- Г-жо Николова, след като Европейската централна банка вдигна основната си лихва с половин процентен пункт, какво се очаква да се случи оттук нататък с политиката на банките в България?
- Първите реакции, които виждаме, е банките да премахват т.нар. такса наличност или такса съхранение. Смисълът й отпадна, защото банките бяха длъжни да плащат тази такса към БНБ за поддържане на своите свръхрезерви. За да посрещнат този разход, те решиха да я прехвърлят към своите клиенти. Миналата година видяхме, че тази такса беше въведена за депозити с по-големи суми - над 400 000 лева, впоследствие банките понижиха този праг на 200 000 лева. Отпадането й е първото нещо, което виждаме, че става в резултат на политиката на Европейската централна банка. Аз съм убедена, че банките са подготвени, защото тези действия не са изненада за никой от нас, още повече за тях, които много сериозно следят ситуацията.
- Не беше ли изненада това, че лихвата се вдигна с повече, отколкото се очакваше?
- Изненада в тези действия на ЕЦБ беше, че лихвата не се увеличи с 0,25, както беше прогнозирано, а ние видяхме 0,5 % увеличение. Оттук насетне очаквам следваща стъпка, която банките да предприемат. Знаете, голяма част от тях миналата година спряха да предлагат срочни депозити точно защото могат да набавят много евтин ресурс. Очаквам големите банки да възстановят своите депозитни продукти. Другото, което очаквам, е постепенно повишение на лихвите по кредити.
- Кога ще се случи това?
- Може би тук е добре да дадем разяснение как се формира лихвата по един банков кредит. След като СОФИБОР преди години на практика престана да съществува, по-голямата част от банките преминаха към лихвообразуване, което се определя на базата цена на привлечения ресурс. Цена на привлечения ресурс означава средна лихва по депозити за домакинства според данните на БНБ. Разбира се, има банки, които формират лихвата на база 3- или 6-месечен ЮРИБОР. Но по-голямата част от референтния лихвен процент по кредити в лева се формират според цената на привлечения ресурс. Това означава, че в момента, в който видим увеличаване в цената му, това ще рефлектира и върху договорите за кредит.
- Нека уточним – първо се очаква да се повишат лихвите по депозитите, което ще повлече нагоре и лихвите по кредитите.
- Да, така е. Едното води до нарастване на другото. Това е по отношение на съществуващите договори за кредит. А каква ще бъде политиката на банките оттук насетне по отношение на договорите, които тепърва ще сключват, предстои да видим. Банките в момента са много ликвидни. Предполагам, че ще мине известен период от време, вероятно няколко месеца, докато пристъпят към увеличение на лихвите по кредити. Според мен това няма да се случи мигновено. Освен това искам да поясня, че банките са в конкуренция една с друга. Тази конкуренция е много силна, тъй като пазарът не е много голям, а броят на кредитиращите институции в същото време е висок. Тази конкуренция може би ще окаже натиск и ще възпре банките да предприемат веднага действия, свързани с покачване на лихвените проценти.
- Първо се очаква да се повишат лихвите по новоотпуснатите кредити.
- Така е, да. Винаги разглеждам кредитите като новоотпуснати и съществуващи договори. По отношение на новоотпуснатите, ако банките преценят, че средата, в която функционират, е по-рискова, те винаги могат да предприемат такива увеличения. Но пак казвам – конкуренцията ще ги възпира да предприемат такива действия и те ще се опитат да задържат максимално ниски лихвите.
- Как се взима решението от страна на една банка да вдигне лихвите и как клиентите, които имат кредити, ще разберат това?
- Това е записано във всеки един договор за кредит в зависимост от методиката на банката, която тя е възприела. Ако банката е приела методика да образува лихвата на база 3-месечен ЮРИБОР, на всеки три месеца се преразглежда този индекс и съответно се взима решение за формирането на лихвата. Или в случай на възникване на някакво непредвидено събитие.
- Как се уведомяват клиентите?
Както се променят тарифите - по мейл, в клон на банката и др. Има така нареченото задължение за уведомяване на клиентите по определен канален ред, било чрез електронна поща, чрез обаждане, разлепване на съобщение или по друг начин.
- Но клиентът трябва активно да се интересува какво се случва с лихвата по неговия кредит.
Абсолютно да. Имаше неприятни случаи през 2008-2009 г., при които хората изпадаха в просрочие заради това, че не знаеха, че лихвата по кредита им е увеличена и съответно банката трябва да представи нов погасителен план.
- Казахте, че е изненада това, че се вдига с толкова много основната лихва на ЕЦБ. Защо се стигна до това решение да е по-стръмно нарастването?
- Увеличението бе с по-голям процент, защото ЕЦБ много закъсня с тези свои действия. Спомняте си, че в началото на годината Федералният резерв на САЩ увеличи лихвата с 0,75. Докато ЕЦБ все още не даваше никакви индикации, че възнамерява да пристъпи към подобни действия.
- На какво се дължи забавянето?
