- Г-н Кацарчев, какво показа анализът на КТ „Подкрепа“ за депозитите? Как направихме изчисленията, които показват, че половината българи имат средно по 170 лева в банка?
- Направихме анализа на база данните на БНБ. Съгласно тези данни домакинствата заедно с нетърговските организации, които ги обслужват, имат около 8,9 милиона броя депозита. В тях има около 79,9 милиарда лева. Половината от тези депозити са до 1000 лева. Броят им е 4,3 милиона, като сумата в тях е общо 737 милиона лева. Оттам, като се раздели сумата на броя депозити, се получава средно по 170 лева в депозит на домакинство. А най-богатите с над 1 милион лева на депозит са общо 0,01% - 762 домакинства притежават 1,7 милиарда лева. Тази тенденция се задълбочава. Защото преди години средната сума в банка за най-нискодоходните групи бе около 300 лева. Това означава, че цялата борба срещу бедността не работи. Напротив, хората обедняват и то основно заради инфлацията в последните години.
С ХАСТАРА НАВЪН: Половината българи ошушкани, в джобчетата им дрънкат семки и бонбонки, но не и пари
- Но един депозит не означава един човек...
- Говорим за домакинство, което е още по-лошо. Тоест половината домакинства с поне двама души разполагат средно с по 170 лева в банка.
- Общата сума на домакинствата в банките постоянно расте и вече мина 80 милиарда лева. Казвате, че борбата с бедността не работи, но на какво се дължи това нарастване на спестяванията?
- От концентрацията, тоест има изпомпване на пари. Бедните заради инфлацията плащат по-високи цени, които отиват като печалби на определени предприятия, които си разпределят пари или качват заплати на управленския персонал, бордове и т.н. И оттам става едно преразпределение, при което бедните обедняват, а богатите стават по-богати.
- Това обедняване не се ли компенсира с ръста на заплатите?
- Не, заплатите винаги се качват, след като вече е отчетена инфлацията. Покупателната способност се опитва да догони цените.
- Колко време е необходимо като цяло на заплатите да догонят цените?
- Поне една година. И когато мине тази една година, се оказва, че дори да има някакъв ръст на заплатите, новата инфлация вече е изяла част от това увеличение.
Един милион работят за заплата под жизнения минимум.
- Каква месечна сума е необходима на един човек, за да има нормален живот?
- Това го смята КНСБ. Те са сметнали сума от около 1500 лева на сам човек.
- Колко хора в страната имат доход под тези 1500 лева?
- Около милион, или една трета от работещите.
- Част от тях обаче вероятно са в сивата икономика и получават допълнителни суми в плик.
- Ние не знаем колко са в сивата икономика. 50 на сто от домакинствата в страната реално имат голямото предизвикателство да оцеляват от днес за утре и да се лишават от основни неща. Най-лошото е, когато в тези домакинства има деца и родителите им трябва да им осигурят нормална храна, дрехи, образование, здравеопазване. И оттам лишенията стават значителни. При пенсионерите няма да коментирам. Там е ясно, че голяма част от дохода отива за монополни услуги и лекарства.
- Има нова директива на ЕС за начина, по който да се определя минималната работна заплата и тя да е обвързана с брутната средна заплата, както е в България. Тази директива влиза в сила от 15 ноември...
- До 15 ноември трябва да се изготвят механизмите.
- При нас нещо трябва ли да се промени във връзка с директивата?
- Би трябвало. В момента тече работна група по минималната работна заплата (МРЗ). Ние настояваме основният елемент в нея да бъде жизненият минимум, тоест заплатата трябва да ти гарантира, че можеш да оцелееш. Но за съжаление минималната работна заплата е далеч от това. Работодателите държат да има производителност на труда. Но това не е работа на служителя, защото производителността се определя от технологиите. Тоест това е работа на работодателя да осигури технология, така че да повиши производителността. В случая сблъсъкът е голям, защото работодателите считат, че по този начин разходите на предприятията се увеличават. Но както виждаме, печалбите им растат. Значи би трябвало да има ресурс за увеличение на работните заплати, така че да се гарантира поне жизненият минимум на един човек.
- Откога влиза в сила директивата?
