- Г-жо Пенкова, след седмица започва приемът на документи за безплатно саниране. Изискванията към кандидатите обаче са големи, дали това няма да спъне много от желаещите да постигнат енергийна ефективност в домовете си?
- Да уточним, че става дума за първия етап от процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап 1“ с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Насоките за кандидатстване са ясни, има два крайни срока за кандидатстване – до средата на февруари и до края на март 2023 г. Тук правя две уточнения. Първо, всеки един от проектите в плана е свързан с конкретни секторни реформи и промени в законодателството, които са част от условията за получаване на средствата. Второ, когато разглеждаме всички изисквания и критерии, трябва да имаме предвид, че става дума за реформи, а не за поредната бюрократична процедура. Говорим за това как пълноценно да се възползваме от европейските средства в дългосрочен план.
Подчертавам това, защото в България под енергийна ефективност се разбира саниране. В европейските концепции не се случва точно това. С енергийна ефективност трябва да се постигнат поне 30% спестяване на енергия с всички ремонтни дейности, които се предвиждат. Става въпрос за дълбоки реновации не само на външната фасада на сградите, но също така и вътрешна подмяна на отоплителни системи, на цялата електрическа мрежа, конкретните източници за отопление да не са базирани изцяло на изкопаеми горива, да се използва възобновяема енергия, където е възможно, слънчеви панели и т.н. Това означава до някаква степен да се гарантира и да се предвиди по-голямо спестяване на енергия, а това със сигурност няма да се постигне само с външно саниране.
Искам да подчертая, че това не е проблем само за България. В доста европейски държави само около 20% от ремонтните дейности, които се извършват на сградния фонд, водят до енергийна ефективност. Критерият за дълбока реновация, водеща до енергийна ефективност, е да се спестяват 60% от енергията, но на това отговарят под 1% от ремонтите, които се извършват в ЕС към момента. Всички държави се опитват да намерят правилното решение. Казвам това, за да не се остава с впечатление, че България е по-назад. Напротив, навсякъде има такъв проблем и най-голяма гласност му се дава на този етап в Германия. Пред всяка една от държавите има сериозни предизвикателства.
- Моля, да разясните финансовата схема „Плати, колкото спестиш“. Възможно ли е да се приложи в България?
- Финансовата схема „Плати, колкото спестиш“ е въведена като част от текста на Директивата за енергийни характеристики на сградите, но отделните текстове, по които работим в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, още не са гласувани в Европейския парламент. Според процедурата първо минават преговорите между парламентарните групи, така че този текст е на масата за преговори. Текстовете на директивата се очаква да се гласуват в началото на следващата година в парламентарната комисия. След това предстои гласуване в пленарна зала. Формулировката на схемата „Плати, колкото пестиш“ е предложена, но все още не е приета окончателно, но не очаквам да има проблем с нейното финализиране. Над нея работихме заедно с колегата Радан Кънев от страна на ЕНП.
- Какво означава тази схема?
- „Плати, колкото пестиш“ е финансова схема. Тя се основава на принципа, че годишните разходи за изплащането на заем, предназначен за енергийната ефективност на жилището, не трябва да надвишава паричния еквивалент от спестената енергия на годишна база. Идеята е да се ангажира активно финансовият сектор. Разглеждаме възможността за банкови заеми с държавни гаранции, нисколихвени заеми за домакинствата, така че да се справят и да не се утежняват допълнително разходите на хората. Приоритетно за нас е да гарантираме, че има грантове, държавни средства, европейски средства за най-уязвимите групи, за енергийно бедните семейства, за домакинствата с ниски доходи, неработещите, пенсионерите. А схемата „Плати, колкото пестиш“ е насочена към всички групи извън уязвимите групи.
- Как наистина най-уязвимите у нас могат да бъдат компенсирани, като все още нямаме формула за енергийна бедност?
- Това не е казус, който засяга само България. Обсъжда се и на ниво ЕС как точно да се дефинира. Когато говорим за България, ние сме поели ангажимент пред Европейската комисия, че ще имаме ясна дефиниция за енергийна бедност до края на тази година с промени в Закона за енергетиката. Това е много важно, за да стане ясно кои точно са приоритетните домакинства, които ще се подпомагат с програмите за енергийна ефективност със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Има общо разбиране, че енергийна бедност възниква, когато сметките за енергия представляват висок процент от доходите на потребителите или когато домакинствата са принудени да намалят до такава степен потреблението на енергия в домакинствата си, че това има негативно въздействие върху тяхното здраве. Това са общите параметри. Ако оставащият разполагаем доход след плащане на сметките е под линията на бедност, то домакинството със сигурност е дефинирано като енергийно бедно. Линията на бедност за тази година е 413 лв. Компонентите, които трябва да се разглеждат, когато се изработва дефиницията, са три. На първо място е цената на енергията, на второ е разполагаемият доход и третото е качеството на обитаемото жилище в аспекта на енергийна ефективност. С третия компонент казусът става малко по-сложен заради критериите, по които ще се определя.
