Г одини наред проф. Николай Овчаров и инж. Младен Станев пътешестват в Централна Азия и Далечния изток в търсене на следи от миналото на прабългарите. Миналото лято достигат дълбоко в недрата на Саяно-Алтайския планински масив в Монголия, а в експедицията вземат участие видни историци като професорите Пламен Павлов и Николай Кънев от великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В сеанса с 85-годишния шаман Отгон Балдандорж, всепризнат родов старейшина на село Цагаан нуур сум, нагледно се убеждават в приликите, които имат древните обичаи в Централна Азия с редица особености от древната религия на прабългарите у нас.
В началото на юли 2026 година независимо от преклонната си възраст,, прочутият прорицател Балдандорж прие да дойде в България. Какво се случи по време на този уникален научен експеримент разказва проф. Николай Овчаров.
- Проф. Овчаров, на Перперикон беше извършен научен експеримент с участието на един от последните велики шамани от Централна Азия. Защо бе избран именно скалният град за представянето на този ритуал?
- Това е хубав въпрос, защото доста хора си го задават - тракийско светилище, римски култов център и изведнъж прабългарско присъствие. Всъщност не е учудващо, защото лично моят интерес към Перперикон започна именно от прабългарите, когато преди 45 години още нищо не беше открито. На Перперикон стърчаха само едни скали и още нямаше мащабни разкопки. Когато дойдох за пръв път, още тогава попаднах на много интересни рисунки и изображения по скалите, които и днес могат да бъдат видени, макар че доста от тях се заличиха от киселинните дъждове. Главното беше изображението на тюркската богиня Умай като богиня на плодородието, както и други култови рисунки, свързани с женското плодородие. Още тогава с колегата Живко Аладжов, който направи първите сондажи, публикувахме статия през 80-те години и представихме тези рисунки. Но какви са тези прабългари? Какви са тези хора, които са направили тези рисунки?
- Какви са?
- Това е много интересен въпрос. Оказва се, че ние сме много близо до мястото, където според византийските източници се е намирала групата на Кубер - един по-слабо известен син на хан Кубрат. Когато се разпада Велика България, синовете тръгват по различни части на света. Котраг основава Волжка България, Дунавска България е основана от Аспарух, Алцек заминава за Италия. Кубер се настанява с част от прабългарите в района между Солун и Сяр, т.е. в Беломорска Тракия, т.е. там, където днес българите ходят да почиват. Това е само на стотина километра от Перперикон. Рисунките, които намираме на Перперикон, по всяка вероятност са свързани с прабългарите на Кубер. Така че на това изключително сакрално място в Родопите, най-свещено място, се оказва, че е имало и прабългарско присъствие. Това е причината да направим ритуала камлаене на Перперикон. Знаем, че прабългарите са обичали скалите. Неслучайно другото място, на което монголският шаманът извърши ритуала, е Мадара.
- Разкажете ни повече за този ритуал... С кого се опитва да се свърже шаманът чрез него?
- Първо искам да кажа няколко думи за шаманизма, защото много се спекулира с този въпрос. В момента между другото шаманизмът е много модерен в целия свят. Хората се връщат към тази първична религия. Например в Централна Азия на езерото Байкал всяка година по време на пролетно-лятното слънцестоене се прави огромен събор, на който идват хора от САЩ, Австралия и Европа, запленени от това, което правят шаманите. Свещенодействието се нарича „камлаене“. Шаман е дума, която използваме тук, а тези прорицатели в Централна Азия се наричат камове и оттам идва терминът на свещенодействието „камлаене“. Облеклото на шамана е правено специално за гостуването му. Правено е по всички показатели. Ботушите са от кожа на 3-годишен елен, от същата кожа е направен и тъпанът, дрехите му, наборът за глава, който включва маската пред очите и перата. Облеклото му е подарено на Варненския музей, където ще бъде изложено.
Практически шаманизмът е най-най-ранният човешки култ. Смята се, че хората в пещерите са били именно шаманисти. Това означава, че са вярвали в духовете, както и че светът се контролира от тях. Даже шаманите не са жреци в класически, по-късен смисъл на думата. Самият шаман Отгон Балдандорж казва, че е само един жрец между духовете и между хората. За да може да осъществи това посредничество, той трябва да изпадне в транс. В това всъщност се състои камлаенето. В един момент той влиза в контакт с духовете. Така предава, от една страна, въпросите на хората, а от друга - какво казват съответните духове. Това са ранните тотемистични култове, които много по-късно ще се превърнат в организираните религии, които познаваме. Но това е най-ранният човешки религиозен мироглед.
- Какво се случи по време на ритуалите в България?
