- Г-жо Костова, оказва се, че само за година намаляваме с около 35 000 души, което е колкото град като Ловеч. На какво се дължи това?
- В общи линии намаляването на населението е тенденция от около 30 години насам. След 1992 година имаме отрицателен прираст. Факторите, които оказват влияние върху самия прираст, са раждаемостта, смъртността и миграцията. Тоест за всичките тези години той е отрицателен – умират повече хора, отколкото се раждат. Също така имаме и отрицателен механичен прираст, което означава, че повече хора напускат страната, отколкото се завръщат или идват да живеят у нас. През последните години механичният прираст е положителен, но той не може да компенсира отрицателния естествен прираст и населението продължава да намалява.
- Доколко са притеснителни тези процеси? Често чуваме, че някои експерти характеризират това като апокалипсис, може ли да се говори за такъв?
- Проблем наистина има и по-големият е, че населението застарява. Броят сам по себе си не е от първостепенно значение, защото на територията на България са живели 3 милиона души след Съединението и почти 9 милиона души през 1985 година. Сега сме 6,5 милиона. Притеснителното е, че застаряваме. Това означава, че трудоспособното население не се възпроизвежда и в бъдеще ще имаме проблеми със социалните и осигурителните системи.
- А високата смъртност ли е по-голям проблем или ниската раждаемост?
- Смъртността е проблем – тя е най-висока за Европейския съюз. Всъщност пандемията от COVID задълбочи този проблем през 2020 и 2021 година. Но проблем е и емиграцията, защото страната напускат предимно млади хора, жени във фертилна възраст. Всъщност това допълнително нарушава структурата на населението – така намалява делът на младите хора и същевременно се увеличава броят на хората над 65-годишна възраст.
- След като премина пикът на пандемията, все пак не се ли забелязва обратната тенденция?
- Така е, връщаме се към обичайните си нива на смъртност. През 2020 година имаше 124 000 починали лица. През 2021-а бяха 148 000. Обичайната ни смъртност през последните 10-15 години е между 104 000-109 000 души. Миналата година починаха 118 000 души, което е обичайното за нас. Но това отново не е нормално, защото показателят е твърде висок. Причините за това могат да се търсят основно в системата на здравеопазването и превенцията.
- Как се променя раждаемостта и къде се намираме по този показател в Европа?
- Коефициентът ни на раждаемост е 8,8 на 1000 души от средногодишно население и е близък до средноевропейските нива. Има държави и с по-ниска раждаемост от нас като Италия, Испания, Германия. Но няма как да се очаква в една развита страна да има изключително висока раждаемост, както в началото на миналия век, когато жените са имали по 5-6 деца. По-скоро за това, че населението ни намалява, има значение и емиграцията.
- В същото време се наблюдава обезлюдяване на много села – над 200 са без нито един жител. По време на пандемията имаше тенденция на завръщане, моментно ли е било това?
- 205 са населените места без нито един жител през миналата година. Отделно 23% са местата, в които живеят до 49 души. Като цяло населението не е разположено много балансирано на територията на страната. Имаме концентрация в определени райони. Половината от населението живее в Южен и Югозападен район, а всеки пети живее в столицата. И това няма как да не е така, тъй като демографските процеси са инертни и следват икономическата ситуация. Знаете и че Северозападният район е с най-лоши икономически показатели в цяла Европа. Всъщност логично, след като няма инфраструктура, работещи предприятия и инвестиции, хората да напускат тези места. Така тези територии се обезлюдяват, влошава се възрастовата им структура. Когато липсват млади хора, съответно няма да има и инвеститори и работна ръка. Така все повече тези места се обезлюдяват.
- Северозападният район ли е най-зле в това отношение?
- Северозападният, Югоизточният, където също има изключително ниска гъстота на населението, с изключение на Бургас и Ямбол. В Североизточния също имаме голям спад на населението. Няма да говоря за планинските, пограничните райони, които са обезлюдени от години. Всъщност основното движение при вътрешната миграция – от малките към градове към големите, Бургас, София, Пловдив и Варна са най-предпочитани градове за живеене и е логично. Там има добри условия на живот, поминък, достъпът до образование и здравеопазване е по-добър. Иначе през 2020 година, когато беше първата година от пандемията, бяха въведени КПП и хората не можеха да напускат големите градове. Така много от тях си смениха настоящия адрес от градовете в селата. Така че 2020 година регистрирахме най-големия поток на вътрешната миграция, но това беше временно явление. Не е устойчива тенденция и няма как да бъде. Да, има поток от градовете към селата, но да речем в близост до София, Пловдив. Така хората живеят извън града, но в същото време са до него. Няма как хората да се завръщат в села, които са отдалечени, нямат инфраструктура и достъп до образование и здравеопазване.
- А как се променя София, населението й продължава ли да нараства?
- Столицата по принцип винаги има положителен механичен прираст, защото много хора предпочитат да живеят тук. Има и много студенти, които остават след завършване на обучението си. Столицата е с много добри демографски показатели като цяло, дори над средните европейски. Това се дължи точно на добрите условия за живот. Всъщност това е причината, която кара хората да мигрират от едно място на друго. По време на преброяването имахме изследване за нагласите на населението. Най-разпространената причина за миграцията дори не е финансова, а просто по-добри условия на живот. След това идва вече по-добро заплащане, образование, това кара хората да идват в по-големите градове и да напускат страната.
- Колко са официалните жители на столицата?
- По данни са 1 280 000 в Столичната община.
