- Г-н Божков, има ли нещо, което ви притеснява в последните промени на Закона за енергетиката и в наредбата за регулиране на цената на електроенергията? Какви са опасностите за участниците в регулирания пазар на електроенергия - битови потребители и доставчици, след 1 юли 2024 г, а и след края на 2025 г.?
- Разбира се, че последните промени в Закона за енергетиката притесниха и поставиха въпроси пред цялото общество. Най-точно тези притеснения бяха формулирани във ветото на президента, отнасящо се до либерализацията на цените на електрическа енергия за битовите потребители. Това вето, макар че беше отхвърлено от народните представители, парадоксално беше вербално одобрено в пленарна зала от част от народните представители, които формално гласуваха срещу ветото на президента.
Председателят на парламентарната енергийна комисия дори критикува публично приетите текстове на закона и де факто подкрепи мотивите на президента, че „има голяма вероятност цените на електрическата енергия да се увеличат допълнително.“
- Как да се увеличат допълнително? Защо?
- В контекста на непредвидимостта на ключови фактори като геополитическата обстановка, търсенето на енергия в световен мащаб и действията на основните централни банки. Няма никаква гаранция, че планираните допълнителни средства от около 1,5 милиарда лева на годишна база във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще се осигурят. Много добра илюстрация на опасенията на президента, изразени в мотивите към ветото, е ниската цена на емисионните квоти на СО2, от чиято продажба на свободни количества се провизира фондът.
Не случайно в последните седмици отново се заговори за връщането на съществени стойности в такса „задължение към обществото“, което със сигурност означава, че дефицитът във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е сериозен. Като се приеме, че при планирани и одобрени приходи във фонда от 2 милиарда и 600 милиона лева над два милиарда са предвидени да се набавят от тръжна продажба на емисионни квоти. Като се отчете трайно установилата се цена на емисионна квота от около 60 евро при прогноза 80 евро и като се отчете, че дефицитът в НЕК от над 2 и половина милиарда лева също ще бъде покрит от ФСЕС, може да се предположи, че годишният дефицит във фонда ще бъде над 600 милиона лева. Единственият начин да се компенсира този дефицит е парите да се съберат от „цена задължение към обществото“. Ако този дефицит се разпредели върху 33 милиарда киловатчаса, които се потребяват годишно в страната, това означава допълнителни близо две стотинки на киловатчас от всеки краен потребител на електрическа енергия в страната. Иначе казано, на семейство с двустаен панелен апартамент с централно отопление, нормално потребяващо 400 киловатчаса електрическа енергия, месечната сметка ще се увеличи с близо 17%. Когато към тях се добавят и 7% компонента за крайния снабдител, предвидени в наредбата от КЕВР, се получава едно увеличение от 24% в месечната сметка на битовия потребител. Силно се надявам дефицитът във ФСЕС да бъде поне трикратно по-малък, за да може увеличението в цените за бита да бъде поносимо, но в крайна сметка всичко зависи от това как ще се изменят цените на емисиите. Таксата “задължения към обществото“ нормативно беше заложена в Закона за енергетиката и стойността й се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя трябваше да включи разходите по изкупуването на електрическата енергия по преференциални цени от производители от възобновяеми източници, разходите по изкупуване на енергията от високоефективно комбинирано производство (когенерация) и разходите по дългосрочните договори на американските централи.
- Какво става с тази такса?
- Всички крайни потребители заплащаха такса „задължения към обществото“.
Приема се, че такса „задължение към обществото“ се заплаща от обществото, за да се субсидират предприятията и да бъдат подкрепени да положат усилия да преминат към по-екологично производство на енергия в дългосрочен план. Колкото повече производители на енергия сторят това, толкова по-добре. В един период група промишлени потребители, определени като енергийно интензивни, бяха с намалени такси "задължение към обществото".
- Вярно ли е, че от 1 юли 2024 г. отпада нощната тарифа?
- Да. С интензивното въвеждане в експлоатация на фотоволтаични електроцентрали най-голямо количество енергия се произвежда в светлата част от денонощието в часовите периоди до и следобед. В тези часове продажната цена на електрическата енергия е най-ниска. Това означава, че търговците на електрическа енергия, както и крайните снабдители за бита, нямат никакъв интерес да стимулират потреблението на енергия в часовия период от 22:00 до 6:00 ч, в който в момента има нощна тарифа с по-ниска цена на електроенергията.
- Какви са възможните нови тарифи, които може да се въведат в полза на битовите потребители?
- Възможно е отпадането на нощната тарифа да се замести с по-ниска тарифа в пиковите часове на деня, когато фотоволтаиците работят на пълна мощност и пазарната цена на тока пада дори до отрицателни стойности. Но по-удачно ще е нощната тарифа да се замести със специални уикенд и празнични тарифи, така че да се стимулира потреблението на енергия в такива дни. Това, разбира се, може да се осъществи само като се дигитализира мрежата и се въведе така нареченият смартметеринг. Така може да се въвеждат и предплатени тарифи с по-ниски бонуси за определени периоди.
- Как ще заработи планираната от 1 юли реформа? Колко време преди 1 юли т.г. правителството трябва да утвърди базова цена на електроенергията?
- Цените на тока не бяха включени в Закона за държавния бюджет за 2024 г. и затова предстои да бъдат определени от правителството. Министерският съвет има огромна свобода при определянето на цените на тока. В Закона за енергетиката няма никакви критерии, от които правителството да се ръководи колко да плащат хората за ток. Това означава, че решението ще бъде изцяло политическо.
