0

- Проф. Рачев, данните показват, че през 143 дни от миналата година у нас е имало пренос на въздушни маси с пясък от Сахара. Увеличава ли се честотата на това явление или е в рамките на нормалното?

- Пясъкът от Сахара не е нещо, което можем да спрем. Този пренос се е случвал милиони години преди съществуването на човека и ще продължи, докато този тип атмосферна циркулация, характерен за Европа, се запази. Сахара е на юг от нас и когато има пренос от юг-югозапад, винаги над територията на Европа достигат такива фини прахови частици, тъй като Сахара е най-голямата континентална пустиня, заема огромно пространство и по размери е почти колкото нашия континент. Под действието на слънцето и на вятъра скалите там се разрушават и водят до формирането на този фин прах. Тези частици са много малки и практически изграждат така наречените пясъчни бури. Част от тези частици са толкова малки и потокът е достатъчно силен, че преодоляват няколко хиляди километра и нахлуват на територията на Европа. Преди няколко дни цяла Франция и Пиренейския полуостров бяха обхванати от такъв прах. Преди повече от седмица той обиколи и половината Европа, стигна до Хамбург, на някои места и до Великобритания, а след това обхвана и Балканския полуостров. Имаше моменти, в които над България концентрацията на фини прахови частици достигна 350 микрограма на кубически метър. Слънцето изглеждаше премрежено и видимостта рязко падна. Този прах започна да се утаява върху повърхността на земята. Това явление е видимо и ще продължи да го има. Въпросът е, че малко се увеличи честотата му, което е свързано единствено и само със спецификата на атмосферната циркулация. Ние затова се радвахме на една изключително топла зима, пролетта също е топла. Над Балканския полуостров от юг-югозапад се пренася топъл въздух, една част от него е с тези фини прахови частици. Те имат силикатен произход, т.е. това са разрушени скали. Самият силикатен прах е като фин тор за почвата, защото носи със себе си минерали, и то в усвоими малки количества, които са ценни за растенията.

- Тези фини прахови частици отразяват ли се на здравето ни?

- Този прах не е проблем за човешкия организъм. Проблемът е, че той прониква в белите дробове, и то в алвеолите. Евентуално може да предизвика кашлица и сухота. Това е все едно работите в един цех за прах за пране или в един цех за цименти. Същото е в една мина, без значение дали се добива руда или въглища. Замърсяването там от фини прахови частици е няколко десети пъти по-голямо. В такива случаи страдащите са хората, които имат астма и имат някакви проблеми с дихателните пътища. Това е едно обикновено физическо замърсяване на въздуха. По-опасното е, когато върху тези фини прахови частици полепнат нашите антропогенни замърсители – от химическата промишленост и от цветната металургия. В такива дни не само медиците, но и аз като човек, който се занимава с наука, препоръчвам на всички читатели да не се занимават с физически упражнения. Когато човек прави сутрешен джогинг, когато тича и спортува, вентилира много повече въздух през белите дробове, отколкото, ако седите и си пие бирата или кафето. Карайки колело, вие приемате повече фини прахови частици, отколкото, ако си седите вкъщи. Всички хора с астма и проблеми на дихателните пътища е добре да си седят вкъщи.

- Тези дни не са малко.

- Да, така е, така се случва. Това е все едно да се опиташ да избегнеш пясъчната буря в Сахара. Аз съм бил в две такива и няма спасение. Мокри кърпи и чаршафи слагахме между прозорците и фината прах полепна по тях. В прахта от Сахара няма нищо опасно. По-опасното са газовете от автомобилите, промишлеността и градския прах, който се утаява между тротоара и пътното платно. Ако не се измие и не влезе в канализацията, ако минеш с колело, тротинетка, да не говорим за рейса и трамвая, този прах, веднъж утаен, се вдига обратно в атмосферата, попада върху дрехите, а една част от него и в белите ни дробове. Така че улиците и градската среда трябва да се мият. През лятото много хора са виждали така наречените прашни дяволи по пътеките и селските пътища. Те са съставени от прах, който се вдига от топлия въздух. Тракторът в нивата оре и зад него се стеле една пелена от фини прахови частици, които попадат в атмосферата. Въздухът е еднакъв за всички - няма за министър-председател, няма за вестникар или пък въздух за професор (смее се). Свободата и чистотата на въздуха ни правят равни.

