Генералният директор на БНР Милен Митев пред "Телеграф": Търсим пътя към младите

- БНР ще чества 91 години от създаването си. Как в телеграфен стил ще отбележите това събитие?

- С концерт и връчване на годишните награди за радиожурналистика. Концертът ще е с млади изпълнители. За нас е важно да покажем подкрепа към българската сцена, към българските музиканти и да намерим път към младата аудитория. Историята е нещо много важно и много задължаващо, но тя ни е необходима, за да имаме солидна основа, върху която да стъпим и ние трябва да покажем както на света, така и на самите себе си, че не живеем в миналото, а че сме отворени към бъдещето и че радиото не спира да се развива.

- Предполагам говорите за наградите „Сирак Скитник“, церемонията е на 26 януари. Каква е тяхната история и какво да очакваме тази година?

- Тези награди за радиожурналистика са учредени през 2001 г., като традиционно се дават в три категории: награда за радиожурналистика, за предаване или мултимедиен проект и голямата награда „Сирак Скитник“ за значим принос в развитието на Българското национално радио. Особено съм щастлив, че в последните години възобновихме една друга традиция и имаме вече четвърта категория – професионализъм в ефира, с която отличаваме наш колега от останалите електронни медии, тъй като за мен е важно общественото радио да бъде в центъра на медийната система в България. Аз не смятам, че ние се конкурираме с останалите електронни медии, а по-скоро трябва да бъдем партньори, защото всички заедно имаме особено важни задачи към българското общество, както обществените, така и търговските медии. И във време, в което за медиите става все по-трудно да работят, мисля, че е много важно, условно казано, сериозните медии, да можем да си подаваме ръка и да работим заедно. Защото, да, ние в известна степен се съревноваваме за вниманието на аудиторията, но също така сме изправени пред много други предизвикателства отвън, които трябва да преодолеем заедно. Истината е, че времето не е никак леко за журналистиката и това важи в еднаква степен и за обществените, и за търговските медии. При обществените има проблеми с бюджетния натиск. От нас се очаква да вършим все повече с все по-малко средства. При търговските медии пък проблемът е, че все по-голяма част от средствата за реклама се отклоняват от големите технологични компании и отиват директно в Meta и Alphabet, компаниите майки на Facebook и Google, което затруднява финансирането на медиите. Качествената журналистика струва скъпо, без значение дали се прави с частни или с обществени средства, необходими са хора, техника, време. Нужно е много време, за да се изгради един добър професионалист в журналистиката, да добие опит, самочувствие и увереност и да стане едно от големите имена, с които живеем всеки ден от екрана, от ефира на радиото и от сайтовете. За да има качествена журналистика, е необходимо медиите да имат финансов комфорт.

- Пречи ли ви това, че като обществена медия не може да разчитате на много реклама? 

- Не бих казал, че пречи чак толкова много, защото нашата функция е друга. Много от нашите предавания са по-нишови. Те се радват на голям интерес, но от по-малобройна аудитория, защото общественото финансиране ни освобождава от необходимостта да търсим печалба от всяко нещо, с което се захванем и ни позволява да правим предавания, които са насочени наистина към по-малки групи от хора, на които една търговска медия не би обърнала внимание, тъй като няма как да финансира подобно съдържание. В този смисъл не сме и чак толкова атрактивни за рекламодатели, колкото са някои търговски медии. И не смятам, че това е пътя, по който трябва да вървим. Даже във времето неведнъж съм застъпвал тезата, че в радиото може изобщо да няма реклама, по-добре би било да получаваме цялото ни необходимо финансиране изцяло от публични средства, за да можем да сме напълно свободни да работим изцяло в обществен интерес. Търсенето на реклама и мисленето за реклама неминуемо се отразява малко или много и на съдържанието. Разбира се, това, че имаме възможност за рекламни приходи, има и своите позитиви, защото си сверяваме часовника с медийния и рекламния пазар, опитваме се да бъдем конкурентоспособни, въпреки по-различната ни задача спрямо нашите колеги от търговските медии. Мисля, че по-добрият начин да се разреши проблема за адекватното финансиране на обществените медии е именно чрез общественото финансиране, а не толкова чрез реклама. Ако прекалено много започнем да мислим търговски, това ще се отрази на нашия ефир.

