Г-н Терзиев, какви са прогнозите ви за развитието на пазара на горива в следващите месеци, година?
През месец февруари може би ще се запази това, което виждаме в момента, стотинка нагоре или надолу. Дали в бъдеще ще звучат така убедително надеждите ни, ще стане ясно през март, когато ще проличи влиянието на ограниченията, санкциите за пазара от декември и 5 февруари. Тогава ще започне и силният икономически и транспортен сезон както в нашия регион, така и в Европа. Потреблението на горива през февруари е слабо и това води до задържане на цените им на нива от предвоенно време. Има и друг чисто търговски феномен - заради забраната за внос на готови петролни продукти от Русия, влязла в сила от 5 февруари, пазарът в Централна и Източна Европа се презапаси с готови руски продукти. Така в момента в нашата част на света има излишък от горива и няма да издам голяма тайна, ако споделя, че няколко рафинерии в нашия регион - Балканите и близките страни, са с много намалени обеми на преработка, защото няма реализация на продуктите. Има неизвестни за месец март. Неясно е как ще се развие ситуацията след земетресението в Турция, която като държава, получател и търговец на руски нефт и руски продукти, заема основна част от търговията в Южна Европа. Всичко това ще започне да се изяснява след 5-10 март и тогава ще можем да дадем по-точна прогноза.
Увеличи ли се или намаля търсенето и продажбата на горива спрямо миналата година?
Вътрешното потребление на горива през лятото и есента на 2022 спрямо 2021 г. се повиши сериозно. Като сложим и количествата, които страната ни, по изключение, изнесе за Украйна, обемите, преминали през българските търговци - за българския пазар и при международната търговия, са на нива, които не сме виждали досега. Отстъпката от 25 стотинки на литър и очакванията, че всеки ден цените ще са по-високи, накараха населението да потребява изпреварващо. През декември обаче цените се успокоиха и тръгнаха надолу. Пак казвам, вътрешният пазар е слаб през януари и февруари. Първо, транспортните нужди са по-малки, второ, още има заредени количества от декември при потребителите физически лица, които успяха да използват максимално дълго помощите от 25 стотинки.
В момента откъде се снабдяват с горива нашите бензиностанции, газ станции, метан станции?
Зареждането на метан станциите става изцяло през газопреносната мрежа на държавата - „Булгартрансгаз“. 85-90% от тези количества са от „Булгаргаз“. Метанът е прекалено несъществен дял спрямо потреблението на моторно гориво. Няколко от големите вериги бензиностанции с фирми-майки в Гърция, Сърбия, Румъния и Австрия започнаха да търсят и намират горива от неруски нефт. Рафинериите в Румъния и Сърбия зареждат българските обекти с продукти от други източници, които имат и по-различни цени. Затова в българските бензиностанции се вижда пъстра ценова картина. Това се дължи на по-сложната ситуация, на по-високата себестойност на продуктите, взети от гръцката държава, от рафинериите в Сърбия и Румъния. Тази тенденция ще продължи и аз смятам, че няма нищо по-хубаво от това човек да може да сравни и избере. Затова през следващите месеци сигурно ще има видове горива на някои вериги и участници на пазара, които ще се различават с по-високи цени. Но това се дължи изцяло на вида нефт и на логистиката. Според статистическите отчети на Агенция „Митници” през 2022 г. нефтът, който е постъпвал в българската рафинерия, е бил преобладаващо от руски произход. От 5 декември, началото на дерогацията, и особено от 5 февруари, когато вече е забранен и износът на продукти от руски нефт, с изключение на Украйна, рафинерията в Бургас търси възможности и предприема стъпки за доставка на нефт и от неруски произход. Какви и как, е въпрос на търговска тайна и отношения. Важното е, че ще бъдат от неруски произход.
А на каква цена ще е този нефт?
Предполагам, че ще бъде на по-висока или със сигурност няма да е на по-ниска от този, който са ползвали до момента. Но ще потвърдим това през март и април, защото по-рано доставките на неруски нефт са незначителни по обем.
Европарламентът вече одобри забраната на регистрацията на бензинови и дизелови коли от 2035 година. Какъв е вашият коментар?
Ние не можем да се справим с настоящите проблеми, възникнали през 2022-ра и началото на 2023 година. За българския пазар и за българския политик 2035 година звучи като роман от далечното бъдеще. В същото време тази забрана за регистрация от 2035 година на коли с двигатели с вътрешно горене може да е по-малкото зло от това, което ще ни се случи през 2030 година.
