В секи, който се занимава с частен бизнес, знае, че когато се подготвя бюджета за следващата година винаги се правят три възможни сценария – позитивен, негативен и реалистичен. Те се разглеждат винаги заедно, защото на тази база съответно се разработват и различните модели за управление на рисковете, които съпътстват бизнеса.
Точно такъв трябва да бъде и подходът при съставянето на бюджета на страната за следващата година. Към настоящия момент се написа и изговори достатъчно по отношение на бюджетната рамка. За повечето от финансистите обаче, Бюджет 2024 е изграден върху прекалено оптимистична макроикономическа рамка.
Защо?
Министерство на финансите залага на икономически ръст от 3,2% за 2024 г. Европейската комисия, обаче понижи очакванията си за българската икономика за следващата година на ръст от 1,8%. Европейската банка за възстановяване и развитие залага на ръст от 2,6%, а Световната банка на 2,7%.
Колко е разликата в номинално изражение между прогнозите на СБ и Министерство на финансите? При БВП в размер на 205,8 млрд. лв. (прогноза на Финансовото министерство) това е разлика в размер над 1 млрд. лв. Ще разгледаме по-надолу дали е съществена или не за бюджета.
Интересно е да споменем и какви са очакванията на реалния бизнес за икономическото ни развитие през следващата година. Според анкета направена от АИКБ ( Асоциация на индустриалния капитал в България) сред нейните членове, за следващата година определено има песимистични очаквания. Данните показват, че 4/5 от тях прогнозират продажбите да намалеят или да останат на нивото от 2023 г., а по отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще намалее спрямо финансовия резултат през 2023 г.
Членовете на Фискалният съвет също смятат, че е заложена твърде оптимистична прогноза за 2024 г. най-вече поради предстоящите ефекти от високите лихви по кредитите, които все още не са абсорбирани от реалната икономика. В този смисъл очакванията за високо потребление от страна на финансовото министерство са нереалистични.
Приходи
В приходната страна на бюджета за 2024 г. е заложен ръст от 15,5% (от данъчни и осигурителни приходи -13,9%, преки данъци – 11%, корпоративни данъци – 9,6%, данъци върху доходите на физически лица – 12,1%, от косвените данъци – 12,6%).
В този ред на мисли можем да кажем, че позитивизмът е хубаво нещо, но когато е прекомерен по отношение на публичните финансите това може да доведе до нереални обществени очаквания, които водят до социално напрежение.
През 2023 г. станахме свидетели на две обстоятелства, които дадоха комфорт на управляващите и съответно провокираха предложената бюджетната рамка за 2024 г.: 1. Относително стабилният пазар на труда, който подкрепи високото потребление въпреки галопиращата инфлация. 2. Изоставащите лихвени проценти по отношение на левовите потребителски и ипотечни кредити по отношение на инфлацията, което също наля масло в потребителската активност.
Този път обаче е твърде различно. Да, потреблението е гръбнакът на българската икономика, без значение дали това ни харесва или не. Точно поради тази причина индикаторът „доверие на потребителя“ е от изключително съществено значение при прогнозирането на БВП за следващата година. Трябва да отбележим, че този индикатор е на едно от най-високите си нива от 2004 г. насам и потенциалът му за растеж изглежда изчерпан в момента. Затова е нереалистично да се очакват толкова високи приходи в хазната от ДДС и акцизи.
Разходи
По отношение на разходната страна на Бюджет 2024 г., от друга страна, тя заковава вниманието ни с ръст от 14,8%. Определено доста агресивно, няма спор. Много силна червена лампа свети при капиталовите разходи за 2024 г. със заложен ръст от 48,3%. По принцип това изглежда изключително позитивно, но мисля, че вече няма човек в държавата, който да не знае, че капиталовите разходи са буферни средства в бюджета (практиката го е доказала) и само наивниците могат да считат, че става въпрос за реална инвестиционна програма на държавата.
Другото голямо разходно перо, което се набива на очи, е за лихви по обслужването на държавния дълг, които скачат с 22,7% и вече доближават 1 млрд. лева. Спомняте ли си за „онзи милиард“ като номинална разлика в ръста на БВП в началото на статията в прогнозите на Световната банка и Минфин? Ами, ако от Световната банка се окажат прави? Прогнозите са, че за 2026 година разходите за обслужване на лихвите по държавния дълг ще отхвърчат на 2,3 млрд. лева. Да, това е цената на бюджетните дефицити, които се финансират с дълг.
Подход
Бюджетният дефицит е нещо като махмурлука – обилно полятата веселба е хубаво нещо, но за кратко, защото на следващия ден те боли здраво главата, а и си останал без пари.
Личното ми мнение е, че Бюджет 2024 година има нужда от по-консервативен подход, т.е. да се свият разходите и да се прецизират приходите. Навлизаме в период на глобално икономическо охлаждане и всякакво „политизиране“ на бюджета не е добра идея. Ще кажете, че всичко е политика. Аз бих добавил – да, но след икономиката.
Анализът е изготвен специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