- Според мен забавянето се дължи, от една страна, на по-големите разходи, които трябва да изплащат по дълговете си силно задлъжнели страни като Испания и Гърция. Защото увеличаването на лихвата говори за много силно нарастване на разходите за изплащането на дълга на тези страни. В резултат на това ЕЦБ прие нов механизъм, по който да подпомага силно задлъжнелите страни във връзка с повишаването на основната лихва. Другото е, че бяхме свикнали може би 11 и повече години икономиката да функционира в неестествена среда на отрицателни лихви. Лихвата всякога трябва да бъде положителна, защото е цена на капитала, цена на парите. Тази неестествена продължителна среда видяхме като проявление под формата на такса съхранение и такса наличност. През 2016 г. за първи път в Германия видяхме банките да начисляват такса съхранение на клиентите си и нямаше как това да не ни застигне и нас. Това са проявленията на продължителното поддържане на отрицателни лихви и ЕЦБ много, много, много се забави. От една страна, това ускорено печатане на пари заради COVID, а, от друга страна, заради политиката по енергийна независимост, санкциите срещу Русия, нарастването на цените на енергийните източници – това оказва много силен натиск върху инфлацията. И в един момент централните банки трябва да вземат решение. Но когато намалят парите в обращение, те рискуват икономиките да изпаднат в рецесия.
- Това исках да ви попитам – рецесията неизбежна ли е?
- Това е нещо неизбежно, за съжаление въпросът е колко ще бъде дълбока тази рецесия. От друга страна, ЕЦБ заяви, че възнамерява да предприеме поредица от увеличения в основния лихвен процент с цел да спадне инфлацията до 2%, което на мен не ми се струва реално като таргетиран размер.
- Кога очаквате вдигането на лихвите да се отрази в посока натискане на инфлацията надолу?
Един от инструментите на паричната политика на централната банка е да увеличи лихвата, като по този начин намали количеството пари в обращение. Да, може да се понижи инфлацията, но при равни други условия. Но в този случай имаме друг фактор, не само прекаленото количество пари, пуснати в обращение. Този друг фактор е свързан със санкциите срещу Русия, енергийната зависимост на Европа, поскъпването на енергийните източници. Тези политики оказват много голям натиск и увеличават инфлацията.
Смятате ли, че ще се стигне до стагфлация – хем икономиката ще се забави, хем инфлацията ще е висока?
По принцип определението за стагфлация е забавяне на икономиката и инфлацията. Да, доста международни доклади сочат, че наистина ще има стагфлация и това може да се очаква. Не искам да бъда прекалено песимистична, но това, което виждаме, е, че големи фирми предприемат съкращение на персонала. Не е изключено да се стигне наистина до стагфлация. Има голяма вероятност за това.
- Следващата стъпка за повишаване на лихвата се очаква през септември. Ще се случи ли тя?
- Да, Европейската централна банка не може да си позволи да отлага такива действия. Въпросът е с колко ще бъде това увеличение. Сега се говори, че ще бъде с 0,5, което ме навежда на мисълта, че може да бъде с малко повече. Предстои да видим.
- Как очаквате да се отрази повишаването на лихвите върху поведението на кредитополучателите, защото виждаме, че кредитният бум продължава?
Да, но има леко забавяне. От началото на годината и през изминалата година при ипотечното и жилищното кредитиране на домакинствата ръстовете бяха около 30-40 на сто. А сега този, който виждаме през юни според данните на БНБ, сочи, че има известно забавяне, но пък има ръст при потребителските кредити. Потребителските кредити нарастват с 32% на годишна база спрямо същия период на миналата година. Обяснение за това наистина нямам, при положение че има много плашещи новини за икономиката.
- И все пак очаквате ли новината за повишаването на лихвата да се отрази върху поведението на кредитополучателите и кога?
Надявам се този път кредитополучателите да са по-информирани и да няма такива изненади, каквито имаше 2008-2009 г. Надявам се все повече хора да знаят, че лихвата им е плаваща. Те трябва да са наясно, че банката може да я промени, ако не е договорено нещо различно от фиксиран лихвен процент. При един ипотечен кредит, ако има някаква фиксирана величина, тя е за първите една, три или пет години. За останалия срок лихвата е плаваща.
- Може би причината за този кредитен бум е, че икономиката работи и има много ниска безработица. И хората се чувстват сигурни, че могат да си изплащат кредитите.
- Бих добавила и още един фактор. И този фактор е инфлацията. Ние бяхме провели преди месец-месец и половина едно проучване по отношение на нагласите за взимане на жилищни кредити и това доколко инфлацията влияе върху решението на потребителите. Това проучване показва, че факторът висока инфлация е със средна до силна значимост за решението на някой да вземе кредит. А тези хора бяха добре запознати с това, че лихвите по кредитите ще растат. Това означава, че високата инфлация в голяма степен определя решението за покупка на жилище и взимането на кредит.
- Значи хората не се притесняват от това, че техният разполагаем доход се изяжда от инфлацията, което може да ги затрудни при погасяване на вноските?
- Тези, които предприемат такива действия, имат спестени средства. Те търсят варианти да ги вложат, искат да съхранят своите спестявания, за да се предпазят от инфлацията. И прибягват до покупка на един от най-добре познатите активи – имот.
ТОВА Е ТЯ:
Десислава Николова е старши финансов анализатор в портала Moite Pari.bg
Експерт в анализа на банкови и небанкови финансови продукти
Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост
Водещ на образователния канал MoitePari TV в Youtube. Като финансов анализатор работи в MoitePari.bg почти от началото на създаването на портала
София Симеонова