- Директивата за енергийни характеристики на сградите предполага те да постигнат нулеви емисии до 2050 г., но за България не ви ли се струва неизпълнимо?
- Като разглеждам инвестициите за енергийна ефективност, те са в две направления. На първо място е спестяване на електроенергия и спестяване на сметките на всяко едно домакинство. На второ място е, че постигането на енергийна ефективност повишава стойността на всяко едно жилище. Колкото е по-висок класът енергийна ефективност и се плащат по-ниски сметки, толкова се вдига себестойността на жилището.
По отношение на съответните критерии за постигане на нулеви емисии статистиките сочат, че сградният фонд в ЕС консумира 40% от произвежданата енергия и образува 36% от емисиите на парникови газове. Когато говорим за нулеви емисии в сградния фонд през 2050 г., това е общият критерий. Оттук нататък има по-постижими средносрочни междинни цели. Всички новопостроени сгради след 2030 г. не трябва да отделят емисии, тоест при тях изолациите, източниците на енергия, отопление трябва да са съобразени с това изискване. По отношение на съществуващия сграден фонд също има нюанси. Най-енергийно неефективните - 15% от сградите в Европа, трябва да бъдат ремонтирани така, че да им се подобри нивото с поне един енергиен клас. За нежилищните сгради срокът е 2027 г., а за жилищните е 2030 г. Тук има проблем, който не е само за България и той е, че липсват регистри и бази данни. Ще е много трудно да се определи кои са сградите с най-ниска енергийна ефективност. Паспортизацията и всички данни, които трябва да имаме или не са достъпни, или в повечето случаи са неналични. За жалост тежестта на проблема отново ще падне върху общините да определят кои са тези сгради в съответните региони, за да се започне приоритетно с тях.
И последно, искам да уточня, че има много изключения, които няма да са предмет на тези изискания. Това са защитени сгради, исторически паметници, паметници на културата. У нас доста голяма част от сградния фонд е точно в категорията на изключенията. В страни като България, Италия, Гърция има много паметници на културата и исторически сгради - няма как да се очаква за тях да се постигнат най-амбициозните нива на енергийна ефективност, тоест това допълнително ще облекчи изпълнението на изискванията за нулеви емисии.
- Строители се оплакаха, че цената на строителните дейности е ниска, общините се чудят как ще администрират приема на документи. Как ще коментирате?
- Строителите имат основателни притеснения, особено предвид повишените цени на материалите, нарушените канали за доставки, забавянето доставките на ключови суровини и материали. Вече има приети норми за индексация на проектите и тя е зададена от европейските институции. Това, което съм получила като обратна връзка, е, че нивото все още е крайно недостатъчно. Това се отчита и очаквам да има допълнителни преразглеждания и тя да бъде завишена.
Освен строителите основна роля за проектите имат и общините. Това е втората такава мащабна програма за енергийно обновяване на сградите. Първата беше Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, което означава, че вече има някакъв опит, който ще се използва и по новата програма. Не подценявам факта, че е необходимо повишаване на административния капацитет, за да може администрацията да управлява правилно проектите по всички критерии и да не търпят финансови корекции. Много внимателно трябва да се подходи и от страна на държавата такъв тип проекти да не се отъждествяват отново с корупционни схеми. Защото това хвърля сянка и недоверие и в европейските институции.
За да можем да облекчим работата на местните власти, Директивата за енергийни характеристики на сградите има клауза, чрез която да се въведе обслужване на едно гише, което се покрива като разходи от държавата. В тези центрове или офиси гражданите ще могат да получават цялата информация – технологична, правна, административна и финансова помощ и съвети от специалисти. Те ще функционират като допълнително подпомагащи работата на местната администрация. Приоритет е тази дейност да бъде обезпечена изцяло от държавата и да не се усложнява бюджетът на общините. Разглеждаме възможността и за публично-частни партньорства.
- Появиха се фирми, които предлагат да поемат цялостната процедура от кандидатстването до изпълнения проект, това ли имате предвид?
- Ние настояваме държавите членки да обезпечат изцяло дейността на обслужването на едно гише и административните услуги да са безплатни. Когато става дума за частни фирми, е добре да се говори за публично-частно партньорство. Тоест финансовата тежест в никакъв случай да не пада върху гражданите и домакинствата.
- Един от основните въпроси, които поставят и кандидатите за саниране, и общините, е кой ще контролира дейностите?
- Въпросът за контрола е важен. Обикновено очакваме да има някакъв външен контрол. Тези дейности са прерогатив на страните членки и не спадат в компетенциите на европейските институции.
Контролът можем да го разделим на два етапа. На първо място, когато става въпрос за кандидатстване, за подаване на документи, това трябва да се следи от местните администрации. Одобрителните процедури на проектите и проверката на изпълнението е в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест общините отговарят за подаването на документите с помощта на специалистите от „Обслужване на едно гише“, а контролът на изпълнението е на МРРБ.
Коя е тя:
Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София
Магистър по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания
Бакалавър в университети в Милано, Будапеща и Монреал
Работила е като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон
Работила е като финансов анализатор в международни компании
Евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП
Сияна Севова