- Има ли моменти, в които да се чувствате повече икономист, отколкото юрист? За какво стига и не стига бюджетът на радиото?
 
- Различно е. На моменти се чувствам икономист, на моменти юрист, на моменти политик. Истината е, че работата предполага изключително широко поле от дейности. Хубавото е, че в радиото има голям екип от компетентни специалисти във всички области, на които мога да разчитам, защото нито един човек не би могъл да разбира от всичко, с което се занимава една организация като БНР. При нас има журналистика, музика, имаме 6 музикални състава, два от които детски. Имаме толкова много дейности, защото журналистиката в ефира и тази в дигиталния свят също се различават много. Има бюджетни взаимоотношения и какво ли не още. Никой не може да си мечтае да разбира сам от всичките тези неща, затова е много важно да се работи в екип. 

- Как успявате да поддържате екипите в страната?

- Кореспондентската ни мрежа продължава да бъде една от най-развитите в страната, въпреки че имаме някои областни градове, в които в момента нямаме кореспондент. Разполагаме и с осем 24-часови регионални програми. Истината е, че в страната става все по-трудно да се намират журналисти. За съжаление се наблюдава един неприятен феномен – журналистическата професия все повече се обезценява. На няколко пъти сме водили такъв разговор при дискусии в Народното събрание по повод на бюджетите на обществените медии, че е необходимо да се обърне внимание дори не толкова на БНР, БНТ или БТА, колкото на журналистиката като цяло, защото във все повече градове наблюдаваме феномена, че младите хора предпочитат да станат учители, тъй като в момента учителските заплати са регламентирани на едно доста по-високо ниво от журналистическите и по този начин хората могат да разчитат на един адекватен доход, който да им даде възможност да планират живота, семейството си и всичко. И колкото по-неатрактивно става заплащането на журналистическия труд, толкова по-малко хора ще избират журналистиката като професия, ще предпочитат да стават пиари, учители, преводачи или нещо друго и в един момент този вакуум ще стане много неприятен за всички нас – не само за работещите в медиите, но и за цялото общество. Защото обществото има нужда от развита и жизнена журналистика и медийна система, но може би ще го осъзнае чак когато стане голям проблем.

- Сега е моментът да се оплачете – за какво не ви стига бюджетът?

- Големият проблем е, че в годините никога никой не се е опитал да направи анализ колко би следвало да струва това, което радиото върши в момента. Средствата ни се отпускат от държавния бюджет всяка година със закона и ние имаме възможност да правим с тях каквото си искаме. В същото време нито едно ръководство на радиото не би искало да се лиши от нещо. Например ние не бихме си позволили да закрием две-три програми, за да насочим средствата към останалите, или да махнем някой музикален състав, за да вдигнем заплатите в другия. Аз гледам на работата, която извършваме в момента, като на задача да опазя това, което имаме в радиото. От много години се води дебат за начина на финансиране на обществените медии, но той така и не успява да стигне до някакъв логичен завършек и изграждане на механизъм, който да направи финансирането предвидимо и независимо. Въпросът наистина не е в това колко пари получаваме, а за какво ги получаваме. Ако се тръгне от поставената ни задача, ако обществото каже: „Да, вие трябва да продължите да имате 6 музикални състава, 11 програми и всичко останало и тогава се направи един анализ колко е нормално да струва това и по този начин да се определя бюджетът на радиото, само тогава бихме могли да кажем, че получаваме адекватно финансиране, защото иначе винаги ще спорим – ние ще казваме, че ни е малко, други ще казват, че ни е много. Истината е, че една радиопрограма може да се прави и с пет човека, но тогава тя няма да има това съдържание, което имат нашите програми, защото, особено информационните продукти, новините, изискват страшно много хора. В програма „Хоризонт“ например работят около 160 човека, като да речем 40 от тях се занимават с новини, отделно имаме над 25 репортери в София, почти още толкова в страната в различни градове, тоест производството на информация изисква хора. Трябва да имаш човек, който да отиде на място, трябва да имаш човек, който да разбира от съответната тема. Една от големите сили и конкурентни предимства на националното радио е, че нашите репортери имат ресори. Защото ако изпратим човек, който, да речем, десет години се занимава с криминална журналистика, да отразява синдикат например, той трудно ще може да влезе в темата, така че да зададе най-точните въпроси и да извлече информацията, която е най-полезна за слушателите.

