- Г-н Ботйов, вие ръководите най-активната организация, свързана с паметта на именития ви родственик. Как се справяте организационно и финансово с това трудно дело?
- Повече от 30 години фондация „Христо Ботйов“ постигна немалко в областта на обществения и културния живот въпреки трудностите, съпътстващи дейността на по-голяма част от подобни неправителствени организации.
Многобройни са изданията, които са свързани с творчеството и жизнения път на Войводата, на негови съмишленици и съратници. Особено през първите години от създаването на фондацията винаги съм имал сериозна финансова и организационна подкрепа от членовете на Управителния съвет, някои от които са бизнесмени и, разбира се, от редица държавни институции. След COVID пандемията нещата се промениха, за много от дейностите по-трудно намираме спонсори, но продължаваме напред.
- Бихте ли откроили две или три дейности, с които хората разпознават фондацията?
- В годините създадохме традиция за честване на 6 януари, рождената дата на поета, пред паметника му в Борисовата градина, като привлякохме към това отбелязване Столичната община и Министерствота на отбраната.
Също така в Деня на народните будители 1 ноември вече четвърт век връчваме ежегодната национална награда „Даскал Ботьо Петков“ на изявени учители в цялата страна. За първи път фондацията отпечата факсимилно копие на оригиналното тефтерче на Христо Ботйов, което се съхранява в трезора на БНБ.
- Тази година кой е акцентът в работата ви за празника на Ботев - 2 юни?
- Традиционно сме съорганизатори с кметството и читалището в Скравена, където е пантеонът-костница на 10 Ботьови четници, където освен ежегодното възпоменателно тържество на площада се организира и литературен салон в читалището с изявени ботеведи и творци. Съвсем скоро предстои поредното издание на автентичните Ботьови стихове.
- Семейната ви история е твърде интересна. Може ли да разкажете за родствената ви връзка с поета революционер?
- От седемте синове и две дъщери на Ботьо Петков и жена му Иванка само Кирил Ботйов оставя потомство и до днес. Той е мой прадядо и четник в Ботйовата дружина. Христо е имал дъщеря Иванка, която 14-годишна произнася прочувствено слово за баща си и другарите му в присъствието на княз Фердинанд пред първия паметник на национален герой у нас, този на Христо Ботйов, открит във Враца на 27 май 1890 г.
Боян със съпругата си Екатерина
- Живо доказателство за тази връзка е най-малкият ви син Александър. Той прилича изключително много на прапрачичо си...
- И Александър, и брат му Чавдар определено имат прилика с прапрачичо си, особено откакто и двамата имат бради, но не за да търсят прилика, а защото се харесват така. Но за мен по-важно е, че носят частица от духа на този велик българин. А с гордост мога да кажа, че Александър има и поетичен талант и наскоро издаде първата си стихосбирка.
- Да, като журналист и поет Александър вече е познат в медиите. Разкажете и за другите - все пак всички те в бъдещето ще пренесат фамилията Ботеви. Зная, че когато се роди Чавдар, името му бе избрано от стихотворението на Ботев за Чавдар войвода.
- И тримата ми синове носят гордо фамилията. Най-големият – Боян, живее в чужбина и се занимава с преводаческа дейност. С втората ми съпруга Екатерина бяхме решили, че първото ни дете ще носи името на Чавдар войвода. Няма да забравя деня, в който, когато отидох да го видя за първи път в родилното отделение на „Майчин дом“, проф. доктор Ангел Димитров, който го изражда, ме посрещна с думите: “Чавдар се роди 4,5 кг, 58 см и е на първото легло, с байрак в ръка“.
- Вашата съпруга също е колега журналист. Как я „намерихте“?
- Запознах се с Екатерина при едно пътуване за тържества в Калофер. Тя беше журналист, който отразяваше проявите. Пътувахме заедно от София и мога да призная, че за мен това беше любов от пръв поглед, която се превърна в споделена. И така се „намерихме“.
- Как решихте навремето да посветите живота си на каузата за Ботевото наследство?
- В родната ми къща, където е живяла майката на Христо Ботйов – Иванка, заедно със семейството на генерал Кирил Ботйов, спомените за тези хора ми бяха предавани от баба ми и майка ми. Разказите винаги бяха придружавани със стари снимки, писма и други документи, които естествено породиха интерес към родовата и националната история. Още като студент у мен се зароди идеята на направя родословно дърво. Проследявайки родовите връзки, попаднах на интересни личности, свързани с нашия род – потомци на Левски, Вазов, Александър Стамболийски, Стоян Заимов, Иван Богоров, както и актрисата Татяна Лолова от клон на майчиния род на Христо Ботйов. Интересен е фактът, че братята Евлоги и Христо Георгиеви са втори братовчеди на поета. Ботйовото наследство – поезия, публицистика, журналистически материали, преводи и дори учебник по математика, е толкова всеобхватно, че не си даваме сметка как така един 28-годишен младеж успява да създаде такова изумително по съдържание творчество.
Това беше една от причините да посветя живота и работата си на съхраняване и популяризиране на това писмено дело, особено сред младите хора. И до ден днешен изпитвам удовлетворение от срещите с ученици от цялата страна и тяхното живо и неподправено любопитство да научат повече и по-неизвестни факти, които липсват в учебниците. Наскоро един ентусиазиран третокласник в Добрич откровено ме попита: „Ти истински ли си?“. Други деца, обикновено от по-малките класове, след края на срещата идват при мен за автограф и да ме пипнат за късмет.
- Преди 10 ноември бяхте от семейство, считано за „врагове на народа“. Помагаше ли ви тогава Ботевото име?