- Ако правителството определи по-висока базова стойност за битовите потребители от постигнатата среднопретеглена месечна цена на борсата от съответния краен снабдител, ще бъдат ли компенсирани битовите потребители за следващия отчетен период?
- При определена от правителството базова стойност, по-висока от среднопретеглената месечна цена на борсата, битовите потребители ще заплащат потребената от тях енергия по цената на борсата, увеличена с добавката от 7% върху базовата цена.
- В проекта за промени и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия е предвидена и възможност правителството да не определя базова стойност. Тогава битовите потребители по каква цена ще заплащат потребеното количество енергия?
- От 01.01.2026 г. правителството няма да определя базова стойност на енергията за битово потребление, битовите потребители ще заплащат енергията по цената на борсата, увеличена с добавката от 7% върху пазарната цена.
- Как битов потребител да си сметне сметката за ток след 1 юли. Верен ли е следният пример: Ако среднопретеглената цена на борсата „Ден напред“ е в размер на 175 лв./мвтч; базовата стойност, определена от правителството, е 148 лв./мвтч. При компонентната цена - 7 на сто от базовата цена, тоест от 148 лева/мвтч, се получава, че тя ще бъде 10,36 лева/мвтч. Домакинството е изразходвало за месеца 858 квтч, или 0,858 мвтч електроенергия. Сметката на избраното домакинство се смята, като количеството потребена енергия се умножи по базовата цена от 148 лв./мвтч и се получава, че тя е в размер на 126,98 лева. А компонентната цена за енергията, консумирана от домакинството, се получава, като умножим 0,859 по 10,36 лв./мвтч, което значи, че този абонат ще плати 8,89 лева. А цялата сметка ще бъде 126,98 + 8,89, което е равно на 135,87 лева. Вашият коментар?
- Разсъжденията от примера са верни. Към тях може да се добави, че крайният снабдител е платил 175 х 0,858=150,15 лв. за купуване на енергията на това домакинство. Вижда се, че тя е по-висока от платеното от потребителя. Затова разликата 150,15 - 135,87, която е 14,28 лева, е компенсацията, която крайният снабдител е платил на борсата за закупуване на енергията за това домакинство. С тази сума от Фонд „Сигурност на енергийната система“ трябва да се компенсира крайният снабдител.
- Обречени ли са въглищните тецове? Колко въглеродно неутрални са слънчевите, вятърните паркове, ТЕЦ-овете с гориво от отпадъци?
- В отговор на този въпрос искам да дам един пример, от който ще видите колко сложен за решаване е въпросът за извеждане от експлоатация на източномаришките въглищни централи. Да предположим, че количеството електрическа енергия от въглищните централи в „Марица изток“, която се произвежда годишно, е около 15 милиарда киловатчаса (15 милиона мвтч). Да предположим, че до края на 2035 г., тоест след 10 години, те са изведени от експлоатация. Тогава същата тази годишно произвеждана енергия трябва да се произвежда от друг източник (според Зелената сделка от слънце). При средногодишна часова използваемост на фотоволтаични централи за България от 1300 часа фотоволтаичните централи, които трябва да бъдат изградени и въведени в експлоатация, трябва да са с инсталирана пикова мощност 11 500 мвт. Това означава, че инвестицията трябва да е от 11 и половина милиарда евро само за фотоволтаичните централи. Ако се предположи, че това е базова енергия, е логично да се предвидят батерии, които да могат да съхраняват поне 6 милиона мегаватчаса от произведената енергия. Инвестицията за тях ще бъде поне 1 милиард лева. Трябва да се отчете, че инсталирането на 15 000 мвт фотоволтаични централи означава развитие на преносната мрежа, обхващащо изграждане на нови електропроводи, възлови и трансформаторни подстанции на напрежение 400 кв заедно с прилежаща комутационна апаратура, апаратура за телеизмерване, телеуправление и телесигнализация, средства за телекомуникации.
Това ще изисква инвестиции, които най-вероятно ще надвишат поне двукратно инвестициите за изграждане на фотоволтаични централи и батерии. С построяването на нови електропроводи на 400 кв, в часовете, когато електропреносната мрежа не е натоварена с активна енергия, тя ще се превръща в кондензатор, който генерира голямо количество реактивна енергия и повишава опасно напрежението в нея.
В примера, който давам, изобщо не съм разглеждал въпроса за това какви средства ще изисква пренасочването и преквалификацията на специалистите, работещи в централите и мините, към други професии.
Това е той:
- Завършил е Висшия машинно-електротехнически институт, сега Техническия университет в София
- До 1989 е пусков инженер и научен сътрудник
- 1990-1991 е зам.-председател на Комисията по енергетика във ВНС
- 1993-1997 г. - член на Съвета на директорите на НЕК
- 1995-1997 - главен секретар на Министерството на енергетиката
- 2002-2003 г.- директор на „Енергопроект“
- 2003-2006 г.- проектен мениджър по рехабилитацията на ТЕЦ „Марица изток 3“
- 2006-2010 - член на Надзорния съвет на „ЕНЕЛ-Марица изток 3“
- 2013-2014 - член на ДКЕВР
- 2023-2023 - служебен заместник-министър на енергетиката
Таня Киркова