- До 15 ноември ние трябва да сме приготвили механизми по отношение на адекватност на минималната работна заплата и по отношение на колективното трудово договаряне. Тези механизми, които трябва да бъдат приложени в законодателството, трябва да ги докладваме през 2025 г. Имаме един период, в който трябва да се транспонира в законодателството всичко, което се разберем, че е важно за страната. С други думи, до 15 ноември трябва да се направят механизмите, след това да се изготвят законопроектите.
- А кога трябва да влезе в сила новият начин за определяне на минималната заплата?
- Реално погледнато от началото на следващата година, за да се може в края на 2025 г. да се докладва какво е свършено.
- Какво предвижда точно директивата?
- Има препоръчителни елементи и ние трябва да си измислим, ако искаме, още елементи, но те не са задължителни.
- Това означава ли, че формулата, по която се изчислява минималната заплата сега, ще се промени?
- Би трябвало.
- Кои са задължителните и препоръчителните елементи?
- Директивата предвижда, че минималната заплата трябва да гарантира издръжката на живот.
- Но ние нямаме такъв официален показател.
- Затова трябва да се направи легална дефиниция, да се уточни методологията, по която да бъде измерван. Същото касае и прага на бедност. Ако установим легална дефиниция и методология къде е жизненият минимум, след това е нормално да приемем къде е прагът на бедност. Тоест под тази линия физическото оцеляване е невъзможно. В момента е 526 лева, което е някаква абсолютна смешка.
- Може ли за жизнения минимум да се ориентираме по това, което изчислява КНСБ – около 1500 лева?
- Да, те са единствените, които в момента го изчисляват. Един от елементите, които предвижда директивата, са покупателна способност на МРЗ предвид издръжката на живот. Друг елемент е общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение – тоест да се разбере доколко е изкривен пазарът на труда от гледна точка на заплащането. Третият задължителен елемент е темпът на растеж на работните заплати – това де факто е средната работна заплата, или медианната. Ние сме против обаче да се гледа медианната, защото данните за нея се взимат за три години назад. И четвъртият задължителен елемент е дългосрочно равнище на развитие на производителността на труда.
- На какъв етап са разговорите със социалните партньори по отношение на новия механизъм за определяне на МРЗ?
- Има работни групи в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Едната се занимава с МРЗ, другата с колективното трудово договаряне. Правят се някакви анализи, националната статистика също участва, за да предоставя данни. И се надяваме, че ще се вземе някакво обществено приемливо решение.
- Каква е позицията на КТ „Подкрепа“?
- Държим да се взема предвид жизненият минимум.
- Но това е само един от елементите...
- Да, и другите елементи ще присъстват, но жизненият минимум да е с най-голяма тежест. Ако продължава да се твърди, че само производителността на труда е факторът, който определя заплащането на труда, това означава, че ще продължава да има липса на работници в предприятията, защото тях не можеш да ги привлечеш с ниски заплати. Сега пак тече дискусия за внос на работници, а в същото време българите берат плодове и зеленчуци в Гърция, Великобритания и къде ли не. А тук защо не дават пари, защо те берат там? Накрая пак внасяме същите плодове и зеленчуци на цена, по-ниска от нашата. И аз не разбирам икономическата логика, защото няма такава.
- Какви са позициите на другите социални партньори?
- Работодателите са против, те искат, ако може, почти да не мърда минималната заплата, защото това били много разходи за предприятията. Но българският народ си има приказка – с трици маймуни не се ловят. И после да излязат и да кажат – ами ние нямаме работници. Ами няма да имате работници. Откъде да дойдат те, дори за най-нискоквалифицираните дейности? После се чудим защо психичното ни здраве се влошава. Това е причината. Хората живеят в постоянен стрес, не знаят утре, ако трябва да посрещнат някакъв разход, как ще го посрещнат.
- Защо в директивата се набляга толкова на колективното трудово договаряне?
- Идеята е, че ако се заложи на колективното трудово договаряне, то тогава има шанс работните заплати да растат повече, отколкото само с нормативно определените равнища на МРЗ в държавата. В един колективен договор има заложени социални придобивки, може да се договарят по-високи заплати в определени сектори. Практиката показва, че хора, които дори не са членове на синдикатите, се присъединяват към съответния колективен трудов договор.