Защо?
От 2030 година, ако искаме да регистрираме бензинова или дизелова кола, тя трябва да отговаря на такива норми, че на практика ще бъде по-скъпа от електрическата. Или пък въобще няма да има такива автомобили. По стар български обичай през следващите години ние ще изкупим вече регистрираните коли в ЕС и сигурно поне 20 години след това ще караме голфа на някоя немска баба. В същото време да не забравяме, че българският пазар на автомобили бележи ръст при новите коли. Да, сред тях има хибриди, а една много малка част са електрически автомобили. Това е поради липса на визия или стратегия. В последния или предпоследния ден на парламента се разправяха именно какво е визия и какво стратегия. И дали България въобще има нужда от такива документи. Но при липса на визия или стратегия за горивата в транспорта ние ще изпълняваме това, което ни каже Европа, и след това ще се чудим как да излизаме от положението. Сериозен проблем е, че през 2030 г. ще се регистрират коли с много големи, почти невъзможни изисквания за екология. А от 2035 година трябва да сме с безшумни електрически автомобили. По-скоро не вярвам това да се случи, въпреки че работим в тази посока. Прекалено е оптимистично, прекалено забързано, а последствията за българския пазар... Не знаем дали ще имаме работеща АЕЦ, която да произвежда базова електрическа мощност. На държавно ниво ние със сигурност нямаме подготовка и няма как в следващите 10 години, даже по-малко - 8 или 7 години, да изградим инфраструктурата за зареждане на електрически автомобили. По-скоро смятам, че това би затруднило сериозно българските граждани, които имат нужда от транспортни услуги.
А на мястото на бензиностанциите какво ще имаме - водородни или зарядни станции?
Водородът е тема, за която всички говорят, а никой не е виждал нищо, внедрено в практиката. Звучи политически добре, зелено, модерно. Как от излишния ток ще си правим водород и ще жонглираме с него, ще го местим, ще го транспортираме, компресираме, ще го втечняваме. Истината е, че това физически е възможно, но финансово не излиза. Дали бензиностанциите ще продават този водород, е едно, а дали ще има кой да го купува, е друго. Производителите на товарни автомобили бяха тръгнали преди две години много бързо към водорода и сега май се обръщат към тока, защото е по-евтино, по-безопасно и по-лесно. Въпрос на национална доктрина е дали ще имаме електрически автомобили, ще има ли ток и преносна система за тях. Но аз имам опасения, че ако потреблението на горива се прехвърли към електрическа енергия, нито мрежата, нито производителят ще може да го осигури. Нещо повече, говорим за нехомогенно потребление с големи пикове и спадове. Приемете, че рано сутрин всички искат да заредят, защото бързат за работа. През нощта никой не иска да зарежда, тогава енергия от фотоволтаици няма. Много тежка задача имат Министерството на енергетиката, ЕСО и търговците на ток да подготвят този преход. И за да бъда докрай коректен към хората, които купуват електрически автомобили, ще кажа така: не е далеч моментът, когато електрическата енергия ще бъде съизмерима с цените на горивата и сме още по-близо до момента, когато върху тази електрическа енергия ще има акциз.
Защо?
Защото акцизът на европейско ниво е основният източник на доход в бюджетите на развитите икономики, а дори и на такива като България. Губейки акциза от фосилните горива - 70-80 стотинки на литър с ДДС в момента, трябва да останем без социалната дейност на държавата. Или трябва да се намери нов източник на доход, какъвто може да стане облагането на електрическите автомобили. Но понеже не е модерно да се говори това, най-вероятно ще ви разкажат как акциз на тока няма, той е нулев и всички са много доволни от това. Последно - когато отидете да зареждате на модерни бързозарядни станции, ще стане така, че цената, която вие виждате като обща средна за деня, ще се различава в пъти от цената, която ще получите при зареждане на вашия автомобил. Защото тази цена е за балансирани търговци, които купуват сутрин, вечер, по обяд, а вие искате в точно определена минута да заредите, без предварителна заявка. Това означава, че междинният търговец, за да покрие своя риск, поръчва, без да знае дали ще купите съответното количество енергия, ангажира се с поръчка, плащане, за да я има в часовия диапазон, в който вие сте решили да заредите вашето транспортно средство. В този ред на мисли цената на модерни и бързи зарядни станции няма да има нищо общо с това, което виждате у вас, във фирмата или в социалния дом, училище или община. Но когато това стане задължение, императив, нямаш възможност за други автомобили, ще го изпитаме на гърба си и пак ще питаме защо не сме подготвени.
