- Г-жо Ничева, българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ отбеляза своята 20-годишнина, как оценявате неговото развитие през този период?
- Думата е успех. Успех за българската общност в Атина в усилията й не само да създаде (защото създаването понякога е много по-лесно от отстояването на позиции), но и да запази това българско кътче на гръцка земя. За тези 20 години положителните моменти са безброй, а за сътресенията е важно, че са преодолени. Годината на създаване е 2004 (ноември, в Деня на будителите) и за онези, които имат съмнения и се ровят в съзидателните усилия на общността ни в Атина с цел да омаловажат делото й, бих казала, че това става видно от издаваните в миналото български вестници в гръцката столица. Във вестник „Атински вести“ от 22.03.2007 г. учителките Д. Т., Венелина Маринова и Мирка Новачи посочват Деня на будителите 2004 г. за начало на реален учебен процес сред децата ни в гръцката столица. В бр. 394/12.06.2008 г. на в. „Атински вести“ г-жа Маргарита Атанасова, търсейки решение за създаване на седмично редовно българско училище, отбелязва: „През последните 3-4 години тук се изградиха школи за изучаване на български език – две неделни училища – „Св. св. Кирил и Методий“ и „Г. С. Раковски“, и един център за чужди езици…“. Във вестник „Български новини“ от 01.10.2009 г. се посочва, че училището за шеста поредна година отваря врати. Първоначално то функционира под юридическата шапка на дружество „Българска общност“ с председател Росен Христов, след това под юрисдикцията на дружество „Хан Аспарух“, чието ръководство подкрепя финансово училището и осигурява помещение. От 2009 г. създаването на организация, чиято единствена цел е да работи за образователните нужди на българчетата в Атина, става необходимост и на тази необходимост отговаря културно-просветно дружество „Будители“, което и до днес функционира като организация, която се грижи за българските деца – да имат удобна сграда, учебници и помагала, квалифицирани учители. Така вместо да поставяме под съмнение годината на създаване (все пак не е създадено в епохата на Средновековието и за чисто изследователския подход не е нужно познаване на класически езици и сравнителни методи), по-добре е да се съсредоточим върху съзидателния труд на българите тук в Атина, защото моменти на сътресения винаги е имало, но именно те са показателни за стремежа на сънародниците ни на местна почва да съхранят нещото, което вече е създадено.
- Кой ви помага, за да постигате напредъка, за който говорите?
- Не мога да не отбележа подкрепата и намесата на българската държава в лицето на МОН и посолството на Република България в Гърция през годините. Тяхната помощ винаги е била адекватна и навременна. „Училището на УСПЕХА“ – така наричаме образователната ни институция в сърцето на гръцката столица. А училището ни е успешно, защото ръководство, учители, родители, ученици и държава работим в синхрон, имаме общи цели и ги реализираме. Благодарение на усилията на всички нас миналата седмица успяхме да съберем водещите учени – специалисти по делото на Кирил и Методий от България, Гърция и Сърбия, и да отбележим подобаващо с международна научна конференция 20-годишнината от създаването на училището.
- Вас самата какво ви отведе в Атина и как се заехте да преподавате на децата от българската общност?
- През 2001 г. пристигнах в Атина с намерението да продължа образованието си. Желанието ми не се осъществи поради обективни тогава причини – узаконяване, административни процедури около признаването на дипломата ми за висше образование в Гърция и така почти до 2009 г. През цялото това време винаги съм търсила възможности да се изявявам професионално – преподавах български език в учебен център от 2006 до 2010 г. От 2009 г. започнах да работя в училището по заместване.
- Кои са основните предизвикателства, с които трябва да се справят българските образователни институции зад граница?
- Предизвикателствата са много и комплексни, не могат да се подредят по степен на важност или на трудност – нарастващият брой на децата, които не владеят български език, липсата на ясен механизъм за обхващане на децата, останали извън образователната система зад граница. Напоследък все по-трудно се намират квалифицирани преподаватели в Атина, при което Министерството на образованието и науката е принудено да приема факта, че българският език се преподава от хора, които също не владеят българския език на ниво С1, като изобщо не говорим за преподавателска квалификация. Независимо от всичко виждам, че ентусиазмът на тези хора да бъдеш учител е голям и патриотично зареден.
- А как стои въпросът с учебниците?
- Въпросът с учебниците частично е решен. Адаптирани учебници по български език и литература от 5 до 12 клас липсват. Създадените такива по история и география на България се оценяват като материал, който трудно се възприема и усвоява от подрастващите зад граница. Учителят зад граница е този, който взема инициативата в свои ръце: търси, твори, адаптира в съответствие с нивото на обучаваните. Непрекъснато говорим за мотивация – как да мотивираме децата да учат български език, особено когато навлязат в чувствителната тийнейджърска възраст. Предоставянето на възможност на българчетата зад граница да продължат образованието си в България във висши учебни заведения се оказва примамлив и задържащ фактор за оставането им в неделното училище след 5-6 клас, но има още какво да се желае по отношение на синхронизацията на процедурите за прием в България, за да нямат обучаваните губеща година след завършване на средното си образование в Гърция.
- Колко са българските деца в Атина, които ходят на неделни училища?
- В Атина са четири неделните училища, без да се ангажирам с точна цифра, обучаваните са около 600, което е тревожно. Децата в крайните квартали не са обхванати. Оценявам желанието, за усилия все още не говорим, на колегите от другите училища да откриват нови адреси (филиали) и се надявам на успехи. Истината е, че когато има желание, където и да живеят българите, винаги се намира начин за обучение – дистанционна или присъствена форма. Прави впечатление, че децата от крайните квартали и дори от други населени места са най-редовни при провеждането на учебните занятия.
