club, който създадохме официално през март миналата година. Това е една американска организация на повече от 100 години, която, както личи от името й, е създадена, за да изследва света. Всъщност ние правим точно това. Говорим за многобройни пътешествия, които бяхме организирали през тази година и половина. Начело на Explorers Club е проф. Климент Найденов, виден наш учен, който е декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. И аз имам едно скромно участие. Заедно с него водим групи от учени. Миналата година бяхме в Алжир и пустинята Сахара, където изследвахме изключително интересни праисторически рисунки.
- Кои други страни посетихте?
- През декември лично аз бях в Ботсвана и Зимбабве, където са открити първите останки от хоминиди - предците на човешката раса. През май месец бяхме в Китай. Експедицията до Монголия е планирана от повече от 10 години с моя приятел Младен Станев, с когото създадохме паметника на кирилицата с Монголия преди десетилетие. Сегашната експедиция е създадена с цел изследване корените на прабългарите. Знаем, че има две основни теории за произхода на прабългарите - алтайската и иранската. И двете говорят за това, че прабългарите тръгват от някъде от Централна или Средна Азия, а именно от алтайските простори са тръгнали много народи. Идеята беше не да се потърсят аналогии, а да видим как са се запазили традиции отпреди хилядолетия.
- Какво видяхте там?
- Навлязохме много дълбоко в средноалтайския масив. Изминахме 5000 километра с коли, като 3000 от тях бяха класически офроуд, без път, с мощни джипове. Стигнахме до повече от 3500 метра надморска височина и там се срещнахме действително с шаман, който е точно такъв, какъвто са били преди хиляди години. През нощта той изпълни ритуала „камлаене“ - точно както е било в древността, когато нашите прадеди са тръгвали от Централна Азия. В рисунките от Плиска и Преслав имаме няколко изображения на шамани, които са точно като тези, за които говоря. При ритуала „камлаене“ шаманите призовават 13-те главни духове (онгони), обитаващи пространството от Урал до Тихия океан. В този обред успяхме да реконструираме много от практиките, осъществявани в езическа България преди повече от хилядолетие. След това достигнахме до град Ховд, почти до западната граница на Монголия, където тя е съсед на Китай, Казахстан и Русия. Там успяхме да посетим три от най-известните находки на древни рисунки (петроглифи) - пещерата Хойд Ценхер, Чандман Хар и Ишген толгой.
Имаше невероятни композиции на лов, на битки, битови сцени и шамани. В тази експедиция взеха участие едни от най-големите български учени - проф. Пламен Павлов и проф. Николай Кънев, който е заместник-ректор на Търновския университет. На практика експедицията е българо-монголска, защото в нея участваха водещите монголски учени проф. д-р Н. Ганбат и доц. д-р Б. Нанжид от Института за международни изследвания към Монголската академия на науките.
Изследване на петроглифите от Ишген толгой
- Планирате ли нова книга?
- През март излезе вторият том на трилогията „Аристокрацията на Второто българско царство“, който се превърна в бестселър. Първата книга беше „Великите владетели на Второто българско царство“. В момента пиша третата книга, в която ще разкажа за живота през Второто българското царство. Това ще бъде една пълна панорама на този славен и много важен период за българската държава.
Това е той:
- Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
- Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1976 г.
- През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
- Доктор на науките е с дисертацията „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
- Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
- Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Милена Димитрова
