- Г-н Панчев, всеки ден горивата прибавят към цената си по 1-2 евроцента. И това се случва вече повече от три седмици, откакто конфликтът в Близкия изток се изостри. Какво да очакваме оттук нататък?
- Преди да правим прогнози, най-важното е да подчертаем, че зависим от една основна променлива - колко ще продължи войната. Ако войната спре още сега, каквито податки имаме от страна на Тръмп, да върне нещата и да се постигне някакво разбирателство с иранската страна, можем да кажем, че цените ще се задържат на това ниво, на което са в момента, след това ще има доста голям спад на международните пазари. И може би до 6 месеца или от догодина ще имаме възстановяване на унищожените и повредени петролни инсталации в Персийския залив. Т.е. инфлационният ефект върху пазарите няма да е чак толкова голям.
- Но ако нещата не вървят в тази посока?
- Ако сегашната ситуация обаче се запази и след средата на април, може да очакваме цени на петрола от над 150 долара за барел от сорта „Брент“. Може също да очакваме сериозни проблеми в конкретни финансови кредитни институции. Те ще имат проблеми със своите клиенти, които тепърва ще изплащат своите заеми. Ще видим също проблеми в САЩ с лихвените проценти и т.н. Значи, ако имаме потвърдена информация, че тази война ще продължи по-дълго, очаквам цени на петрола от над 150 долара, както и сериозни проблеми с лихвите по кредитите на суверенните получатели – това са преди всичко страни от Западна Европа и САЩ. А също така и да се увеличат дефицитите на гориво, особено в Азия, които вече се усещат. Известни анализатори вече предрекоха, че ако продължи войната и след края на април, ни чака криза с магнитут от времената от предковида плюс тази от 2008 година.
- След началото на войната на Русия в Украйна преживяхме нещо подобно. През лятото на 2022 година цените на горивата у нас достигнаха космически стойности, сегашните са още далече от тях. Но много бързо настъпи възстановяване на нивата. Вашият коментар?
- Това, което се случи тогава, бе, че се намериха алтернативи на руския петрол и природен газ, имаше и ликвидност в европейските банки и в тези в САЩ, която беше налята в икономиката. Така беше блокирана възможността да се стигне до финансова криза, както може да стане сега. Анализатори подчертават, че имаме 28 процента ликвидност в икономиката, което е далече по-опасно от самите цени на горивата. Това е така, защото води до едно падащо домино от фалити. Да вземем например българската асоциация на превозвачите – те не казват ние ще фалираме заради скъпия петрол, а защото имаме много тънки маржове – да се изплаща това, което се дължи за 30-60 дни. Бързото поскъпване води до ситуацията да не можем да си платим сметките. Това същото важи и за банки, за застрахователни компании. Проблемът е в липсата на ликвидност, на кеш. И това може да доведе до фалити.
- А какво да кажат обикновените хора? И те имат нужда от кеш.
- Хората у нас вече страдат през последните 6 месеца от доста висока инфлация, макар че НСИ не я отчита. Да добавим допълнителния скок в цените на горивата, което пък ще доведе до поскъпване на транспортните услуги и т.н.
- При храните също има поскъпване...
- При храните още не сме стигнали до въздействие на по-високите цени на горивата. За това трябва да мине поне месец. Ефектът от цените на горивата при храните не е толкова голям. Увеличението идва преди всичко от превалутирането, въвеждането на еврото.
- Все пак правителството прие мярка, която беше задействана в сряда. Най-уязвимите категории хора, които притежават автомобили, ще получат 20 евро месечно заради по-скъпите горива. Тази мярка решава ли проблема?
