-Г-н Копач, в Народното събрание е внесен проект за промени в Кодекса за застраховането. При изготвянето им от Министерството на финансите бяха ли взети под внимание предложенията на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)?
- Високо оценяваме предоставената ни от Комисията за финансов надзор възможност да работим в предварителен консултативно-работен режим по подготовката на законопроекта. Но заедно с това бихме искали да изразим съжаление, че някои съществени предложения на застрахователния сектор са останали невключени в него. Настояваме да бъдат взети предвид в хода на законодателната процедура съществените наши предложения, невключени в законопроекта, възраженията ни срещу включени проекторазпоредби, които обосновано са били оспорвани на предходен етап от застрахователния сектор, както и възраженията ни срещу включени в законопроекта проекторазпоредби, които не са били част от законопроекта, представен за обществена консултация, и съответно които не сме имали възможност да ги коментираме.
- От становището на АБЗ, внесено от Народното събрание, става ясно, че предлагате да се предвидят законово нови основания за регрес по застраховката „Гражданска отговорност“. Бихте ли обяснили какви точно са вашите предложения?
- Предложението ни е за въвеждане на две нови основания за регрес на застрахователя към виновния водач, когато при пътнотранспортно произшествие е причинена телесна повреда, смърт или значителни имуществени вреди. Това са: когато деянието - престъпление е било извършено при превишаване на допустимата скорост на движение с повече от 50 км/ч в населеното място или при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба.
- Какви са мотивите ви?
В тези случаи формата на вина би могла да бъде приравнена към груба небрежност, дори евентуален умисъл. Регресът би допринесъл и за дисциплиниращ ефект спрямо водачите, доколкото ще е допълнителна последица от тяхното неправомерно поведение, което е с особено висока тежка степен на обществена опасност.
- Какво на практика означава това – при валидна „Гражданска отговорност“ застрахователят ще плати обезщетенията, но ще иска чрез регрес да си възстанови сумата от виновния водач, така ли?
- Да, но говорим за тежки ПТП, при които имаме причинена телесна повреда или смърт и при които водачът на МПС с виновното си поведение е допринесъл съществено за крайния резултат. Давам ви прост пример: На бул. „Цариградско шосе“ при ограничение 80 км МПС се движи с над 130 км/ч и се врязва в автобусна спирка, като помита невинни хора, включително деца.
- Как обаче ще се доказва, че някой е минал на червено или пък е превишил скоростта с над 50 км/ч, за да може това да бъдат основания за регрес?
Само на база издадени от компетентните органи документи – протокол за ПТП, автотехническа експертиза и др.
Така обаче няма ли да се приравни преминаването на червен светофар, което е често срещано нарушение понякога, защото автомобилът е набрал инерция и рязкото му спиране е опасно, на такива престъпления като шофиране с висока концентрация на алкохол в кръвта или след употреба на наркотици?
Напомням, че става въпрос за станало вследствие на преминаване на червен светофар тежко ПТП с възникнали значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт.
През миналата година бяха приети промени в НК, с които държавата може да отнема МПС на водачи, употребили алкохол или наркотици. Какво става със застраховките на тези превозни средства?
- Нашето предложение е застрахователното правоотношение в тези случаи да се прекратява незабавно и автоматично, считано от влизане в сила на осъдителната присъда и отнемането на собствеността.
- Със законопроекта се дава възможност да се сключват договори от разстояние чрез страница в интернет или онлайн платформа на застраховател или застрахователен посредник. Как трябва да се извършва електронната идентификация на клиентите?
- По тази тема се дискутира отдавна. След задълбочени анализи и консултации с участието на МФ и КФН беше постигнато компромисно предложение, което облекчаваше сключването на застрахователни договори от разстояние. За съжаление текстът е внесен в променен вид в Народното събрание. Така предвидените изисквания за електронна идентификация са твърде тежки и ненужни. Чрез тях редът за сключване на застрахователни договори от разстояние и онлайн не само няма да се облекчи, каквато беше една от основните цели на работата по законопроекта, но дори ще се утежни спрямо сегашното положение.
- Защо смятате, че условията се утежняват?
- В проекта се коментират само 3 вида средства за електронна идентификация, които сами по себе си са твърде ограничени. Първият е уникален идентификатор на физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност по реда на Закона за електронната идентификация. Вторият вид е сертифицираният електронен подпис. И третият е електронен идентификатор с национално покритие по ЗЕИ, каквито идентификатори всъщност все още няма. Така че стават приложими само първите два вида идентификатори. По този начин изискванията за сключване на застрахователни договори чрез онлайн платформа или интернет сайт стават непропорционално утежнени в сравнение със същите изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които би следвало да са приложими изцяло и при застрахователните договори.
- Какви са аргументите ви за това?
- Основен аргумент е, че при сравнение с други видове финансови услуги застрахователната услуга в общия случай се явява по-безопасна за потребителите и финансовата система. Дори да има редки случаи на неправилна автентификация, в най-лошия случай едно лице може да се яви като застраховано, без то да е сключило застрахователния договор. Това, общо взето, няма как да е във вреда на потребителя. В този смисъл изглежда нелогично потребител да може да сключи договор за финансова услуга или кредит от разстояние при приложението на ЗПФУР, но да не може да сключи застрахователен договор съобразно неговите разпоредби. Накратко, бихме искали да изразим подкрепата си за първоначалния текст, внесен в МС след обществената консултация.
- Какво предвиждаше този текст?