- Не бих казал, че бяхме определяни като такива. Родителите ми никога не са били партийни членове, но това не е пречило на работата им. Дори в „онези години“ баща ми, който беше лекар, имаше частен кабинет. След 9 септември единият етаж от родовата къща е трябвало да бъде отчужден, но благодарение на тогавашния министър-председател Вълко Червенков, голям почитател на Ботевото дело, имотът е запазен в неговата цялост.
- Спомням си майка ви, изключително изискана дама. Ще помоля да споделите спомен от детството ви, който е останал значим за вас.
- В детското ми съзнание по-скоро са два спомена, свързани с дядо й Кирил. Единият е, когато покрай къщата профучава празният файтон на генерала, който е изхвърлен от него, след като конете са се изплашили от нещо.
Те се прибират без шефа си във Военното училище, което е било на края на ул. „Шипка“. Другият спомен, разказван от майка ми, беше свързан с първата й среща с дядо й, когато го вижда с пострадало при царски лов око и се сгушва в баща си, изплашена от вида му. Няма да забравя разказите на майка ми за заточението на Кирил в крепостта Сен Жан Д'Акр, средновековна крепост в Средиземно море, където условията са били изключително тежки и сурови. Заточениците са били оковани по двама и се е случвало, когато някой умре, живият да остане известно време окован с трупа. Кирил е имал белези от оковите дори и вече на пределна възраст. Интересни ми бяха и разказите за голямата привързаност и респект на братята - Христо, Кирил и Стефан, към баща им, известният книжовник, учител и общественик Ботьо Петков, въпреки неговата строгост.
- Генерал Кирил Ботев, чийто правнук сте, за жалост и днес не е добре позната фигура за обществото. Моля ви да разкажете за този велик българин.
- Кирил е петото дете в семейството на даскал Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Майка му е била против да тръгва с четата на брат си, но той така и не я послушал и се качва на кораба „Радецки“. Носил е сабя, която Войводата взима от него по пътя. След сраженията при Милин камък във Врачанския Балкан заедно с Иваница Данчев достигат до Лом, където се укриват при учителя Димитър Маринов, бъдещия известен етнограф. Когато той отива да им купи калеври, заптиетата се усъмняват, че големият номер е за някой комита и го проследяват до дома му, където залавят двамата четници. Следва затвор в цариградската тъмница и заточението в Сирия.
След Освобождението завършва първият випуск на Военното училище в София и достига във военната си кариера до чин генерал-лейтенант, заемайки висши постове, включително и заместник-министър на войната. Негов син е Христо, който също е военен, участвал в Балканските войни.
Ген. Кирил Ботев
- С марката „Христо Ботев“ днес се кичат много лъжепатриоти, търсейки мимолетна слава, клишетата не са спрели да се трупат. Има ли лек за това?
- Лъжепатриоти винаги е имало и ще има. Това са хора, за които не си заслужава да говорим. Както казват - „По думите ще ги познаете“ – колкото повече говорят хвалебствени слова, натруфени с фалшива патетика за възрожденските ни герои, толкова повече прозира гузната им съвест на лъжепатриоти и крещяща липса на дела. Мимолетна слава търсят и всички онези псевдоисторици, които фалшифицират историческите факти и на базата на развинтената си фантазия пренаписват епизоди от българската история. Лек за всички тези лъжепатриоти няма. Но времето ги изхвърля на заден план.
- Във фамилния спомен останал ли е жив някой реален момент от Христо, който е бил като всички нас – обикновен човек, със своите трудности, несгоди, щастливи моменти... Как си го представяте извън героизацията?
- Мечтата на Христо Ботйов е била да бъде учител. Неслучайно с радост приема предложението на известния пловдивски издател Христо Данов да преведе от руски учебник по аритметика. Съдържанието на този учебник рязко се различавал от руския оригинал, тъй като преводачът отразява типично българския бит и култура в текстовете на словесните задачи. Както казва Захари Стоянов, при превода Ботйов „взел и нахакал нови задачи“, като добавя цели 47 негови задачи. Между тях са две провокативни – за цивилната листа на султана и веднага след нея за пресмятане на свинчетата, които се раждат при опрасване на свиня. Ботйов разпространява революционните си идеи дори чрез учебник по математика. Задача 16 гласи: „България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате)“. Ако не беше робството, което го принуждава да поеме пътя на националната революция, той щеше да бъде един прекрасен учител и книжовник.
- И все пак героите са необходими на всяко време, а Ботев е един от тях, който не може да бъде поставен под съмнение, независимо от историческите превратности. Как възпитахте синовете си да носят нелекото наследство на един от най-големите български герои, който има и световна известност, за разлика от събратята си?
- Когато носиш Ботевите гени в кръвта си, патриотизмът и родолюбието по-лесно ги предаваш на децата си. От друга страна, още от училище, очакванията към тях бяха завишени. Някои учители смятаха, че едва ли не трябва да пишат и стихоплетстват с лекота, да бъдат оратори и да познават българската история от а до я. Но в действителност всяко дете носи своята индивидуалност и винаги съм вярвал, че не трябва да ги обременявам с родовата памет. Гениите се раждат веднъж на епоха. Синовете ми като млади, съвременни хора ще поемат своя път на развитие с ясното съзнание, че трябва да поддържат Ботевия дух и да го предават и на своите деца.
Това е той:
- Боян Ботйов е роден на 3.02.1960 г. в София
- Завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“
- Работи като журналист в БНР, сп. “Дарители“, в. “Земеделско знаме“
- През 1994 година основава Общонародната фондация „Христо Ботйов“
- Автор и съставител на редица издания, свързани с живота и творчеството на поета революционер
- Изследва и издава родословното дърво на семейството по бащина и майчина линия
- Женен, с трима синове
Михайлина Димитрова