- Ние посочихме мястото, на което да се извърши ритуалът, а шаманът го утвърди. В скалния град му се яви духът на Пеперикон във вид на сова. В Мадара, където камлаенето беше извършено на старото капище от прабългарския период, на който по-късно е била построена църква, му се явиха три духа. Два от тях нямаха облик, а третият се яви в образа на едно бяло куче. На мястото имаше няколко бездомни кучета, които се мотаеха. Докато шаманът камлаеше едно бяло куче стигна до него и легна в краката му. И тогава той е казал на монголски език, че това бяло куче в този вид ще се явява и по-нататък. Тези трите духа живеели насред скалите на Мадара. Един от тях даже е бил сърдит. Казал е: „Защо ни будите след толкова векове?“. Интересното е, че шаманът Балдандорж е на 85-години и за пръв път излиза от планината. Той никога не е ходил до друг голям град, не говорим за столицата на Монголия Улан Батор, а за голям град. Никога не е напускал Монголия. Той няма образование, самоук е, така да се каже. И много силно впечатление ми направи, като каза следното – някога в тези равнини под Мадара са пасели много табуни коне, а сега никне жито. До голяма степен е прозрял българското минало от основаването на държавата от прабългарите.
- Каза ли нещо за България?
- Да, каза, че българите ще имат добро бъдеще. В Мадара бяха докарали хора от клуб за исторически възстановки. Те бяха дошли облечени като прабългари и шаманът е казал: „Не трябва да се дрънка вече с оръжие. Мина времето на оръжието. Някога сте били велики багатури, но днес трябва да има мир“. В интерес на истината, когато бяхме в Монголия отговаряше на съвсем конкретни човешки въпроси, а тук не сме му задавали, защото нямаше как и имаше много хора. По-важното за нас е, че това беше научен експеримент и видяхме как се извършва камлаенето сред природата, както е било някога – сред свещени местности. Всичко това беше записано и описано.
- Този шаман потомствен ли е? Каква е неговата история?
- Да, потомствен е. Ние това го знаехме от изследванията върху шаманизма. Шаманите по начало трябва да са потомствени. Те се посочват, избират се. Избира по-стария шаман, но за да тръгнеш по пътя на шаманизма трябва да имаш дадености. Този специално е девето поколение шаман. Като имаме предвид неговата възраст, ако всички преди него са живели по толкова години, можем да си представим, че родът отива някъде във времето на Чингис хан. Той самият е бил избран от дядо си. Когато е бил на 9 години, той е започнал да го включва в тези дейности. Питахме го дали той има наследник, но ни каза, че още няма. Единият от внуците му, който е на 30 години в момента показвал даденостите и бил включван в някой от шаманските дейности. Но това е, доколкото разбрахме, е много продължителен процес, в който титулярят шаман оглежда и може да се откаже от избора си, да посочи друг човек и така нататък.
- Как стигнахте до този човек?
- От 15 години проучваме шаманизма. Нашата цел беше именно да стигнем до сърцето на Саяно-Алтайската област, там, където на 4000 метра височина, са запазени истинските традиции. Такива хора като този, който доведохме в България, са истинска рядкост. За да стигнем до него, миналата година ние изминахме 5000 километра път, макар че през повечето време нямаше пътища. Счупихме два джипа. Един шофьор влезе в болница. И всичко това, за да може да стигнем до човека, който беше намерен само след като се запознахме с видни монголски учени, които се занимават с проблемите на шаманизма. Преди 3 години се запознахме с проф. Гамбат на една конференция в Казан, в столицата на Татарстан. Именно той свърши тази логистика, без него ние никога нямаше да достигнем до такива места, до които достигнахме. Не можехме и да си помислим, че шаманът ще дойде в България.
- Как успяхте да го убедите да дойде в България, при положение че не е излизал от планината дори?
- Никога не е напускал планината. Може да е ходил до съседните села, но в Улан Батор никога не е стъпвал. Да не говорим за самолети. Между другото имаше и комични моменти. Беше стиснал предната седалка по време на излитане на самолета. Нормално, всеки човек се страхува, когато излита за първи път. В буса не е знаел как да си сложи колана, сложил го на шията си. Истината е, че много бързо се адаптира. Очевидно природно има умения в тази посока.
- Как вървят разкопките на скалния град Перперикон?
- Ами разкопките вървят вече трета седмица, но това е само началото, защото кампанията е четири месеца. Разкопаваме много голям сектор в Южния квартал. Надявам се да имаме много интересни резултати. В това число предполагам, че ще имаме още от тези кръгли мавзолеи. Забравих да кажа, че когато избирахме мястото на ритуала за шамана, решихме да е в един от римските мавзолеи с диаметър около 8 метра. Когато го видя, той каза, че е юрта. Та го кръстихме „римската юрта“. Той си го избра това място, това е едно от хубавите скални сечения. Сигурен съм, че ще има още от тези „юрти“. Има такива данни, когато правим сканирането.
- Как върви археологическият сезон според вас?
- Успех беше налагането на приоритетните проекти в археологията. Виждаме, че на Перперикон вече има резултати. Хераклея Синтика също се финансира по тази програма. Всички четем за последните открити статуи там. Рациария, която също е приоритетен обект, се работи също. И в Провадия-Солниците и Русокастро също има резултати. Въобще концентрирането на средствата се оказа нещо, което е много добро на фона на липсата на бюджет, защото другите обекти в страната нямат финансиране. Тези, които са с приоритетно финансиране, се работят в момента и което е по-важното дават много ценни резултати за развитието на туризма в съответните региони.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Десетилетия проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Милена Димитрова