- Има ли ваши възпитаници, които се завръщат в България, за да продължат образованието си в университет, и какви специалности предпочитат?
- Да, има. Около 50 възпитаници на неделното училище продължават образованието си в България. Някои от тях са отдавна завършили и са вече утвърдени специалисти – учители, инженери, архитекти, медици, дизайнери, зъботехници, работещи като висши кадри в системата на националната сигурност. Определени предпочитания няма. В зависимост от индивидуалния интерес желаещите кандидатстват в университетите в Пловдив, София, Благоевград, Варна, Русе, Велико Търново. Издаваме удостоверения за проведено обучение по съответните предмети за съответен клас, а в края на обучението си учениците имат възможност да сертифицират знанията си по български език пред Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сертификатите дават възможност на обучаваните да продължат образованието си във висши учебни заведения в България, а напоследък са и предимство в Гърция при заемане на определени работни места. Не мога да не отбележа, че учениците ни се представят отлично на тези изпити, тази година от осем явили се на изпита резултатите са повече от завидни – пет шестици и три петици.
- За тези 20 години хиляди хора са преминали през ръководената от вас институция, поддържате ли връзка с тях, има ли успели в своите области хора, които да искат да ви помагат?
- Дали поддържам контакти – всички бивши възпитаници, които са в Атина, продължават да живеят с радостите и тревогите на българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и да работят вече като зрели хора за реализирането на дейностите на дружеството – Хенри Ейлерс, Виолета Димитрова, Кристиян Крумов, Симона Ангелова, а някои от тях са в Управителния съвет на организацията, т.е. те ръководят – Анита Шасова и Николай Георгиев. Бивши ученици пък са преподаватели и сътрудници – Андромахи Барди и Славена Караяни. Не са малко и онези, които помагат от България – Лиана Тодорова, Мирена Янкова, Мария Стоянова.
- По какви причини в момента най-често българи емигрират в Гърция и каква е разликата с преди?
- Причините продължават да са икономически и когато говорим за по-добро заплащане и по-добър начин на живот. Не мисля, че има разлика.
- Как се финансират дейностите във вашето училище и достатъчна ли е подкрепата от държавата?
- Финансирането основно е от Министерството на образованието и науката, а родителите заплащат минимални годишни такси. Разбира се, не липсват и спонсори – г-н Валентин Чомбов, който предостави средства за закупуване на народни носии на танцовата ни формация „Луди млади“, г-н Светослав Петров – дългогодишен спонсор на училището, благодарение на него тази година бяха проведени част от инициативите, свързани с отбелязването на 20 години от създаването на училището. Винаги има какво да се желае, но и тук мисля, че българската държава в лицето на МОН прави възможното. Колко да помага държавата? Държавата помага, когато вижда желанието на българите по места да има такива образователни огнища, а това се доказва със себеотдаване и финансиране. Трудно е, бюджетът не е актуализиран от 2018 г., а наем, еленергия, консумативи – всичко се увеличава. Родителите също са чувствителни на тема финанси, но след като с желание се дават средства за изучаване на чужди езици, логично е да бъдат отделяни такива и за българския.
- Какво подготвяте за 24 май?
- За 24 май випуск 2024 ще си организира бал. Останалите ученици ще имат нормални учебни часове. През месец май се допуска да има само една неучебна седмица и за нашето училище 11 и 12 май бяха неучебни, когато бяха проведени инициативи с учениците, международен научен форум „Пътят на светлината“ и празничен концерт, когато училището беше уважено от вицепрезидента на г-жа Илияна Йотова, посланика на РБългария в РГърция Валентин Порязов, Асен Петров и Райна Харалампиева от Министерството на образованието и науката, имаше и представители на осем университета. Разбира се, инициативите не спират, учениците от горен курс имаха среща с г-н Димитър Родозов от ПУ „Паисий Хилендарски“ и беседа за живота и делото на светите братя. На 31.05.2024 г. ни предстои колективно посещение на постановката „Одисей“ на Пловдивския драматичен театър тук в Пирея.
- Кое от българската литература и история впечатлява най-силно българчетата, родени зад граница?
- Учениците се впечатляват по-скоро от липсата на текстове от българската и изобщо от световна литература в гръцките учебници. Имат особен поглед и за историческите факти, интерпретирани „по гръцки“. Това ги предизвиква, интересуват се. В крайна сметка човек трябва да разширява кръгозора си е хубаво, че нашите деца обогатяват с различни знания и връстниците си, с които са заедно в местните училища.
- На какво е най-трудно да ги научите в опита да поддържате връзката им с родината?
- За децата, които живеят в Гърция, мога да кажа, че имат постоянен контакт с родината. Малко са тези, които не са били в България. Отново искам да благодаря на МОН за предоставянето на възможност и финанси да бъдат организирани екскурзии в България и да се работи по проекта „Образователни маршрути“.
- Какво коментират гърците за България и има ли теми от ежедневието, които ни създават неблагоприятен или пък положителен образ пред съседите?
- Мисля, че времето на отрицателното отношение към българите е останало в миналото. Повече от 20 години съм в Гърция, нямам спомен за отрицателно отношение към мен или родината ми от страна на гърците. Т.е. отношението на съседите ни зависи от самите нас.
ТОВА Е ТЯ
Родена е в Симеоновград
Завършва Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“ със специалност „Български език и история“
От учебната 2009/2010 започва работа в неделното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина като учител по български език и литература
От 2016 е ръководител на просветното средище, което е част от системата на МОН
Людмил Христов
