- Г-жо Стоянова-Ангелова, какво е вашето мнение относно идеята за въвеждането на задължителен час по добродетели и религия в училище?
- Наистина ще е добре децата да избират между православие, ислям или друга религия, ако в семейството им я изповядват. Аз имам следдипломна квалификация в Богословския факултет, но тя беше неконфесионална, тоест несвързана с конкретно вероизповедание. В курса се запознахме с повече религии. В нашата група имаше и мюсюлмани, и протестанти... Всичко е много различно, но трябва да сме наясно, че ислямът и християнството тръгват от едно място и имат много общи неща. Говорим най-вече по отношение именно на добродетелите – любовта, грижата... Това са основни неща и в двете религии. И ако наистина децата ще могат да избират каква да бъде религията, ще е много добре.
- Въпросът е и какви специалисти ще водят тези часове, нали?
- Аз бих попитала и дали има достатъчно богослови, които да работят и да могат да водят такива часове. Сега религията е избираем предмет и съм чувала, че някъде учители по заместване са обяснявали на децата за Космоса и че хората сме дошли от не знам си къде. Не мисля, че това е тема за час по религия. Действително трябва да се направи добър анализ дали ще има достатъчно хора, които да преподават нещата по правилния начин, така че децата да разберат наистина за какво става въпрос. В моите часове аз също често говоря за Бог и със сигурност не съм единственият учител, който го прави, но това е въпрос на индивидуален подход, а и на по-добри познания, защото и братът на съпруга ми е свещеник и сме коментирали темата. Категорична съм обаче, че за да се въведе такъв час в задължителната програма, е необходима много сериозна допълнителна подготовка. Лично аз мисля, че идеята е много хубава и бих искала да се реализира. Като дете самата аз имах такива часове и са ми били любими и интересни.
- Как трябва да се изгради учебната програма по един такъв час и в кои класове трябва да се преподава?
- Учебни програми има и в момента. Има и учебници. Едни от тях са на Светия синод, но има и други, които са на „Библейска лига“ и са съставени по-скоро от протестанти. В тях акцентът действително е върху добродетелите. Трябва да призная, че те имат един голям плюс. Тези учебници и учебни тетрадки са писани от начални учители. Материалът в тях е поднесен по начин, по който децата могат да го разберат. Като цяло аз не виждам голяма разлика в темите, застъпени в тези два учебника, но не съм сигурна, че Светия синод би одобрил другите.
Иначе мисля, че трябва да се започне още от първи клас с някакви елементарни и леки теми като грижата за себе си, за ближния, за по-слабия, за възрастния... Така ще могат да се изграждат добродетели у детето от съвсем ранна възраст. То просто да не се замисля, когато проявява загриженост и съпричастност, а да знае, че това е нормалното поведение. Не бива обаче да се обхваща само началният етап. Много е важно да не приключват тези часове в четвърти клас. След това темите могат да се разширят, както по всеки един предмет. Тези часове са важни за духовното израстване на народа, което се съхранява от християнството и в частност от църквата. Важно е да обясним на децата, че трябва да се научат да обичат Бога и своите ближни, да разберат, че сърцата им трябва да бъдат храмове, в които живее Бог, и че без вяра в Бога човек губи и семейните ценности, които са важни за всеки един от нас.
Тези часове ще бъдат най-голямата превенция към агресията, тормоза, даже и срещу зависимости от наркотици, тютюнопушене и алкохол. Защото, когато човек, приемайки тялото си като храм, не би му навредил. И ако приемаш ближния си като себе си, ти не би навредил на себе си, значи няма да навредиш и на ближния си, на човека до теб. Това са нещата, които може би най-много бих искала да предам на децата.
- Ще разкажете ли повече за тази следдипломна квалификация в Богословския факултет?
- Аз съм много доволна, че имах шанса да изкарам такъв курс. Тя се провежда всяка година и е финансирана от министерството. Завърших преди три години, но продължава да се провежда. Има и конфесионално (вероизповедно, отнасящо се до вероизповеданието) и неконфесионално обучение. При мен се случи съвсем случайно. Записах се, но не се надявах, че ще стане. Може би е Божа работа, защото аз бях 20-ата от курса. За това 20-о място трима се бяха отказали, за да се стигне до мен. Просто това си е било моето място. На курса се запознах със страхотни хора, а преподавателите бяха уникални. Курсът се проведе на три пъти за по две седмици, в които имахме лекции всеки ден. Повече ни насочваха откъде може да черпим информация впоследствие, но беше много интересно. Тези, които бяхме в неконфесионалната група, имахме часове и във Философския факултет.