- Какво време ни очаква през пролетта?

- Първо искам да кажа, че се радвахме на изключително топла зима. По много показатели тя превъзхожда дори прословутата топла зима през 2006-2007 година. Тя е уникална, защото практически е на първо място по топлина и брой на дните над определени градуси. В един шеговит тон искам да кажа, че непрекъснато зимите ни стават все по-топли и по-топли, но затова път сметките ни за отопление стават все по-големи и по-големи. Което е абсолютна истина. Пролетта също до този момент е уникална поради простата причина, че отминалият март беше много топъл. Един от най-топлите в документалните измервания на България. Същото се отнася и за Германия и Франция. Цяла Европа беше топла. Тази пролет се различава от поредицата от 5-6 пролети, когато времето беше хладно и дъждовно, имаше повсеместни слани и измръзване на плодните дръвчета. Март беше с повече от 3 и половина градуса над нормата. Април се движи също с 3 и половина градуса над нормата. Дотук се очертава един интересен период не само в Европа, но и в целия свят с наднормално топло време.

- Как се обяснява това топло време от научната общност?

- Това се обяснява до голяма степен с втората година на климатичния феномен Ел Ниньо ( от испански – момченцето). Има вероятност, ако продължава в този стил, 2024 г. да бъде абсолютен първенец с най-високи температури от времето, когато са започнали първите метеорологични измервания в света. Има обаче и едно друго виждане, към което аз клоня, а то е, че 2024 година ще бъде топла и ще бъде от поредицата топли години, но няма да е най-горещата. От новото хилядолетие насам са отчетени най-топлите години в световната метеорологична история. На мястото на климатичния феномен Ел Ниньо, който се изразява с аномално затопляне на повърхностната океанска вода в екваториалната част на Тихия океан, от този месец трябва да се наблюдава така наречената неутрална фаза. Водата трябва да бъде с такава температура, каквато е многогодишната температура в този район. Към май тази неутрална фаза трябва да заема все по-големи и по-големи територии. Към май трябва да изплува антиподът на Ел Ниньо - Ла Ниня (от испански – момиченцето). На мястото на тази по-топла океанска вода за един-два месеца се достига до нормална температура на водата и след това от дълбините на Тихия океан излиза по-студена вода с около 1 градус, а някои от анализаторите посочват дори 2 градуса по-студена вода от нормалното.

- До каква промяна може да доведе Ла Ниня?

- Ла Ниня всъщност е студената фаза на това природно явление. Тези няколко десетки милиона квадратни километра с по-студена вода от нормалното ще сформират едно охлаждащо действие на приземния слой въздух. Ще се променят силата и териториалният обхват на пасатите, а оттам ще се промени и общата атмосферна циркулация над голяма част от Земята. Тя няма да е нещо невиждано, но това ще доведе на някои места до увеличаване на валежите. Ла Ниня ще доведе до не толкова високи глобални температури на приземния слой въздух и оттук има едно предположение, че 2024 година ще бъде с високи температури, над нормалното, но няма да може да достигне тези екстремни стойности и да стане като най-горещата 2023 година. Това можем да го кажем с по-голяма сигурност в края на май и през юни , когато ще се види колко голям е териториалният обхват и колко интензивна е Ла Ниня.

- Може ли да погледнем по-далече - какво ни очаква през лятото?

- Учени от Европа и Америка дават прогноза за лятото над Балканите, което ще да бъде с около 1 градус по-топло от нормалното, което означава, че това лято ще прилича много на миналогодишното. А отминалото лято у нас беше много хубаво, топло и приятно, с нормални температури, имаше периоди на топли вълни, но те не продължаваха страшно много. Някъде се отчетоха един-два местни рекорда за съответния ден, но нямаше нищо фрапиращо и екстремно. Не се наблюдаваха продължителни суши. Засушаването, което е характерно за втората половина на юли и август, беше в рамките на нормалното. Лятото продължи, ако си спомнят читателите, и септември, та отнесе и октомври. Валежите, които се очакват през юни, юли и август, са в нормата и може би за края на август се очакват 10% по-ниски валежи. Трябва да се знае, че предсказването на времето особено за дълги периоди невинаги е точно и сполучливо. Все още имаме да се учим.

Това е той: 

- Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

- Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

- Автор е на десетки научни статии и трудове