Какво бихте посъветвали хората, на които тепърва им предстои да си купят автомобил?
Хибридната технология е много добра, спестява наполовина горивото. Тя осигурява в градски условия удоволствието да се движиш с 30-40 процента на ток между светофарите и между пресечките. Следващата крачка, може би за след 5-6 години, за онези, които на къси разстояния са само на ток и са го свършили, а нямат време да заредят, е да включат малкия двигател, който да ги придвижи. Не можем, ако не сме се научили да ходим, да скачаме като Стефка Костадинова. Първо, трябва да видим на българския пазар подобно на холандския преди години – хибриди, хибриди, хибриди. След това да започнем на всяка четвърта кола да виждаме хибрид, а на всяка десета - електричка. Тогава да оценим възможността и адекватността на мрежата, на обработката на батерии, на съхранение и утилизация на тези автомобили. За съжаление Европа се движи на принципа „Ние така казваме, ама то май няма да стане“. Всички разчитат на втората част от изречението. Това обърква потребителя, защото рано или късно цената за зареждане на автомобилите с електрическа енергия ще бъде близка, а аз твърдя - много по-висока на километър в сравнение с това, което се плаща днес за горивата. Дали ще бъде под формата на цена на търговеца, дали ще бъде под формата на такса или ще бъде акциз, това е тема, която предстои да видим на европейско ниво.
Какво ще стане с търговците на другите горива и с бензиностанциите?
Дайте да не ги жалим предварително. Всяка една от компаниите в Европа, в това число в България, има средносрочни и дългосрочни планове, стратегии. През следващите 30 години в България нафта и бензин ще се зареждат, просто защото структурата на автомобилите е такава. Големият проблем е с товарния трафик, със селскостопанската, строителната техника. Какво ще се случи с бензиностанциите? Моето лично мнение е, че в България има 4000 бензиностанции при необходимост от 1500 - 2000. С други думи - те и сега са много. Ще има отпаднали, затворили. Някои ще се превърнат в хъбове за зареждане с ток. Ще има еволюирали в търговски обекти от друг тип - може би молове, кооперации. По-важното е онези, които ще останат на пазара, да предлагат все по-добри и все по-комплексни услуги.
Къде в Европа сте виждали достигане на някакво ниво в преминаването към електромобили?
През октомври бях в Швеция. Град като Гьотеборг, гнездото на шведските компании за превози с товарни автомобили, е пример за това как половината от градския трафик е на природен газ. Останалите са електрички. В центъра на града за доставки и логистика на храни, напитки и всякакви комунални услуги се използват 100 процента електрички. Но понеже ситият на гладния не вярва, и понеже в Норвегия, Швеция, Дания са сити хората и си подреждат по друг начин държавите, няма как да им обясняваме, че нямаме инфраструктура, че има места в България, където продължава да спира токът при буря.
Какви цени на горивата да очакваме?
Всичко зависи от месец март и април. Мога да пожелая днешните цени да бъдат по-добри следващата година. Ще работим в тази посока. В същото време всяко изявление на световен политик, всяко световно геополитическо сътресение дава такъв отзвук в цените, че дори да има дни, в които започваме деня с 50 долара на тон дизелово гориво намаление, до края на деня това намаление е компенсирано и денят завършва с 40 долара увеличение. Това са флуктоации, невиждани през последните години!
Това е той:
Председател е на Българската петролна и газова асоциация от 2019 г.
Упpaвитeл и cъдpyжниĸ е в дpyжecтвoтo зa тъpгoвия c пeтpoлни пpoдyĸти "ЗAPA-E" OOД. В cтpyĸтypитe нa дpyжecтвoтo е oт 1996 г.
Дoĸaзaн eĸcпepт в бpaншa, c дълбoĸи пoзнaния въpxy cпeцифиĸитe нa бългapcĸия пaзap и eĸcпepтизa в cфepaтa нa иĸoнoмиĸaтa
- Завършил е счетоводство и контрол в УНСС
Таня Киркова
