- Само в рамките на месец Украйна атакува над 150 търговски кораба в Черно и Азовско море, какви са екологичните последици от тези нападения за биологичното разнообразие в Черно море и за нас самите?
- Такива мащабни акции като военни действия, които водят до разрушаването на корпуса на кораб и до унищожаване на плавателни съдове са свързани с голяма опасност от морски разливи на мазут, гориво, смазочни материали, въобще неща, които, попаднали в морската среда, водят до доста негативни ефекти. Ако не бъдат събрани навреме, една част от тях достигат до бреговете, друга до дъното и страдат много крайбрежните зони, като едни такива разливи могат да бъдат с фатално въздействие върху живите организми, да замърсят плажовете. Те са заплаха за човешкото здраве и въобще за всички крайбрежни екосистеми. Могат да се очакват различни въздействия вследствие на вятъра и вътрешните течения. Според мен Морска администрация има готовност да реагира и евентуално могат да противодействат на подобни разливи, но трябва да се действа бързо, да се съберат остатъците от мазутни разливи и да се приложат съответните протоколи за действие при подобни случаи. Към тях функционира център за бързо реагиране, който взема отношение при подобни случаи.
- Наблюдава ли се пряко отражение върху рибните ресурси в Черно море след зачестяване на тези случаи с атакувани кораби и разливите на опасни вещества в морската вода?
- Не, няма как да се наблюдава пряко. Първото то ще се отрази непряко върху по-нисшите звена. Рибите са мобилни и ефектите върху тях са последствие. Първоначално ще се усети върху по-малко подвижните организми, но до момента не сме наблюдавали някакви по-необичайни изменения освен тези от по-топлата вода и от цъфтежа на водораслите, което е обичайно явление всяка година.
- Появи се информация за т.нар. гробище за делфини край Ахтопол, където в местността Крокодила са открити 11 мъртви малки делфина на дъното на морето, запознати ли сте каква е ситуацията там?
- Не мога да коментирам подобни твърдения за „гробища на делфини“ това са няколко бозайника, загинали поради някаква причина. При смърт първоначално те падат по дъното. След това поради бактериалното разложение самият организъм се надува и чак тогава изплува на повърхността. Това става благодарение на по-високата температура. Не знам от какво са починали, може и естествена смърт да е, може да е от заплитане в мрежи, може от звуково замърсяване. Те умират като всички други организми, но за хората винаги е стряскащо, защото са бозайници. Видях няколко снимки в интернет, но по тях няма как да се съди.
- Това няма пряка връзка със зачестилите замърсявания с нефтени продукти?
- Може и да има, но няма как да го установим по снимки или по разказа на някого, който ги е видял. За да кажеш каква е причината за смъртта, трябва да се направят съответните анализи, както е при хората. Най-вероятните причини за смъртта на делфините са естествени причини или да са се удавили в мрежите. Няма външни белези, не може да се установи толкова лесно.
- Сателитен анализ на „Грийнпийс“ – България, установи десетки нефтени петна в непосредствена близост до санкционирания танкер „Кайрос“, който от месеци е закотвен пред пристанището на Бургас. Какви може да са последствията за акваторията в района?
- Има си съответните отговорни органи, които е трябвало отдавна да премахнат всички горива от този кораб, ако има някакъв теч или пробойна. Естествено, че ако има действително разлив на гориво и смазочни материали ефектът ще е много лош върху морската среда, защото веднъж попадали там те трудно се изземат после. Те агрегират. Правят по-тежки фракции, които падат на дъното, и по-леки такива, които се носят, изливат се на брега, вятърът може да ги занесе навсякъде. Не вярвам да не са били изкарани още преди месеци, но трябва да питате Морска администрация, това е тяхна отговорност.
- Много рибари и рибарски организации се оплакват, че у нас никой не контролира корабите -нито тези, които преминават транзитно, нито тези които са на рейд!
- На мен това ми звучи странно, при положение че в сферата действат толкова много международни конвенции и дори личната отговорност на капитана. Има си морско право, как така може да няма никакъв контрол. Това звучи много тъжно!
- Какво е състоянието на рибните ресурси в Черно море в момента?
- За състоянието на рибните ресурси можем да говорим само за местните видове като трицоната, калкана, барбуна и акулата, които не мигрират. Такива като сафрид, лефер, паламуд, които мигрират, не можем да ги проследим, защото техният ариал обхваща огромна територия, включително и Мраморно море. Сафридът примерно зимува там, по бреговете на Турция и Грузия. Но последните години миграционните процеси на рибата доста се объркаха заради климатичните промени. В момента рибарите вадят едър сафрид (есенен), което не е нормално. Хващат и „циганки“ (дребен паламуд), което е добър знак за риболовния сезон, защото те нарастват доста бързо, но според мен още е рано да се говори за миграционните видове, защото температурата на морската вода е още много висока, през октомври-ноември ще дойдат големите миграционни риби. Иначе трицона има навсякъде, калканът също е в много добро състояние в последните години. Има огромен интерес към износа на барбуна, която се лови масово за пазара в Гърция и запасът й у нас не е много висок, но пък изземването е много добро над 300-400 тона. Има интерес към нея и държи цена. В последните години у нас рядко се среща и хамсия, тя зимува край Грузия и там е в големи количества. Преди години и у нас е имало улов от по 1000 тона, но това са спорадични явления. Секторът в България предимно разчита на улова на калкан, барбун и най-вече на есенната миграция на зарган, сафрид, паламуд и лефер. Миналата година например беше много слаба откъм лефер, но това не може да се предвиди, тъй като ареалът й е много голям. Освен това има много фактори, които водят до висока смъртност на младите индивиди, които не достигат до полова зрялост и не могат да мигрират.
- Какво можем да очакваме от войната между Русия и Украйна за развитието на рибните ресурси в Черно море?
- Можем да очакваме само негативни последствия от човешката дейност, особено свързани с шумови въздействия като взривове, които най-много влияят на рибите, на делфините и на всички морски организми. След това идват и подобни разливи, които са катастрофални за цялата екосистема. Това е едно от най-лошите неща, които може да се случат като екологичен ефект върху морето. Да се надяваме, че тази война ще спре, защото затворената циркулация на черноморските течения спомага за бързото разпространение на замърсителите дори на стотици километри от зоните на конфликт към бреговете на съседните държави. Това поставя под заплаха както туристическия сезон, така и местния поминък. По принцип водата се самопречиства, но тук става за въпрос за такива мащабни външни натоварвания, които няма как да изчезнат. Това е най-страшното, че подобни замърсявания няма как да се преработят във водна среда. Престоят на подобни горивни и смазочни материали прави един плътен слой, който възпрепятства достъпа на слънчевите лъчи и има пряк токсичен ефект върху ларвите и личинковите форми. Това са неща, с които морето няма как само да се справи, колкото и да ни се иска.
ТОВА Е ТОЙ:
- Изтъкнат български учен хидробиолог и океанолог
- Доцент в секция "Морска биология и екология" към Института по океанология „Фритьоф Нансен“ към БАН във Варна
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Любомир Славов