- Какво е разпространението на колективните трудови договори в България?
- Едва ли те обхващат повече от 20% от работещите. По-скоро между 10 и 15%. Идеята на ЕС е този дял да достигне 80%. Така ще се гарантира, че правата на хората са защитени не само от гледна точка на възнагражденията и социалните придобивки, но и срещу неправомерни действия на работодателя, натиск под някаква форма, принуда за напускане и т.н.
- В кои сектори колективното трудово договаряне е най-разпространено?
- Там, където е имало традиции и са останали старите предприятия от времето на социализма. Във всички нововъзникнали частни предприятия тази форма почти не може да пробие поради натиск на работодателя. Има изключения естествено, но в масовия случай новите предприятия не желаят да работят със синдикати и принуждават работниците си да не членуват в синдикати.
- Как тази директива може да обърне тази тенденция в България?
- Трябва да се измислят стимули и за двете страни. Сега ще ги обсъждаме, аз съм набелязал няколко идеи. Стимулите трябва да касаят и работодателите. Колко работодатели в момента са съгласни да платят на работника си разходите за повишаване на квалификацията? Тук трябва да има някакъв стимул.
- Какви стимули предлагате?
- Една от идеите е да се върнем към старите стимули, които се прилагаха в Закона за корпоративното подоходно облагане. Ако инвестираш в работна сила, това да не се облага с еднократни данъци и да не се включва в данъчната основа. По този начин да може работодателите да имат стимул да инвестират в собствените си служители. А когато те инвестират в служителите си, е по-трудно после да ги губят. Защото те са похарчили едни пари и не е добре друг да им вземе работниците. Така че тук търсим тази връзка, при която работодателят да има интерес да запази служителя си.
- Това какво общо има с колективното трудово договаряне?
- Има, защото тези неща трябва да бъдат регламентирани в колективни трудови договори. Законът ще предвиди опции, но това трябва да се регламентира в самия КТД.
- А какви може да са стимулите за работещите?
- Ще се опитаме да видим какви фондове може да се създават и те да не бъдат облагани с данъци.
- Какво стана с договарянето на механизъм за определяне на максималния осигурителен доход?
- Там всичко замръзна декември месец. Нямаме никаква информация от Министерството на финансите, не знаем накъде се движат. От МФ изкараха новата тригодишна прогноза, в която те са си написали увеличение на максималния осигурителен доход. Но тези числа, които са си заложили вътре, не са съгласувани с никого. Ще видим как ще продължат разговорите. Въпреки тяхното замразяване КТ „Подкрепа“ е за липсата на максимален осигурителен доход. Тоест богатите да си плащат върху сумата, която получават изцяло.
- Но те в бъдеще няма да разчитат толкова много на пенсия.
- Ще разчитат на тавана. Тук говорим за социална солидарност. Защото се оказва, че масата хора са натоварени с данъчноосигурителна тежест, а над определена сума най-богатите плащат само данък, който е 10%. Тоест се получава данъчноосигурително облекчение върху високите доходи. Особено когато държавата е на този хал, би трябвало да има някаква обществена солидарност от хората, които имат най-високите заплати. Да не говорим, че те си намират всякакви вратички, за да избегнат, че това е осигурителна основа. Например чрез дивиденти – доходът от капитал не се облага с осигурителни вноски.
- Това работодателите категорично няма да го приемат. Така че трябва да се върви към компромис. Какъв може да бъде той от ваша страна?
- В момента в параграф 6 от КСО е записано, че максималната пенсия е 40% от максималния осигурителен доход. Този текст си стои.
- И не се спазва години наред...
- Точно така. Това означава, че максималният осигурителен доход трябва да е близо 9000 лева. А дори за следващите три години това, което са заложили от МФ, той не стига и 5000 лева. Значи отново няма да бъде изпълнен параграф 6 от КСО.
- А защо не се изпълнява?
Точно заради отпора на работодателските организации. Властта не иска да си създава допълнителни фронтове.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
- Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид.
- През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерство на финансите.
- Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобурготски с ресори данъчна политика и митници.
- Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател.
- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов.
София Симеонова