- Бургас ли е другият град, който през последните години е по-предпочитан от хората като място с възможности за по-добър стандарт на живот?
- Всъщност да. Ако погледнем движението вътре в страната, най-много хора идват в София, след това в Пловдив и Бургас. Следват Варна и Стара Загора. Това са областите, в които най-много хора предпочитат да живеят.
- А в кои райони е най-застаряващото население у нас?
- Миналата година 23% от населението ни е на възраст 65 и повече навършени години. В регионален аспект ситуацията е различна. София е много добре по този показател – 19% са хората над 65 години, докато в области като Видин, Монтана и Габрово са над 30%. Това означава, че там всеки трети е на възраст над 65 години. Това е проблем, защото се натоварват всички социални и осигурителни системи. Имаме няколко показателя, които всъщност оценяват това застаряване. Единият е коефициент на възрастова зависимост. Той също показва натоварването на населението в активна възраст и е 60. Тоест на всеки 100 души в активна възраст имаме 60 души под 14 и над 65 години. И другият коефициент на демографско заместване, който показва възпроизводството на трудоспособно население, също е 60. Това означава, че на всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, само 60 души влизат. Тоест няма възпроизводство и проблемът ще се задълбочава и след години ще бъде сериозен проблем за пенсионната система. Причината е, че няма да има хора, които да работят, за да се осигуряват пенсии. Като цяло това е проблем в цяла Европа, населението застарява. Има прогнози, че след 2030-2040 година 30% от населението в Европа ще бъде на 65 и повече навършени години. Но страни като Германия, други в Северна Европа, Италия компенсират ниската раждаемост и застаряването с много големи емигрантски потоци.
- Възможна ли е все пак обратимост на този процес?
- Винаги нещата може да се обърнат. Затова не бива да наричаме ситуацията катастрофа или апокалипсис. При добри политики може да се постигне. Дори не бива да се насочваме към мерки за раждаемост. Както казах, няма как да очакваме жените да имат по 4-5 деца. Семейният модел е променен много отдавна. По-скоро трябва да се работи по промяна на условията за живот – държавата да стане привлекателна. Ключовата дума е инвестиции, но за да стане това, трябва да се осигури стабилна икономическа среда, добра законодателна и данъчна система. Може би тогава ще започнат да идват млади хора в страната, а нашите да остават. Тогава ще се подобри и възрастовата структура на населението и другите неща.
- Периодично слушаме как чужденци се заселват в наши села. Дори млади хора, които могат да работят от разстояние. Това не влияе ли донякъде на процесите?
- Всяка година идват чужди граждани, които живеят в страната. Не мога да кажа поради какви причини, но този поток го има. Миналата година всъщност най-много са сирийците, тъй като кризата там продължава. Заселват се хора от Германия, Великобритания, но това не е достатъчно, за да се компенсира отрицателният естествен прираст.
- А как стоят нещата по отношение на украинските бежанци?
- По отношение на тях трябва да отбележа, че лицата, които получиха временна закрила на територията на страната, не са включени в населението ни. Те все още не са пребивавали една година, скоро ще имаме разговори с различни ведомства, за да ги включим. Над 140 000 души са получили временна закрила миналата година, но някъде около 50 000 действително са били на територията ни в края на 2022 година. Другите или са отишли в други европейски държави, или са се върнали обратно в Украйна. Не мога да кажа колко от тях работят или учат. Надявам се тези, които са останали, да се адаптират и да им хареса. Това са млади хора в активна възраст и ще е добре за нашата страна.
- Как се променя семейството като институция през последните години? Продължава ли тенденцията да се предпочита съжителството без брак?
- За съжаление все още не са готови данните от преброяването за домакинствата и семействата и не мога да коментирам в дълбочина този въпрос. Но по отношение на раждаемостта наистина е факт от години - през 2022 г. 60% от децата са родени извън брак. Но за 80% от тези 60 на сто имаме данни за бащата. Той е припознал детето и най-вероятно родителите живеят заедно. Сякаш наистина е предпочитана тази форма на съжителство и може би е време да се предприеме нещо законодателно в това отношение, за да може да се уредят правата специално на тези жени и деца, които живеят извън юридически брак. Това е много важно, защото те трябва да имат равни права. Това е тенденция в цяла Европа, но за разлика от нас в други страни е уредено законодателно.
- Коя е основната причина за тази форма на съжителство? Предимно икономическа ли е?
- Не бих могла да кажа, като цяло последните десетилетия младите хора отлагат всички събития. Дори образованието. Те по-късно започват да учат в университет, по-късно сключват брак. Като цяло при нас раждането на дете изпреварва сключването на брак. Средната възраст за раждане на дете е 27 години, а на сключване на брак - 30 години при жените. Може тези хора да сключват брак след известно време, това ще можем да кажем след данните от преброяването, където се наблюдават домакинствата и семействата. Тези тенденции обаче не са характерни само за България. Нашата средна възраст за раждане на дете е най-ниска в ЕС заедно с Румъния. В регионален аспект, разбира се, много варира. Например в София е като в Европа – 30-31 години, докато в области като Сливен, Търговище и Разград е много по-ниска.
Това е тя:
Директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ
Завършила е „Социално-икономическа информация” в Стопанска академия „Димитър Ценов“
До 2003 г. работи в Териториално статистически бюро - Плевен, а до 2010 г. е експерт в отдел „Демографска статистика“ в Националния статистически институт
През 2011 г. отговаря за преброяването на населението
От 2014 г. е директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ
Ръководител е на екипа за Преброяване 2021.
Яна Йорданова