- Със сигурност ще помогне на много хора. Става въпрос за българи, които живеят извън големите градове. В големите градове – особено в София, има субсидиране на обществения транспорт. Има обаче други места в страната, където въобще няма обществен транспорт. Има нещо по-важно – да се намери начин да се помогне на компаниите, които зависят от цените на горивата. В случая има два подхода – единият вече се обсъжда – да се направи специален фонд. Когато се увеличават цените на горивата, растат постъпленията в бюджета от ДДС и акциз. Тези допълнителни проходи могат да влязат в един фонд и после да се използват по разумен начин за справяне с кризата. Притеснява ме обаче, че няма да успеят да направляват тези средства. Затова може би е по-разумно временно да се спре или да се намали акцизът и ДДС за горивата. Разликата между двата варианта е какви хора ще получат някакво облекчение. Ако сте човек с високи доходи и всеки ден се движите с колата си в голям град, изведнъж ще ви стане още по-евтино. При другия вариант може да се окаже, че не всички фирми, които изпитват затруднения, ще могат да се възползват от мярката. Значи това са двете възможности – или намаление на ДДС и акциза, от което ще се възползват всички, или създаване на специален фонд.
- Имаше идея и за налагане на таван на надценките. Прилага се вече в някои държави. Това удачна мярка ли би била?
- Откакто имаме висока инфлация през последните години, съществува и такава идея. Досега не съм видял вариант, при който една такава мярка да работи. Със сигурност има проблеми с надценките, особено в хранителните вериги. Но не съм видял някой да е представил план как това нещо да бъде контролирано. Още повече че хранителните вериги не пожелаха преди време да дадат информация за своите надценки.
- В последните си работни часове преди началото на предизборната кампания парламентът прие удължителния закон за бюджета. Рано или късно обаче трябва да имаме редовен бюджет за текущата година. Имате ли препоръки към тези, които ще пишат редовния бюджет?
- Вчера излезе доклад на Съвета за икономически изследвания към Министерския съвет. В него се препоръчва да се видят реалните пробойни в бюджета – колко е реалният размер на дефицита. Знае се, че той през последните години не е този, който се докладва. Имаме скрити показатели. Именно заради удължителния бюджет през последните месеци дефицитът намалява. Запазват се разходите от предишната година и така, като се вземе предвид инфлацията, реално дефицитът намалява. Спомняте си, че имаше редовен бюджет, който обаче не беше приет заради протестите миналата година. В него беше заложено значително увеличение на пенсионните осигуровки. Това не беше случайно – когато се вдигат данъци, това се прави с идеята да се покрива дефицитът в бюджета. За да се предприемат обаче промени в приходната и в разходната част, трябва първо да се покаже реалното състояние на дупката в бюджета. Аз смятам, че дефицитът не е бил 3 процента, миналата година е бил над 5 процента. Сега той е намалял, трябва да го свалим под 3 процента. Личното ми мнение е, че промени са необходими в разходната част. Не да се увеличават данъци и осигуровки, а да търсим местата, където имаме преразход. И той да бъде свит.
- През последните години растат с бързи темпове разходите за заплати, особено в публичния сектор. Има цели съсловия, които през последните две-три години имат над 50 процента увеличение на възнагражденията. Така някои категории направо забогатяха, а други се почувстваха низвергнати. В същото време сивата икономика продължава да е с висок процент. Вие как виждате решаването на този проблем?
- Съгласен съм с констатациите, че увеличеният дефицит се дължи точно на твърде бързия ръст на заплатите в някои публични сектори. Това създава много трудности за работодателите в частния сектор. За съжаление част от тях предприемат един много грешен подход. Особено в сектори като ресторантьорство, строителство и туризъм. Внасят се работници от целия свят, увеличението през последните две години е в пъти. В тези сектори дори вече имаме спад в заетостта на българските работници. Значи имаме много голям проблем на пазара на труда, прибавете към него настъпващия изкуствен интелект и конкуренцията при аутсорсинг центрове от други страни и картинката няма да е никак розова. Съществува абсолютен дисбаланс на пазара на труда. Този дисбаланс може да създаде и политически проблеми. Сега по време на изборната кампания акцентирам при всичките си срещи върху този проблем. Публичният сектор ще започне да изсмуква работници от други сектори. Ще изчезнат поне половината от българските работници и ще бъдат заменени от непалци, узбеки и др. Въобще предстоят ни много сериозни проблеми.
Пламен Енчев