- Какво мислите като цяло за учебните програми, по които работите, и къде е най-голяма нуждата от реформи?
- Откровено си признавам, че аз не мога да решавам задачите по математика в материала от шести и седми клас. Не говорим за гимназията и профилираните паралелки. Програмите мисля, че се изработват от хора, които никога не са работили на терен в училище. Най-вероятно имат и педагогическо образование, но рядко са влизали в класна стая да преподават. За мен това е основният проблем. Бъдете сигурни, че всеки учител интерпретира по свой начин уроците, за да ги направи най-разбираеми за своите ученици. От клас до клас в един випуск има огромна разлика, а между отделните випуски тя става още по-драстична.
- Одобрявате ли вариант, при който учителите да преценяват и да отсяват учениците според интересите им в отделни паралелки, както е в Германия например?
- Направо не си представям как това може да се случи в България. Да, може би наистина би било полезно да се формират повече добри класове и децата взаимно да се дърпат напред, но за това е нужен дълъг период на разясняване на ползите, избистряне на концепция и подготовка. Десетилетия ще са нужни. Представяте ли си в момента да отидеш и да кажеш на един родител: „Аз мисля, че детето ти трябва да повтори класа.“ Те не го разбират. Отговорът е: „Ти искаш да кажеш, че детето ми е тъпо, ли?“. Разбирам въпроса много добре, но в обществото повечето хора не го разбират. За мен трябва от първи до четвърти клас задължително да има възможност за повтаряне на класа. Да се мине през лятна работа и ако след нея се прецени, че няма промяна и детето не може да навакса, трябва да остане да повтаря, както е било преди, и нещата ще си потръгнат.
- Защо?
- Защото ще е добре за ученика. Ще има време да овладее материала. Защото, ако в първи клас не се е справил и отиде във втори, другите ще са много напред и той ли тя тотално ще отпаднат. Да, образованието трябва да е включващо, но не бива и да стряскаме представителите на никоя социална група. Сега имаме по няколко деца от ромската махала във всеки клас, имаме специален автобус, който ги вози, и никой не ги дели. Радваме им се. Но трудностите идват тогава, когато те са пропуснали предучилищните групи и нямат подготовката и знанията. Пропуските за наваксване са големи, времето е малко и когато няма и кой да им помогне вкъщи, действително е по-добре за всички те да получат времето, с което да свикнат и да тръгнат по-уверени нагоре. Да не говорим, че родителите ги пазят прекалено и чисто физически. При най-лекото неразположение ги спират и тези деца не идват по две седмици на училище. После какво правим? След това във втори и трети клас, когато са вече много изостанали и им е трудно, те се демотивират и се отказват. Аз ги карам да четат, другите ученици се изнервят, защото те не се справят... Случва се децата да се опитват да помагат, но това не е системно. Ще помогнат веднъж под формата на игра, друг път ще се занимават 10 минути с такъв съученик, но това не е достатъчно. Ако си останат още веднъж в първи клас, ще им бъде лесно и следващите години по друг начин ще може да усвояват материала. Това според мен е по-добрата превенция срещу отпадане от образователната система.
- Какво е нужно, за да се случи?
- Обществото трябва да се убеди, че това не е нарочване на някого, а е за негово добро. Нищо страшно няма. По-добре да ти се даде шанс да проумееш това, което учиш, и да го усвоиш. Това е в помощ на детето. Със сигурност трябва да се обсъди и с родителите и да се получи взаимно разбиране. Пак опираме до темата с подготовката, с евентуални разяснителни кампании, до нуждата от повече говорене. Очевидно цялата система се нуждае от реформи, и то сериозни. Много неща трябва тотално да се променят, включително и в начина на финансиране. Защото това, че парите следват детето, на много места създава трудности.
- Кога и в какво се проявяват те?
- Родителите не се съобразяват какво говорят пред малко по-големите си ученици. После те идват в училище и обясняват как те плащат заплатите на учителите и те не могат да им казват какво да правят. Това удря по авторитета на учителите и той пада под нулата в доста ситуации за съжаление. Даже наскоро ми попадна в една социалните мрежи нещо, което е абсолютно вярно и правилно казано: „Училището ще стане втори дом, когато домът стане първо училище“. Много точно е казано и аз съм категорично на същото мнение. Всичко тръгва от семейството. Там са основата и ключът към възпитанието. С часове по добродетели и всички усилия, които полагаме, ние може да допринесем и го правим, но няма ли го добрия пример вкъщи, нещата в крайна сметка стигат до задънена улица.
