Пред природата всички сме равни. Всеки ден се убеждаваме във верността на тези думи, но дори отчитайки смъртния си произход, не спираме да провокираме нейната мощ, държейки се като безсмъртни.
За неделния ден може би е прекалено делнично да задълбаваме във все по-силно политизирани теми като тези за Зелената сделка, конспиративните теории и умишленото насаждане на страхове, но майката Земя твърде често започна да ни дава осезаеми доказателства, че нещо около нас се променя. Нещо, което е извън контрола на човечеството и измислените от него технологии, изкуствен интелект и дори медицина на бъдещето.
Реално за природата всички сме мравки и ако се стигне до масово измиране, след време друг живот вероятно ще украси планетата и тя ще продължи да се върти около своето слънце. Бурите и градушките от последните дни са добър повод да се замислим, че и бедни, и богати еднакво страдат от стихиите. Стъклата се чупят и на скъпите, и на евтините коли, керемидите също, да не говорим, че и главите ни реално са еднакво дебели и пред падналите дървета сме по равно безпомощни.
Само че в някои луксозни кабинети с климатици, доставящи подходящата за всеки сезон температура, доста по-трудно се възприемат очевидни истини. Като например тази, че глобалното затопляне е реален проблем още днес и не бива да чакаме да стане твърде късно, за да се борим с него. Защото скоро от ледените късове ще заплачат и тези с неправомерно изградените от пуста лакомия инсталации в зони, в които човекът не е имал право да се бърка на природата. Техните сълзи и финансови загуби обаче няма да могат да сгреят тези, на които ще се наложи скоро в сезона за морски почивки да вадят пуловери от гардеробите. Защото точно такива аномалии прогнозират експертите, а научните им доказателства са подкрепени и от ежедневните демонстрации на сила от суперклетките в небето.
Людмил Христов
