- Г-н Дуранкев, честно казано, омръзна ми да слушам политици от целия спектър да ни плашат с апокалиптични картини, ледени зими, счупена държава и фалирал бизнес. Каква е според вас реално картинката през погледа на икономиста? Какво може да ни притеснява най-много?
- Понякога, вторачени в отделното дърво, не виждаме цялата гора. Казано по друг начин, сегашното тотално европейско отчаяние по повод на предстоящата (може би) ледена зима, дефицит на съществени стоки и галопиращи цени ни кара да си затворим очите пред най-голямата опасност – глобалното затопляне. А то е антропогенно, продукт на дейността на човека. По-страшно от него няма освен една глобална ядрена война, която вече не може да бъде изключена.
Политиката на камилската птица – да си заравя главата в пясъка при всяка опасност, характерна за нашите политици, не отменя факта, че месец юли бе в Югозападна Европа най-горещият за всички времена. Екстремните температури на смъртоносни горещи вълни заляха цяла Европа, убивайки около 2000 души в Португалия и Испания, и динамизира горските пожари, подхранвани от сушата, в Европа и САЩ. Всъщност, ако се замислим, и глобалното затопляне, и инфлацията, и дефицитите, и т.н. са резултат на калпава политика, която не прогнозира последиците от собствените си идеи и действия. Където и да погледнем, намираме едни неприятни отрицателни ефекти на тази политика: корупция, кронизъм, непотизъм, клиентелизъм, патримониализъм, дълбока държава и т.н. Затова, ако г-жа Урсула фон дер Лайен продължава да твърди, че скоро ще настъпят по-добри времена, не е лошо да я помолим да уточни точната дата! Да сложа още една щипка сол в раната. Известният изследовател Крис Хеджис твърди упорито, че ние не сме първата цивилизация, която ще се разпадне, но вероятно ще бъдем последната… От Стоунхендж до Перперикон наблюдаваме велики цивилизации, които са изчезнали; от нас може да останат – най-вероятно – само космическите отпадъци, които сме създали, ако не се вземат решителни мерки.
- Данните сочат, че ръстът на доходите изостава от ръста на инфлацията. Каква е рецептата това да не е така?
- Ако действително сме страната с най-висок индустриален растеж, който надхвърля динамиката на инфлацията, няма никакъв проблем доходите да изпреварват тази инфлация. Очевидно твърдението, че сме с най-голям растеж, просто не е вярно. Евростат сочи данни, според които Ирландия и Дания имат по-висок индустриален растеж. Вторият начин, по който ръстът на доходите може да изпреварва ръста на инфлацията, е чрез генерирането на нови дългове и бюджетни дефицити. И понеже гражданите на България не са само граждани, а в голяма степен електорат за избори, то раздаването на „помощи“ и „добавки“ за бизнеса и гражданите е традиционен подход за българските политици.
Четворната коалиция, която управляваше доскоро, също напусна политиката с ръсенето на обилни парични дарове, които вкарват бюджета в остър дефицит. Ще посоча един факт. Към края на юли общият размер на отчетените приходи в бюджета на ДОО е 5,541 млрд. лв., като те са с 457,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. В същото време общият размер на направените разходи е 9,755 млрд. лв., като те са с 562,1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г.
Затова например имаме досега над 4 млрд. лв. дефицит при изплащане на пенсиите; приходите на НОИ са 5,5 млрд. лв., а разходите 9,7 млрд. лв. Да припомня, че таванът на пенсиите ще достигне 3400 лв. през октомври. Правени са сметки без кръчмаря, разбираме; но пенсионерите отиват до машините за гласуване по-често, отколкото тийнейджърите.
- Ножицата между доходите на най-бедните и най-богатите продължава да се разтваря в полза на богатите. Защо това се случва точно у нас – в най-бедната страна от ЕС?
- Не само в България е така. Според данни от Global Consumer Survey на Statista само 6% от възрастните американци, анкетирани през юли, са заявили, че не планират да пестят пари, за да се противопоставят на инфлацията и високите разходи за енергия. Междувременно 2/3 от респондентите са посочили, че ще намалят настоящите скъпи договори и абонаменти, за да спестяват от стоки, които много американци с финансови затруднения преценяват за несъществени. Намаляването на покупките на дрехи, посещенията на барове и ресторанти, пътешествия и туризъм, също е част от плановете на много американци, докато само малка част планират да намалят разходите си за застраховки и образование.
