- Г-жо Колчакова, напоследък зачестиха природните бедствия. Миналата седмица градушки удариха на много места в страната, имахме и големи наводнения през последните години. Застрахова ли българинът имуществото си?
- Действително природните бедствия все повече зачестяват. Никой в световен мащаб не отрича, че това се дължи на климатичните промени. Буквално всеки ден по новините съобщават за чудовищни наводнения, за свлачища, градушки по целия свят. Данните на презастрахователите, които събират информация за всички изплатени обезщетения, показват, че има огромен скок на тези обезщетения през последните 3-4-5 години.
- Как стои въпросът при нас?
- Да чукаме на дърво, у нас сме доста пощадени в сравнение със световните примери. Но и в България се наблюдават тези тенденции. Например градушките взеха да удрят все по на изток. Разразяват се над територии, които не са защитени с ракети, просто защото до неотдавна там никога не са падали такива градушки. Все повече щети има и в нашата страна. Асоциацията на застрахователите провежда периодично проучвания по тази тема. Задаваме едни и същи въпроси: „Застраховате ли се“, „Защо се застраховате?“. Става дума за застраховките на домашно имущество. Тези застраховки обезщетяват при нанесени загуби от климатични явления, природни бедствия и др. Тази година нашето проучване показва за първи път, че има по-висока склонност хората да застраховат домашното си имущество. В България преимуществено се застраховат автомобилите, но не и имотите. Например 30-40 процента от автомобилите имат автокаско. Застраховката на имуществото е по природа същата, но не е толкова популярна. Хората я правят тогава, когато ипотекират имота си, взимат заем и тогава банките изискват да има такава полица. Доброволно обаче много рядко се прави. Изчисленията показват, че това са под 5 процента от имотите, които са застраховани.
- Имаше данни, че са около 10 процента.
- Да, но тук влизат имотите, които са ипотекирани и банките изискват да има задължителна застраховка. За доброволно застраховане можем да говорим за под 5 процента. В нашата страна много голяма част от жилищата са собствени. Имаме такава култура да сме собственици на жилищата си, много по-рядко се живее под наем. Но фактите говорят, че народът предпочита да застрахова автомобила си, но не и дома си. Но може би поради зачестяващите природни катаклизми, които нанасят все повече щети и на жилища, и на селскостопанска продукция, и на малки бизнеси, отчитаме тази година тенденция за по-голяма склонност за застраховане, на повече доверие към компаниите, на по-големи суми, които хората са готови да отделят за имуществени застраховки.
- Направете сравнение с други държави по този показател.
- Имаме наше проучване в страните от Европа. Отново сме на последно място. Дори в сравнение със съседните ни държави, които имат същата култура и традиция. В страните от Централна Европа като Полша, Чехия, Словения, Унгария над 60-70 процента от домовете са застраховани. В Румъния, Турция, Гърция са около 20 процента. Например в Гърция, където традиционно има големи пожари през лятото, нивото на застраховане е доста ниско. Но наскоро гръцката държава прокара закон, според който, ако си застраховаш дома, получаваш отстъпка от общинската такса върху имота. У нас за съжаление няма държавна политика в това отношение, а загубите се увеличават при природни бедствия. И незнайно защо потърпевшите чакат помощ от държавата.
- А доколко държавата може да подпомага пострадалите?
- Не е това функцията на държавата да обезщетява хората, ако загубят имуществото си. Това е функция на застраховането. Държавата може при големи бедствия да осигури някаква държавна помощ, за да могат потърпевшите да закрепят положението си за кратко време. Тази държавна помощ няма как да е голяма. Може да се получат помощи по 200-300, най-много 1000 лв. Това е абсолютно недостатъчно да се възстанови финансовото състояние на пострадалите до нивото, в което са били преди бедствието. Докато при застраховането това е целта – да възстанови предишното финансово състояние. Държавната помощ е символична, на нея не може да се разчита да си стъпиш отново на краката. По-скоро функцията на държавата е на превенция, на организиране на общи действия за защита срещу бедствия и аварии.
- Такива функции, разбира се, имат и общините, областните управители...
- Да, но тези функции са свързани със спасяване на хора, изпаднали в критични ситуации, както и за предотвратяване на бедствията, на превенция, почистване на речни корита, стрелби по градоносни облаци. Но нямат функции човек, като е загубил имота си, да бъде възмезден.
- Преди години имахме цяло министерство на бедствията и авариите, имаме ли нужда от такова ведомство сега?
- Трудно ми е да коментирам този казус. Не се чувствам компетентна. Но имаме министерство на регионалното развитие, на вътрешните работи, където е пожарната и аварийната безопасност, имаме служби към общините. Факт е обаче, че през последните години при бедствия загубите се увеличават. Гледам в медиите информации за неосъществените превантивни мерки, които биха намалили тези загуби. Например случаят в Царево – наводнението от миналата година, който е емблематичен в това отношение. Ако коритата на реките не бяха засипани, щетите щяха да са доста по-малки. В случая не само природата беше виновна.
Отстраняване на щети в Разградско
- Мнозина граждани твърдят, че не се застраховат, защото им е скъпо да го направят. Толкова ли е непосилно плащането на една годишна полица?
