- Г-жо Сачева, негативните демографски тенденции са негативни у нас, но те са такива и в Европа. Как изглежда ситуацията на пазара на труда?
- Наред с глобализацията и развитието на технологиите застаряването на населението е едно от най-големите социални и икономически предизвикателства, пред които е изправен светът. Като цяло Европа, включително и България остаряват. Всеки трети европеец до 2060 г. ще е над 65 години. Това означава, че ако към днешна дата за един пенсионер имаме 4 души, които работят, през 2060 г. това съотношение ще е два пъти по-малко. Двама работещи на един, който не работи. Това е голямо предизвикателство за всички солидарни системи и особено за пенсионната. Може да стане така, че за работещите хора да е невъзможно да издържат неработещите. Моят син например ще излезе на пазара на труда през 2037 г. и ще остане там в най-добрия случай до 2077 г. Тогава пред хората вероятно ще има много сериозни предизвикателства.
- Във връзка с тази негативна тенденция все повече се говори за така наречената сребърна икономика. Какви са нагласите у нас към тази сфера?
- От една страна, вероятно ще се развиват активно всички интегрирани услуги, които са свързани със здравеопазване и социални грижи. От друга, трябва да се създават високотехнологични решения за грижа. Това са например роботи, които предоставят грижа у дома. Телемедицината също ще се развива много активно. Отдалеченото медицинско обслужване, поне за основни неща като измерване на кръвно налягане, най-обща диагностика и други базисни медицински услуги, е все повече на дневен ред. Развитието на социалните услуги пък предполага те да стават все по-комплексни. Това се налага, защото с напредването на възрастта здравните проблеми стават повече. Те са съвкупност от различни заболявания, които водят след себе си и психични проблеми. Това е традиционната картина. В допълнение трябва да отбележим и разликата в културата и начина на мислене. Защото, ако нашите баби са носили тъмните си дрехи и забрадки на главата, плели са чорапи и са гледали внуци, то сегашните възрастни вече не са този тип пенсионери.
- Какви са новите пенсионери?
- Стандартът на живот вече е много различен и възрастните жени могат да плетат чорапи само като хоби или като някаква лека допълнителна работа. Сегашните пенсионери пътуват, учат нови неща. За тях не е задължително само да гледат деца. Остаряването в днешно време е много по-активно. Пенсионерите работят по-дълго, пътуват повече и усвояват нови умения и знания.
Все повече пенсионери вече работят.
- Какви са възможностите за работа на пенсионерите?
- Въпреки че пенсионната възраст в България не се вдига драстично, а много плавно, всеки втори между 60 и 70 години работи, ако се е пенсионирал между 62 и 65 години. Сребърната икономика е свързана с този факт, с активното остаряване и с остаряването в по-добро здраве. Тя предполага да се използват възможностите и потенциалът на възрастните в полза на обществото. Това е разбирането за възрастните не като бреме или грижа за това общество. Сребърната икономика е кардинална промяна във възприемането на стареенето.
- А какви са мерките в тази насока?
- Една от мерките, свързана със сребърната икономика, е преквалификацията. Тя не се отнася само за придобиването на дигитални умения например, а дори за усвояване на нова професия, съобразена с възрастта. В същото време “сребърната икономика” до голяма степен е обвързана със здравеопазването и социалните услуги. В бъдеще хората ще използват двете сфери все повече. Това се отнася до всички начини, по които ще могат да удължат живота си, да се запазят в добро здраве и да аутсорват определени неща към социалната система. Тоест някой да им носи храна, да чисти, да им напомня за лекарствата, които трябва да вземат, да пазарува и т.н. Новото е, че тези дейности вече не се правят, защото възрастният е немощен и няма кой да се грижи за него, нито заради негативна мотивация. А обратното – поради необходимостта да си независим. Възрастните вече искат да си използват времето за други неща. В днешно време както за младите времето и вниманието са най-важните ресурси, така и за възрастните хора. Тези, които сега са на 50, след няколко години, когато са на 55+, не си представят, че домашният социален патронаж ще им носи супа.
- Социалните услуги обаче са много широко понятие и от тях се нуждаят и хора в неравностойно положение, хора с увреждания и други. Какво се предвижда за тях?