Писмената форма да се счита спазена, когато застрахователният договор се сключва чрез страница в интернет или онлайн платформа, позволяваща идентифициране по подходящ начин на застраховащия, и при условие че застрахователят или упълномощен от него посредник подпишат договор с квалифициран електронен подпис.
- А как предлагате да се идентифицира застрахованият?
Просто влизате в съответната интернет страница или онлайн платформа и спазвате указанията. Бързо, лесно, дигитално.
- Защо настоявате застрахователните агенти - физически лица, да отпаднат от списъка на лицата със свободни професии?
- Такъв текст фигурираше във варианта на проекта, представен за обществено обсъждане и беше приветстван от наша страна. За съжаление тази проекторазпоредба е отпаднала и не е включена във варианта, внесен в НС. Дефинирани като свободна професия, застрахователните агенти дължат задължителни социални осигуровки най-малко върху минималния осигурителен доход, независимо от реализираните приходи от дейността. Заради това обстоятелство агентската мрежа на застрахователите сериозно се редуцира през последните години. А това не е от полза за така желаното от всички по-широко проникване на застраховането в българското общество.
- Как тогава предлагате да се облагат доходите на застрахователните агенти?
- На първо място смятаме, че застрахователният агент трябва да има право сам да избира дали да бъде третиран като свободна професия, или да бъде на граждански договор. Необходимо е да се премине към създаване на възможност за облагане и осигуряване върху възнаграждения по извънтрудови правоотношения, тоест само върху реално получените от дейността доходи или по т.нар. граждански договор. Това ще допринесе за развитието на мрежата на застрахователните посредници и ще осигури доходи на редица физически лица. Това ще е от полза и за фиска, тъй като застрахователните агенти ще продължат да плащат своите данъци и осигурителни вноски, но справедливо и спрямо доходите от дейността им – за реално получените от тях възнаграждения.
- Друго ваше предложение е общите условия по застрахователните договори да не се подписват от потребителя на хартия. Какви са аргументите ви?
Такова изискване не съответства на актуалните технологични реалности и на разумния стремеж за оптимална дигитализация в застраховането. Предлагаме в Кодекса за застраховането да се въведе изрична норма, така че това изискване, което произтича от Закона за защита на потребителите, да не се прилага към застрахователните договори. Ако такова изключение не се въведе, всички мерки по отношение на дигитализацията на сключването на застрахователни договори ще се обезсмислят до голяма степен.
- Тоест правилно ли разбирам, че макар да се дава възможност застрахователният договор да се сключва по дигитален път от разстояние, общите условия ще трябва да се дават на хартия и клиентът да се подписва на тях?
Засега това е така.
- Във внесения в НС проект се предлага изрично да се забрани самоучастие във вид на фиксирана в договора сума. Вашето мнение по този въпрос?
Това предложение не е било представено за обществено обсъждане и досега не е подлагано на дискусия със застрахователния сектор. Практиката към момента предвижда възможност самоучастието да се определя като фиксирана сума или процент. Това дава възможност на потребителя, желаещ да сключи договор, да анализира и подбере най-подходящия за своите нужди застрахователен продукт. Такова допълнително ограничение ще е непрактично и ще ограничи свободата на договаряне.
- Няма ли обаче с такава забрана да се спре възможността за заобикаляне на ограничението самоучастието да е до 10%?
Според сегашната уредба ограничението от 10% е приложимо дори и когато се договаря самоучастие като твърда сума. Това съотношение е ясно заложено в закона и се запазва. Евентуална уговорка на самоучастие, чрез която се заобикаля закона, би била по дефиниция нищожна.
- Готови ли са застрахователите за въвеждане на системата „бонус-малус“ така, както е предвидено в законопроекта?
Застрахователите винаги са били готови да приложат системата“бонус малус“, но за съжаление родните ни политици не. Само ще напомня, че системата“бонус малус“ е приложена за пръв път във Великобритания през 1914 г. Доколкото си спомням, сега сме 2024 г. Но извън шегата ние подкрепяме внесения от МС текст, който се основава на възникналите претенции, но бихме искали да се включат и др. критерии като например шофьорския стаж. Лично аз смятам, че можем да отидем и по-далеч, като внедрим индивидуалния рисков коефициент (ИРК), който трябва да получи всеки водач на МПС. ИРК се определя на база определени критерии (виновно причинени ПТП, шофьорски стаж, възраст на водача и др.) и може да бъде под и над единица. Гаранционният ни фонд разполага с една от най-модерните европейски информационни системи ЕИСОУКР, която с известни доработки може да предоставя този ИРК. Когато отидете да си сключите полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят ви в своята ИС умножава базовата премия по ИРК и получава индивидуалната ви премия. Така много потребители ще плащат значително по-малка премия. В заключение искам да кажа, че стремежът на членовете на УС на АБЗ и моят винаги е бил да предадем истинската същност и смисъл на застраховането, което събира в едно човещината, иновацията и предприемчивосттта.
Това е той:
Юри Копач има дългогодишен професионален и управленски опит в застраховането
През май 2023 г. е избран за председател на УС на АБЗ, дотогава е бил зам.-председател на сдружението
Зам.-председател на фондация „Вл. Гаврийски“ и член на УС на Гаранционния фонд
Носител на наградата „За цялостен принос в българското застраховане за 2022 г.“
От 2015 г. досега е член на УС и изпълнителен директор на търговска мрежа и продажби на „Дженерали Застраховане“ АД
София Симеонова