- Медията е създадена с указ на Негово Величество цар Борис III. Кои други големи личности са свързани с историята на радиото?

- В историята на радиото е имало много знакови лица и имена още от самото му създаване. Когато Сирак Скитник е бил определен за първия главен уредник на общественото радио, очакванията са били то да се напълни с администратори, но всъщност той е поканил писатели, композитори, хора като Йордан Стубел, Димитър Ненов, Есто Везенков, Петър Увалиев – истински легендарни имена още от първите години на радиото. В цялата му история е имало знакови имена – журналисти като Божана Димитрова, музиканти като Вили Казасян, Емил Табаков, музикални журналисти като Тома Спространов, Йордан Георгиев, по-известен като Данчо Стълбицата. Но като се замислих за историята на радиото, въпреки всички тези истински огромни личности, които са били вътре в общественото радио, като че ли в съзнанието много повече се запечатват програмите и предаванията, отколкото хората. Тъй като радиото достига до хората чрез звука, по някакъв начин то стига до всеки от нас, но по-тихо, по-незабележимо и може би всеки човек на улицата ще се сети за „Преди всички“ или „12 + 3“ като предавания, а по-малко хора ще изброят имената на журналистите, които водят тези предавания, въпреки че и днес имаме известни журналисти като Силвия Великова, Ирина Недева, Диана Янкулова – не бих искал да изброявам, за да не изпусна някого, но много от тях заслужават да бъдат споменати. По някакъв начин винаги програмите и предаванията са се запечатвали в съзнанието повече от имената на личностите и в това има нещо много хубаво и много романтично за мен, защото то ни показва, че радиото е по-голямо от всеки един от нас и че всъщност ние изпълняваме някаква роля в него, някаква важна мисия, но радиото ще остане и след нас.

- Как се стига до създаването на БНР?

- В началото, като във всяка друга страна, е имало радиолюбители, които са реализирали излъчвания. Всъщност ние броим началото на своята история от 1935 г. Това е моментът, в който радиото е одържавено с указа на цар Борис III. На практика с този указ радиоразпръскването се обявява за изключителна държавна собственост. Естествено, всяка държава е искала да контролира радиото, да контролира медиите, защото това е бил най-лесният начин да достигнеш до най-много хора. За съжаление и в днешно време наблюдаваме този феномен – много хора искат да имат контрол върху медиите, но въпреки това смятам, че много медии успяват да устоят на този натиск. Има хора, които смятат, че не трябва да броим указа на цар Борис III за начало на радиото, защото по този начин те смятат, че всъщност е сложена ръка и е сложен контрол върху него. Но, както говорихме и преди малко, това не е вярно, защото Сирак Скитник не е правил това, което са очаквали от него ръководителите на държавата. Той е следвал своята идея за това как трябва да звучи радиото. Например смятал е, че много важна част от мисията на радиото е да опазва българската народна музика. Обикалял е из страната да търси народни музиканти, които е канил да записват своите изпълнения в студиата на радиото. Така че радиото винаги е успявало дори във времената на немного свобода в страната, да има някакъв неспокоен и свободен дух в рамките на съответния обществен строй. Може би точно това е довело до тясната връзка, която радиото има със своите слушатели и до днес.
 
- Кой е най-възрастният служител в радиото и има ли млади попълнения?

- Трудно ми е да кажа кой е най-възрастният, освен това пак необходимостта да сме максимално ефективни с бюджета си означава, че се разделяме с почти всички навършващи пенсионна възраст, но хубавото е, че както в най-голямата ни програма „Хоризонт“, а така и в други структури, имаме и млади хора, има и интерес от страна на стажанти, които навлизат в професията чисто практически и работят рамо до рамо с по-стари колеги. Миналата година стартирахме една много хубава инициатива – радиоакадемия за студенти. В нейното първо издание участваха студенти от Софийския университет и УНСС. През следващата година ще се опитаме да привлечем и студенти от университети в страната, които имат възможност в рамките на няколкомесечен курс да придобият знания и опит от нашите колеги и, разбира се, имаме надеждата, че много от тях ще изберат радиото като професионален път за развитие в бъдеще.
 
