- Господин Костов, вие сте автор на „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“. Какво е най-важното му послание?
- Най-важното послание е, че войната не е толкова страшна, когато си подготвен за нея. С тази книга искам да покажа на хората, че със знания, планиране и малко подготовка има много възможности човек да не попада в опасни ситуации.
- Как трябва да се държим и да действаме по време на бедствия, аварии, война и земетресение?
- Най-важното нещо е да не се поддаваме на паниката. По време на нея се появяват ирационални мисли и действия, които само могат да доведат до фатален край. Правилното поведение е да запазим спокойствие и да оценим ситуацията, в която се намираме. След това да предприемем бързи действия и да се укрием на безопасно място или да излезем от зоната на опасност, когато това е възможно. Последната стъпка е да следваме инструкциите, които ще бъдат подадени от местните или националните власти.
- Трябва ли хората и как да са подготвени за такова събитие?
- Много хора разчитат изцяло на държавата да поеме грижата за тях, но при голямо бедствие или война държавата ще превключи на специален режим на управление, в който тя на първо място ще решава свои собствени задачи. Въпреки че има определени служби, функции и капацитети по отношение на защитата на населението, някои хора ще останат извън обхвата на тези функции. Затова индивидуалната и семейната подготовка са задължителни. Например, ако страдате от хронична болест, трябва да имате запас от лекарства за нея или от животоподдържащи лекарства за поне три месеца, ако се нуждаете от такива. Да определите вида на опасностите във вашия регион. Ако наблизо има предприятие от химическата промишленост или ядрена централа, да се запасите със средства за индивидуална защита, подходящи за евентуална авария.
- И още?
- Всяко семейство трябва да е снабдено с раница за евакуация, в която да има средства за автономно преживяване за три дни и най-важните документи и пари. Раницата трябва да е на удобно място, за да може при едно земетресение, пожар, наводнение или каквато и да е опасност, при която се налага да напуснете жилището, да я вземете бързо и да излезете с нея. Съдържанието на раницата трябва да бъде съобразено с личния ви план за реакция при бедствия и аварии, което означава, че предварително трябва да сте помислили къде може да отидете, в случай че изгубите дома си, и какво ще ви е необходимо, за да постигнете крайната цел.
- Какви са стъпките за оцеляване в градски условия?
- Противно на повечето очаквания, най-големите опасности за цивилното население не са бомбите и куршумите. Най-големите опасности, пред които ще бъде изправено градското население, са: гладът, студът, липсата на санитарно-хигиенни условия и болестите, свързани с тях; липсата на лекарства в аптечната мрежа и ограниченият достъп до медицински грижи. Накрая, но не на последно място, мародерите, които неизменно ще се появят във всяко населено място. За щастие повечето, ако не и всички тези опасности, могат да се избегнат чрез предварителна подготовка, която се прави в спокойно време.
- Какво е необходимо?
- Трябва да имате вода и разнообразна и дълготрайна храна за минимум един месец, независимо от това къде живеете и каква е моментната политическа и военна обстановка. Ако има напрежение и пряка опасност от конфликт, увеличете запасите си за поне три месеца. Освен това трябва да се запасите с лекарства, средства за лична хигиена, гориво и някакви граждански средства за самозащита - ножове, спрейове, електрошок и други. Те са подходящи за самоотбрана от невъоръжени или лошо въоръжени и неорганизирани мародери. Не ги използвате срещу войници. Не си помисляйте за носене на огнестрелно оръжие по време на война.
- Как да оцелеем?
- Най-добрият начин да оцелеете в града е да бъдете незабележими. Стойте си вкъщи, а ако се наложи да излезете, за да набавите нещо, бъдете облечени с обикновени дрехи и карайте обикновена малка градска кола. По възможност се обединете с роднини, приятели или съседи и си помагайте.
- Какво да правим при артилерийска атака?
- Артилерийска или минометна атака може да ни изненада навсякъде – вкъщи, в автомобила, градския транспорт, на улицата, в мола или в парка. Ако чувате летящите снаряди или мини, това е добре, значи не летят точно към вас. Което все още не означава, че сте в безопасност. При падането им капитални поражения ще бъдат нанесени в радиус от 30 до 60 метра, а някои поразяващи елементи могат да достигнат на разстояние до 200 метра от попадението. При сигнал за въздушна тревога веднага трябва да намерите солидно бетоново укритие. Мазетата на всякакъв вид обществени сгради са отлично укритие – училища, общини, болници, търговски центрове, библиотеки и т.н.
- Как да действаме при обстрел?
- Ако ви завари в личния автомобил или в обществения транспорт, веднага напуснете превозното средство и не се опитвайте да се скриете във или зад него. Ако сте в офис сграда или мол, отдръпнете се от фасадата и прозорците и застанете зад колона или се преместете във вътрешността на сградата, където няма прозорци, например в складове, вътрешни стълбищни клетки и тоалетни.
- Действия у дома и на открито?
- Ако сте вкъщи, най-безопасното място обикновено е банята и естествено мазетата. Ако сте на открито, намерете най-ниската точка и по най-бързия начин легнете плътно на земята. Лягането до бордюр, дърво, в падина, зад бетоново кошче значително ще повиши шансовете ви. Колкото по-ниско, толкова по-добре. Не се прилепяйте до сгради с остъкляване или окачени фасади. Осколките ще натрошат тези елементи и надолу ще полетят хиляди килограми стъкла и плочи.
