А нализаторите често използват израза: „ситуацията ще се влоши още повече преди да започне да се оправя“. Честно казано, това ми звучи много повече като неспособност да анализираш даден процес, отколкото като прецизна прогноза.
Сега, за инфлацията бих казал следното: „ситуацията с инфлацията ще се подобрява преди да започне да се влошава отново.“ Стреснахте ли се? Разбирате, че с това изявление силно спекулирам, и че липсва най-важното – за какъв период от време?
Аргументи
Ще се опитам да аргументирам позицията си. Според проучване на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) броят на хората на възраст между 15 и 64 години, които работят на постоянен трудов договор в момента, са на исторически най-високите си нива при две трети от държавите, които членуват в организацията.
През последните две години имаме изключително устойчиви нива на трудова заетост, въпреки темпа на забавяне на глобалното икономическото развитие плюс рязко влошаване на геополитическата обстановка.
Рязкото повишаване на лихвените проценти охлади инфлационните процеси, но от друга страна, устойчивият пазар на труда, прави този спад твърде бавен, а на моменти и неприемлив.
Защо е така?
80% от БВП на САЩ се създава от потреблението. Това означава, че при устойчив пазар на труда и съответно устойчиво потребление, няма как да стане желаното рязко охлаждане на инфлацията, а така също е невъзможно да бъде постигнато целевото инфлационно ниво заложено от страна на Федералния резерв от 2%, чрез прилагане на паричната си политика.
В Германия, а и в България, потреблението формира близо 70% от БВП. Въпреки рекордно високите нива на лихвените проценти за последното десетилетие, по отношение на потребителските, ипотечни и корпоративни кредити, потреблението продължава да се задържа на максимума си, което определено изненада централните банки. Дълго време те прилагаха, като част моделите за оценка на инфлацията, т.н. „Крива на Филипс“. Тя измерва връзката между трудовата заетост и нивата на инфлацията. Трябва да отбележим, че в мандата на Федералния резерв на САЩ е включена освен ценовата стабилност и пълната трудова заетост. В мандата на Европейската централна банка е включена единствено ценовата стабилност.
Какво бихте избрали като доминиращ фактор, ако бяхте политици и трябва да вземете решение по отношение на паричната политика - високата инфлация или високата безработица? Бас държа, че 90% от вас биха казали, че по-добре е да се запази ниско ниво на безработицата, отколкото да се опитваме да се преборим с високата инфлация. Е, точно така процедират и централните банки в негласно споразумение с политиците. Свиквайте.
Определено може да се каже, че цикълът на покачване на лихвените проценти е към своя край. Оттук насетне, не е сложно и да се направи извода, че инфлацията ще продължава да бъде проблем, но е и видно, че опитите на централните банки тя да бъде овладяна през затегната парична политика са изчерпани.
Какво следва
Съжалявам да го кажа, но през 2024 г. инфлацията ще потегли отново нагоре.
Разбира се, че хората се интересуват освен от цените на основните стоки и услуги, така и от заплатите си. Трудно в инфлационна среда може да има темп на нарастване на заплатите, колкото е и темпът на нарастване на инфлацията. Нарастването на заплатите може да изпреварва нивото на инфлацията само в два случая – или, ако се увеличи рязко производството, или увеличаването на заплатите да стане за сметка на печалбата на компанията. Трети начин няма, освен, ако не сте български синдикалисти и да измислите някаква нова икономическа теория. Нетният марж на чистата печалба на компаниите включени в индекса S&P 500 e около 11-12% (измерва се като се намалят приходите от дейността на компанията с всички разходи. Примерно 10% нетен марж на чистата печалба означава, че на 1 лв. приходи компанията печели 10 стотинки). В Европа ситуацията е доста по-надолу по отношение на този показател, а така също и в България. С този пример искам да покажа, че реално повишаване на работните заплати може да стане в рамките на 5%, всичко останало е популизъм.
Знам, че хората мечтаят за цени на стоките и услугите от 2021 г. , но практически това няма как да стане. Нещо повече, считам че през следващите години няма да видим дефлационни процеси, каквито познаваме от време на отрицателните лихви в периода 2015-2021 година. Трябва да свикнем да живеем в условия на висока инфлация, като основно за нас това означава разумен контрол на разходите и да се внимава с потребителските кредити.
Никога не забравяйте – най-доброто средство срещу инфлацията е производството.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