- Предстоят предсрочни избори, обществото е разделено до краен предел и по отношение на еврото, и по отношение на политиката, за паметниците, реформите и за какво ли още не. Как БНР успява да намери баланса, за да не залитне в една или друга посока?

- По принцип в радиото планирането тръгва от самите екипи, които създават съдържанието. Много рядко се налага да има някаква намеса от страна на ръководството на програми и то тя е предимно от гледна точка на координация – да не се кани един и същи събеседник в два последователни дни или в три предавания в един ден. Това, че екипите имат свобода да избират темите и събеседниците дава това богатство, защото всеки от нас е човек, всеки има някакви предпочитания. Разбира се, професионалните стандарти изискват тези предпочитания да не се изразяват в ефира, но те неминуемо се проявяват и чрез избора на гости. И това ни дава едно доста широко поле на събеседници, както политици, така и анализатори, така и експерти в различни области, така че да има многообразие на гласовете, които се чуват от ефира на радиото. Разбира се, сме получавали обвинения в една или друга посока, но се стараем да търсим баланса, да търсим гласове от различни групи на обществото, така че никой да не бъде пренебрегнат. Естествено, никога не може да се стигне до пълно равенство, но хубавото на дигиталния свят, в който живеем днес е, че всичките ни материали могат да бъдат слушани и четени и онлайн, така че за мен е изключително важно ние да продължаваме да даваме трибуна на всеки. Дори да не сме успели да постигнем пълно равенство, всеки наш слушател или читател да може да намери онлайн материала и събеседника, който му е най-интересен.

- Много хора възприемат новините с очите си. Например, ако един депутат рита друг, по-лесно е да се види, отколкото да се преразкаже или да се пусне звуков фон. Обмисляте ли да засилите ефекта на живото предаване и с визия?

- Вече сме започнали да правим някои неща. Тук големият въпрос е докъде е редно да стигнем. Ние никога няма да бъдем телевизия, не разполагаме нито с техниката, нито с експертизата за това, а и това, че не сме телевизия ни дава много повече свобода. През последните години се наблюдава едно завръщане на звука като медия, защото той дава възможности. В днешно време много хора и много компании се борят за вниманието и времето на човека, зрителя, слушателя, аудиторията. Ако някога сме се конкурирали с телевизии, други радиа или вестници, то днес се конкурираме с платформи като Netflix или Spotify за гледане и слушане, с компютърни игри, с всеки един, който се опитва да вземе от времето на хората. Защото всяка минута, прекарана в слушане на музика в Spotify да речем или в играене на компютърна игра, е минута по-малко, която човек може да прекара в слушане на радио. И в тази среда звукът позволява да слушаш, докато правиш нещо друго. Това ни дава едно голямо конкурентно предимство пред визията. Да, визуалните медии имат огромен възход в последните години и заради интернет, заради променящото се потребление, променящия се начин на потребление на медийните услуги хората предпочитат да виждат нещо. В същото време обаче гледането изисква цялото им време и внимание, докато слушането позволява да се случва и по време на нещо друго, така че не вярвам, че радиото и звукът като медия и като начин на комуникация с аудитория ще изчезнат скоро, дори напротив.

Това е той:

• Роден е на 4 март 1984 г.
• Завършва езикова гимназия в Пловдив с английски и немски език през 2002 г. 
• Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
• От 2009 г. до 2018 г. е юрисконсулт на БНР
• От 2018 до 2019 г. е директор на дирекция „Правна и човешки ресурси“ на БНР
• От 2019 до 2020 г. е юрисконсулт, а впоследствие и главен секретар, на Българската телеграфна агенция
• От 2020 г. до 2021 г. е директор на дирекция „Административна“ на БНР
• Кара втори мандат като генерален директор на БНР
• От април 2023 г. е член на радиокомитета на ЕСРТ, а през декември е избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия

Кристи Петрова