Друг проблем, който трябва да отбележим, е свързан със забързаното ежедневие на родителите. В преследване на материалното и купувайки последни модели телефони на 8-годишни деца, не им остава време да им обърнат внимание чисто емоционално. Често и физически не присъстват до тях.
- Кога за последно се случи ваш ученик да спре да идва на училище?
- Имах такъв случай миналата година. Детето въобще не беше ходило на детска градина и идваше всеки ден с майка си на училище. Плачеше, положението беше сериозно. Майката каза: Едното ми дете е със СОП и него ще го направя СОП. И така нещата приключиха.
- Толкова ли много се увеличават тези деца със специално образователни потребности (СОП)?
- Да. Мисля, че се увеличават, но на какво се дължи не мога да коментирам. Вероятно и прекарването на все повече време пред електронни устройства е от значение. Със сигурност влияе. Много голяма част от децата имат говорни дефекти и проблеми с концентрацията. За хиперактивността въобще да не говорим. Агресията в училище се среща във все по-малки и по-малки деца. При големите нямаме някакви фрапантни случаи, докато при малките е ежедневие да се подбутнат, да се ударят, да се наранят. Забелязвам, че някои изпитват едва ли не удоволствие от това да обидят отсрещния, и то по такъв начин, че наистина да го наранят. Това е много страшно, особено на фона на една много активна и сериозна ежедневна работа от наша страна.
- Много учители и експерти коментират, че нишката в нашето образование се къса някъде между пети и седми клас. Какво е вашето мнение?
- Съгласна съм. Наистина е така. От първи до четвърти клас някак си удържаме положението, защото ние сме постоянно с децата, имаме по-цялостни впечатления и възможности да помагаме на тези, които имат нужда. В 5-и, 6-и и 7-и клас някак си се изпускат нещата. Родителите си мислят, че те са вече много големи и могат сами да се справят. Учителите разчитат, че срещу себе си имат деца, които вече могат да са самостоятелни, а те всъщност са свикнали до 4-ти клас да ги натиска някой. Получава се супер разминаване, което не знам как ще се компенсира.
- Трайното вдигане на заплатите в последните години води ли до по-сериозен интерес сред младите към професията?
- Забелязвам го това. Много жени на около 30 години и малко повече решават, че ще се преквалифицират и ще стават учители, защото са ни високи заплатите. Има доста хора, които никога досега не са работили нищо, но решават, че ще стават учители и ще учат педагогика. Само че те след това се задържат не повече от половин година в системата. Просто не могат. Имам много млади колежки, които са страхотни преподаватели. Вижда се обаче, че това им е призванието, колкото и клиширано да звучи. В същото време в системата има хора с доста стаж, а в часовете им е анархия.
- Дисциплината ли е водещ проблем и във вашето училище?
- Конкретно за нашето училище мога да кажа, че то е от тези, в които наистина няма почти никакви проблеми. Така си мисля. Ходя съвсем спокойна на работа, нямам никакво напрежение, добре се общува с директора и неговите заместници. Голямо училище сме и постоянно нещо се обновява. В гимназиалния етап дъските в стаите са интерактивни, пътуват много. Даже сега ходиха до Мадрид, а от испанското посолство в София поеха входните такси за голяма част от музеите. Колеги също пътуват по разни програми, участваме в много неща. Имаме хор, театър на испански, театър на английски, печелят награди... Не съм работила в друго училище, за да правя сравнение, но действително не мога да кажа нищо лошо. Чувствам се добре, спокойна и никога нищо не ми е било отказано, когато съм предлагала различни извънкласни дейности като посещение на театър например. Много е хубаво да можеш да работиш спокойно и затова съм благодарна на директора г-жа Нели Йорданова, че е толкова отзивчива, съвестна и отговорна. Според мен при избора на директори трябва да се взима мнението и на екипа в училището. Ние сме 120 души - учители, непедагогически персонал и администрация. И ако този, който ръководи, не се разбира с екипа си, какво може да постигне. Няма шанс да вървят нещата.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е предучилищна и начална педагогика в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
- Преминала е курс за следдипломна квалификация „Религия - Благонравие“ в СУ „Св. Климент Охридски“
- От 2015 г. преподава в Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“, Дупница
Людмил Христов