- Специално в сферата на социалните услуги концепцията е, че те трябва да са така направени, че да осигуряват възможно най-дълго независим живот за възрастните хора. В това се включва и изграждане на благоприятна среда. Все още в България тази мярка не е много развита, но сме мислили как да я осъществим. Примерно, ако си възрастен и немного подвижен, можеш да кандидатстваш за „смарт“ дом. Това означава да ти бъде разширена банята или тоалетната, така че да може да влиза инвалидна количка, или да си пускаш уредите през мобилния телефон. Всичко това е важно за хората, които остават сами или са само двама, да могат да си направят средата удобна и да са независими. Идеята е по-малко хора да отиват в социални домове и други институции.
Държавата в лицето на парламента и кабинета може да отпуска грантове за пенсионери.
- Може ли да го обясните по-подробно за нашите читатели?
- В понятието „сребърна икономика“ влиза и това за сребърния туризъм. За хората между 60 и 70 години това е активен период за пътувания. Много са тези, които цял живот са искали да направят нещо, и решават, че сега е моментът. Чувстват се малко по-свободни, взимат малко повече пари при пенсионирането – две, пет или шест заплати като обезщетение, или си прибират някакви фондове, в които са инвестирали. Те решават да използват времето си за пътуване. При тях обаче пътуването си има някаква специфика. Те няма да препускат като младите от място на място и да търсят екстремни преживявания. Сребърното поколение търси исторически и културни забележителности. Това е една много сериозна група от сребърната икономика.
- Какви проекти се предвиждат като част от сребърната икономика?
- Европа финансира много проекти като част от сребърната икономика. Повечето са свързани с възможността да се удължи независимият начин на живот. Примерно да се включат роботи асистенти на пациенти в домовете им. Друга тема са възможности за надомна работа. Предвижда се и някаква форма на предприемачество, което обаче не изисква да се опитваш да правиш агресивен бизнес, да трябва да превземаш пазара и да се справяш с бясна конкуренция. Става дума по-скоро за по-спокойни дейности, които пак решават някакви проблеми на потребителите, но не изискват да препускаш с голяма динамика и стрес, свързани например с точност на доставките. Имаше идеи да се правят повече проекти в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
- Какви?
- Тези идеи са повече в сферата на обучения, на повишаване на уменията, но това не е смисълът на сребърната икономика. По принцип идеята й е да се използват възможностите на хората в извън трудоспособна възраст за повишаване на заетостта и производителността. Довчера са си представяли как ще се пенсионират и ще се преместят да живеят някъде извън града, ще гледат внуци. Не са малко и тези, които свързват старостта с появата на проблеми. Истината е, че новата култура за старостта се пречупва през културата на дълголетието, на преосмисляне на стареенето - как да имаш активно остаряване, което ти дава възможност да продължаваш да бъдеш полезен, да отделяш по-голямо внимание на себе си, да продължиш да се развиваш в области, в които не си се развивал. А не си имал възможност да го правиш, защото си работил, събирал си пари за жилище, плащал си кредити, изучавал си деца и не ти е оставало време, да кажем, да научиш втори език. Или винаги да си искал да гледаш домати и да имаш градинка и собствено стопанство.
- Как може да те подпомогне държавата в такива случаи?
- В този случай държавата може да те подпомогне, като ти даде възможност да кандидатстваш за грант от примерно 5000 лева, с които да си изградиш стопанството, да произвеждаш домашни храни и да ги продаваш на фермерски пазар. Така хем си полезен, хем си предприемач и си помагаш със средства. Сребърната икономика, преди да стане икономика, е кардинална промяна на културата на стареенето и на различните нужди и искания, които имат хората.
Това е тя:
Родена е на 2 ноември 1973г. в София
Магистър по връзки с обществеността от СУ "Св. Кл. Охридски" и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика.
От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия
От 2016 до април 2017 г. е зам.- министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов
От 2017 до 2019 г. е зам.- министър на образованието и науката
Министър на труда и социалната политика в кабинета на "Борисов 3"
Депутат в последните пет парламента, в момента председател на социалната комисия в ЕС
Сияна Севова