- Подходящо място ли е да търсим укритие в метростанциите?
- Те могат да предложат ефективно укритие срещу много на брой и видове опасности. Кадрите от Украйна показват, че това е едно от добрите решения за повечето ситуации. Някои експерти изразяват съмнение, че заради плитката дълбочина на нашето метро не е най-подходящото укритие при ядрен удар. Дали това е така не зная и се надявам никога да не разберем.
- Какви са правата ни по време на военни действия и бедствия?
- Правата ни са подробно описани в Четвъртата Женевска конвенция, относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година. Правата са многобройни, но най-важните са: неучастващите в конфликта хора е забранено да бъдат убивани, измъчвани, подлагани на унизително отношение, не може да бъде отнемано имуществото им. Забранено е принудителното им въвличане в участие във военни действия. Специално внимание се обръща на защитата на жените от изнасилване, както и на защитата на бременните, възрастните и децата. Всички защитени лица имат право на медицинска и религиозна помощ, а ако са задържани, на храна, вода и връзка с външния свят.
- Хората масово не знаят към кого да се обърнат и къде да търсят помощ в такава ситуация. Кой има вина за това и към кого трябва да се обърнат?
- Преди време имаше регулярна подготовка на населението за всякакви бедствия и аварии, от държавата се раздаваха индивидуални защитни средства, които стояха във всеки дом. С многобройните реформи в сектора на гражданската защита тези инициативи на държавно ниво бяха сведени до санитарния минимум. Сега гражданите могат да се обръщат към ГДПБЗН за информация относно мерките, които държавата ще предприеме при евентуална война или сериозно бедствие.
- Според вас държавата ни има ли готовност да защити населението при кризисни ситуации или война? Защо?
- България като член на НАТО може да разчита на алианса за защитата си при война. В този смисъл смятам, че България до голяма степен е защитена. Ако тези външни сили са ангажирани на друго място, то нашата защита ще бъде само и единствено в ръцете на Българската армия. Притеснителни са също така както числеността на армията ни и проблемите с недокомплекта, така и това, че мъжете, които са преминали през наборна военна служба, вече са над четиридесетгодишни, а по-младите нямат и базова военна подготовка. След закриването и разпродаването на голяма част от военните поделения вече нямаме и възможност да мобилизираме един милион мъже, най-малкото, защото няма къде да ги настаним, да не говорим за възможността да ги изхраним. Държавата не разполага и с необходимата техника, и човешки ресурс, за справяне с тежки кризи, и това трябва да се промени. Въпреки това аз вярвам във възможностите на армията ни.
- Какво е значението и защо са важни парковете, минералните бани и градските тоалетни в едно населено място?
- Навремето в планирането на градската среда е била вземана под внимание и възможността за участие на държавата във война. София е била един от най-добре подготвените градове в Европа за война. Стратегическите обекти и такива, които са легитимна военна цел и са възможна мишена на удари, са били строени в паркове, отдалечени от спалните помещения на града. Средствата за масова информация са част от пропагандата и като такива се явяват част от информационната война и могат да бъдат ударени. Затова телевизионната кула е построена в Борисовата градина. Повечето болници са били строени в или в близост до парк, за да може в случай на война там да се разгърнат военнополеви болници.
- В случай на земетресение?
- При разрушително земетресение парковете са места, в които няма опасност от падащи сгради и в които могат да се опънат палаткови лагери за останалите без дом граждани.
- Защо е важно наличието на градски тоалетни и обществени бани?
- Наличието на обществени тоалетни също е важна част от справянето с голяма криза, в която хората са изгубили домовете си и са струпани на едно място. По време на война може да се стигне до липса или режим на тока, а с това и проблеми с водоснабдяването и канализацията. Градските бани играят много важна роля в поддържането на хигиената и превенцията и неразпространението на стомашно-чревни заболявания и кожни болести. Хората могат да се изкъпят, изперат и да си налеят питейна минерална вода. Това решава един от големите проблеми по време на война. За съжаление днес почти няма работещи градски бани.
- Имате ли информация за състоянието и наличието на бомобоубежищата в града?
- Списък на всички бомбоубежища и състоянието им е публикуван в сайта на МВР. Според него в цялата страна има 292 укрития и бомбоубежища, 52 от тях се намират в София, а 31 в Пловдив. Голяма част от тях са втора категория – в задоволително състояние, и могат да бъдат приведени в готовност за използване по предназначение до една седмица. За мен лично са крайно недостатъчни и нямат капацитета да поемат цялото население на столицата. Затова хората могат да помислят върху възможността за подготовка на индивидуални укрития в собствените си мазета и подземни гаражи.
- Какви са най-общо проблемите и недостатъците на държавата ни в това отношение?
- За мен проблемът е в липсата на координация, технологична и експертна обезпеченост и постепенното и методично унищожаване на работещи структури и ефективни решения, които държавата е създала и поддържала десетки години. Сега системата се е разтоварила от много от своите задължения, прехвърляйки ги на външни партньори, което до голяма степен ни поставя в зависимост от тях и така донякъде частично губим суверенитета си.
Това е той:
Завършил е компютърни науки
В момента учи национална сигурност
Член е на Алианс за стратегическо управление
Издал е книга за оцеляване, като в нея е събрал мнения на хора, оцелели в места с реални бойни действия
Владимир Христовски