- Истината е, че застраховките въобще не са скъпи. Застраховка на средностатистическо жилище в средно голям град струва колкото една вечеря в ресторант на семейството, което обитава съответното жилище. Става дума за годишна застраховка. Цената зависи от много фактори – каква е сумата, за която човек би искал да застрахова имота си, дали иска да го застрахова само за базисните рискове – пожар, наводнение, или иска да добави допълнителни, например земетресение, токов удар, дали иска да застрахова движимото си имущество вътре в сградата. Но цената никога не може да стигне застраховката на една кола. По-скоро съществува незнание за застраховането, това е може би слабост и на нашата комуникационна политика като застрахователи. През последните години непрекъснато говорим, образоваме хората за имущественото застраховане. Защото когато човек не разбира, той си мисли, че това е нещо много сложно и скъпо, че не е за него, няма доверие на застрахователите. Това пречи на хората да се обърнат към брокера, за да разберат колко струва застраховката, дали може да си я позволят. На сайта на Асоциацията на българските застрахователи има брошура за потребителя. Тя е написана на популярен, достъпен език, посочена е всяка стъпка при сключване на имуществена застраховка – за какво да внимаваме в договора, какви са включените рискове, как да разберем дали се застраховаме точно за това, което сме искали, на кого да се обадим, ако се случи нещо. Това е полезно за онези, които никога досега не са сключвали застраховка.
Потрошена къща във Великотърновско
- Как стоят нещата със застраховките на земеделските стопани? Те застраховат ли се или, както говорихме, продължават да разчитат на държавата тя да им помогне при природно бедствие?
- Няма еднозначен отговор. Селското стопанство не е само един тип. Имаме дребни производители, които отглеждат продукция само за собствена консумация, имаме зеленчукопроизводители, овощари, лозари с по-малки площи. Те обаче се стопанисват с доста големи инвестиции и при бедствие загубите са високи. Имаме обаче и огромни площи с технически култури, които се отглеждат с по-малко инвестиции, и те никога не претърпяват тотални щети при природни катаклизми. Всеки от тези три типа производители има различно поведение спрямо застраховането. То е най-популярно сред средните производители, които отглеждат продукция с по-висока стойност. Те например предприемат защитни мерки – опъват противоградови мрежи, правят си застраховки. Докато най-дребните производители, както и най-едрите – по-рядко ползват застраховането. Важно е да се знае, че има добри субсидии, които се отпускат от Европейския съюз чрез ДФ „Земеделие“ - до 60 процента от премията за застраховка би могла да бъде субсидирана. За съжаление тази субсидия никога не се усвоява изцяло и я връщаме обратно в бюджета на Европейския съюз. Става въпрос за милиони.
- Каква е процедурата след природно бедствие за описване и съответно изплащане на обезщетение от застрахователя?
- Ако човек има застраховка на имуществото си, в момента, в който настъпи застрахователното събитие, при първа възможност той трябва да се свърже със своя застраховател. Това е записано в договора му, в полицата – след колко време той трябва да заведе щета. При сериозни природни бедствия застрахователите винаги дават отсрочка. Ясно е, че много хора ще завеждат искове за щети, ще трябва да чакат. При всяко едно положение хората бързат да си заведат щетата, за да получат бързо обезщетение. По закон застрахователят, след като получи всички документи и огледа щетата, има 15-дневен срок да отговори и да определи обезщетението. В случаи, при които човек е загубил покрива над главата си, застрахователите действат много по-бързо. Например при градушката, която удари миналата седмица великотърновския край, още на следващия ден застрахователите тръгнаха по огледи. Това обаче отнема време. Представете си колко имоти са били засегнати. Преди малко говорих със застраховател, който представлява 8 процента от пазара на имуществени застраховки. През първите два дни само във Великотърновско са имали 300 заведени претенции. Това означава, че в този регион всички застрахователи са имали общо над 3000-4000 претенции. Представяте ли си как се обикалят толкова много имоти от експертите оценители. Това отнема време. Хората трябва да бъдат търпеливи. Застрахователите наистина работят и в събота и неделя. Ясно им е, че когато човек е загубил покрива над главата си, не трябва да се спазват законовите срокове, а да се действа максимално бързо. През последните дни сме в непрекъсната връзка с членовете на асоциацията и те ни информират постоянно за свършената работа по оценка на щетите. За съжаление бедствието удари едновременно на много места. Моля хората да проявят максимум търпение. Няма да чакат месеци, нека да са спокойни, щетите ще бъдат изплатени.
Това е тя:
- Нина Колчакова е завършила Международни икономически отношения в УНСС и Международни финансови пазари в Университета в Саутхямптън
- Започва кариерата си в Българска фондова борса - София, а по-късно става анализатор в световноизвестна агенция за икономически анализи
- От 2003 до 2012 е директор „Международно сътрудничество и връзки с обществеността“ в Комисията за финансов надзор, а впоследствие - съветник на председателя на КФН
- През 2009 - 2016 г. ръководи 4 последователни проекта по програма IPA на ЕС за Западните Балкани, които въвеждат европейското законодателство и надзорни практики в областта на небанковия финансов сектор в Черна гора, Босна и Херцеговина и в Македония
- Била е главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, а понастоящем е генерален секретар на организацията
Пламен Енчев