Да се завърнем в България - ниските корпоративни и „плоски“ данъци върху доходите на физическите лица действително обогатяват най-богатите граждани, които са под 2-3% от населението на страната. Обратно, във времената на криза като сегашната и без това изтънялата средна класа се превръща в по-губеща, а най-нискодоходните слоеве от населението - в още по-бедни и по-мизерстващи. Ето точни данни от Евростат. В ЕС процентът на риск от бедност за хора на възраст под 65 години, живеещи в домакинства с много ниска интензивност на работа (където не всички членове на семейството в трудоспособна възраст работят, е 64,0% през 2020 г. Този процент варира от 48,7% в Дания и 49,9% в Ирландия до повече от 70,0% от населението в девет държави членки на ЕС. Той достигна връх от 85,4% в Литва, следвана от Румъния (84,2%) и Латвия (80,6%) и България (80%).
И още нещо като гарнитура. Действително тази година минималната работна заплата в България бе повишена от „най-социалното правителство“ (както самохвално се рекламираше четворната коалиция), но изпреварващият ръст на цените на потребителските стоки изконсумира бързо-бързо увеличението. И сега данните до м. юни: номиналната минимална работна заплата е нараснала с 9,2% (на 363 евро, а в Румъния е вече 516 евро), реалната минимална заплата е с отрицателен темп – с минус 3,9%. След Латвия, Нидерландия и Белгия България е страната на четвърто място с най-дясна политика по отношение на минималната работна заплата в ЕС! Не ръстът на заплатите генерира инфлация, а този на печалбите! 760 лв. в момента са равни на 650 лв. от миналата година, а МРЗ е 710 лв.
Да го кажем точно и категорично: в България на власт през последните 33 години е десницата (няма значение как се казва управляващата партия). Затова от недостатъчно развита социалистическа страна се превърнахме в достатъчно неразвита капиталистическа страна.
- Ако зависеше от вас, какви мерки бихте предприели в подкрепа на българския бизнес. А в подкрепа на българския потребител?
- Вече наблюдаваме „добри практики“ в подкрепа на интелигентния бизнес и преориентацията на потреблението на гражданите. Новият законопроект за борба в инфлацията в САЩ ще въведе 15-процентов минимален корпоративен данък и ще набере пари чрез реформа на преговорите за цените на лекарствата. 369 милиарда долара ще бъдат изразходвани за смекчаване на глобалното затопляне и енергийна сигурност. Останалите пари - 300 милиарда долара - ще отидат за намаляване на дефицита. Но това е половинчат закон.
В Европейския съюз и около него „добрите практики“ са най-вече препоръки да купуваме свещи, да се запасяваме с въглища за зимата и да се къпем „споделено“ с по-малко топла вода. Да не забравяме, че ЕС означава 27 конкуриращи се страни, а не обща европейска система за сигурност. Затова ЕС не трябва да се промени с „нови дрехи“, а с ново съдържание – това е различно!
- Улисани във всекидневната битка за оцеляване, като че ли забравихме за някои важни неща, които ни предстоят – например какво става с приемането на еврото, а с Шенген? Или например с кандидатстването ни за членки в ОИСР?
- България остава непълноценен член на Европейския съюз, понеже не е приела нито еврото, нито пък е член на Шенген. Приличаме на преждевременно родено дете, което ЕС държи в кувьоз, за да израснем при особени грижи. Не е тайна, че в Европейския съюз всяка страна дърпа чергата към себе си. Най-вероятно скоро ще отговорят положително на кандидатстването ни за членки в ОИСР; по-големият въпрос е че ЕС не се замисля сериозно да проведе едновременна монетарна и фискална реформа. Само със заклинания против лошия Путин и възхвала на демократа Зеленски няма как да се решат проблемите!
- Заплашва ли ни стагфлация и какво означава това?
- Според науката стагфлация е налице, когато две поредни тримесечия (в някои страни – отчитат четиримесечия) има и инфлация, и икономически спад. Като членове на ЕС да надникнем зад общата „здравна“ картина на съюза. Последните индикатори сочат следното: БВП нараства с под 1%, цените нарастват с над 1%, безработицата в Еврозоната е над 6,6%, търговията спада с над 1%. Това още не са сигурни признаци за стагфлация, но са предвестници на влошена имунна система на икономиката. Що се отнася до България, то и тук икономическото здраве не е цветущо, но е устойчиво кризисно.
- Сега всички са специалисти по цените на газа, на бензина и дизела, на тока, на храните? За техния ръст безусловно има привнесени отвън причини. Но има и вътрешни причини. Можем ли да говорим за спекула и как да бъде ограничена тя?
- Ако заложим на структурния икономически анализ, причините за сегашната инфлация започват да се разкриват една по една. От една страна, винаги обективна причина за повишение на цените са прекъсванията на веригите на доставките, които са водели до ръст на цените на продуктите, обект на тези доставки. След началото на кризата с Ковид-19 „световната фабрика“ Китай реши да запази хората за сметка на прекъсвания на производството, което накъса много вериги на доставки за цял свят, включително и за страните от ЕС. Но че от 2020 г. до този момент прекъсванията на веригите на доставки нарастват, особено след „операцията“ на Русия в Украйна това е обективен фактор, който произвежда инфлация.
От друга страна, след 2021 г. икономиките в света взеха да се връщат постепенно към нормалното си състояние на растеж, което съществено повиши търсенето на суровини, материали, техника и хора (работна сила). И когато търсенето става все по-високо от предлагането, „пазарът“ изпраща сигнали към производителите чрез повишаване на цените на дефицитните стоки. И това е обективен фактор, който не може да се укроти чрез въвеждането (освен за много кратък срок) на „пределни цени“ или „субсидии за бизнеса и гражданите“!
От трета страна, структурният анализ, който се прави особено професионално в САЩ, разкри един също спекулативен фактор за инфлацията. А именно: нарастването на дела на печалбите в добавената стойност в големите транснационални корпорации. Време е да се върнем на основния въпрос, а именно: кои са доказаните най-добри методи за лечение на последиците от инфлацията. Понеже инфлацията по аксиома удря най-силно доходите на най-бедните (тези на минимална заплата, родители с малки деца, пенсионери и др.), естественото решение е чрез фискалната политика на държавата и вътрешната корпоративна социална отговорност (там, където я има!) темпът на нарастване на минималните доходи да изпреварва ръста на инфлацията.
- През последната година изборите у нас зачестиха. Навлизаме ли в спирала от непрекъснати вотове и кога бихме могли да имаме стабилно управление?
- Шарл дьо Гол навремето беше споделил, че трудно се управлява страна, в която има 65 вида сирене. Да побългарим казаното: трудно се прави избор, когато в страната има над 300 политически партии, повечето от които – еднолични или роднински. И при избори: клан клан избива! Каква е сега политическата „ситуация“ („ситуация“ е странна дума в зависимост от това кой клан провежда социологическите проучвания).
Бойко Борисов не е Серена Уилямс, за да се пенсионира. Той вероятно споделя идеята на Маргарет Тачър, която твърдеше: „Ще остана на поста си дотогава, докато не се изморя. А докато Великобритания се нуждае от мен, никога няма да се изморя!“. ПП има много желание, но ако слезе на второто стъпало (след ГЕРБ), то ще изглежда като последното. ДПС е константа. БСП се нуждае от победа над Румен Радев (sic!) и от безгранична власт от четвърта позиция в коалиция. И т.н.
- В тази връзка – от какво управление имаме нужда – ляво, дясно, центристко, коалиционно?
- Хумористът Габриел Лауб се шегуваше, че всяка власт произтича от народа и никога не се връща при него. Така е и в България. Ще допълня горния афоризъм за България: „Всяко богатство изтича от народа и никога не се процежда обратно до народа“. Повечето новобогаташи се замогнаха чрез приватизация и еврофондове (данъци от по-бедните), като укриха печалбите си в офшорки. За да бъда по-точен: когато народът управлява, то общонародната собственост не се приватизира, а нараства и се обогатява. Затова категорично е нужно ляво управление!
- Винаги ви питам накрая – оптимист или песимист сте, професоре?
- Оптимистът в България все се надява, че бъдещето е неопределено. За съжаление бъдещето ни е определено, но не в София, а във Вашингтон и Брюксел. А пешките отпред (президент и НС) ни убеждават, че сме независими. Генерал или депутат лесно може да се превърне в пешка; но пешката трудно ще стане генерал.
Това е той:
Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране
През 1980 г. завършва Университета за национално и световно стопанство
Специализирал е в САЩ и Германия
През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор. Сега е "емеритус професор"
Автор на десетки статии, студии и книги
Преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси
Пламен Енчев
