- Г-н Танев, какво трябва да знаят хората, които смятат да оставят завещание?
- Завещанието е акт, с който човек се разделя със света, акт за след смъртта. Обикновено хората съставят завещание, когато достигнат определена възраст или настъпят обстоятелства, които ги карат да мислят, че са близо до границата с вечността. Древногръцкият писател Лукиан казва: „Само веднъж в живота си римляните са искрени – в завещанията си“. Завещанията винаги съдържат лични мотиви, които не са непременно имуществени.
Хората трябва да знаят, че винаги завещанието е един безвъзмезден акт – да завещаеш означава да дариш, без да очакваш да получиш някаква облага приживе. Не трябва например да се завещава срещу гледане и издръжка или срещу заплащане на пари, включително и рента.
И най-малкият текст или дума от завещанието, които могат да доведат до извод, че има възмезден мотив за съставяне на завещанието, го прави нищожно. Волтер казва: „Човек, който оставя пари за благотворителност в своето завещание, само отдава това, което повече не му принадлежи“.
От текста на завещанието трябва да е ясно, че завещателят разбира свойството и значението на завещателния акт, който извършва по своя воля, че няма принуда. Така написаното завещание на хартия, по възможност четливо, може да бъде оставено за съхранение в завещателя, в някое трето лице или в нотариуса.
- Колко вида завещание има?
- Има два вида завещание – едното е нотариално, то се прави в присъствието на нотариус, той записва волята на завещателя в присъствието на двама свидетели, подписва се от свидетелите и от завещателя, ако може, и от нотариуса, това е публичен акт. Нотариалното завещание се регистрира в Агенцията по вписванията. Този вид завещание се използва по-рядко, защото при него се събират повече такси.
Другият вид завещание, което най-често се използва, е саморъчното завещание. В закона има императивни изисквания за форма на това завещание – то трябва да бъде написано изцяло саморъчно, категорично трябва да има означение на датата, трябва да има индивидуализиране на лицата – трите имена на завещателя или на лицата, на които се завещава, подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания.
Трябва да се знае, че завещанието може да има условия и тежести. Завещанието ще е недействително, когато мотивът му противоречи на закона, на добрите нрави, на обществения ред и когато условието или тежестта са невъзможни. Тежестите следва да са за след смъртта на човека, но дори и да са възможни, неизпълнението им не унищожава завещателните разпореждания.
- Какво трябва да се направи при намиране на завещание вкъщи?
- Ако някой намери завещание вкъщи, трябва да избере нотариус, когото да уведоми. Трябва да донесе оригинала на смъртния акт. Нотариусът приема завещанието, съставя протокол и му казва какви документи са необходими за вписването в Агенцията по вписвания.
Завещанието се вписва само ако има разпореждане, касаещо придобиване на вещни права или ограничени вещни права като право на ползване върху недвижими имоти. След вписването на завещанието то вече представлява годен официален документ, с който може да се упражняват правата по него.
- Може ли да се вади копие от завещание на чужд човек?
- Може. Завещанията са публични – всеки на всеки може да види завещанието. Без да доказва никакъв правен интерес, всеки гражданин може да си извади копие от завещание.
Откритият достъп до книгите по вписвания е възможност да се извършват имотни измами. Това е най-голямата възможност, тъй като всеки може да направи справка без да доказва правен интерес и да придобие лични данни, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен адрес, банкови сметки. Не е необходимо човек да напада базата на НАП, както се случи, това е абсолютно безсмислено, ако му трябват на някого лични данни – отива в Агенцията по вписвания и се снабдява с тези лични данни.
В България над 90% от гражданите са титуляри на правото на собственост и съответно притежават акт, който е вписан в Агенцията по вписванията и в който са отразени техните лични данни и нещо повече – конфиденциалните мотиви, условия по сделките, включително и завещанията. Освен, че не са защитени личните данни, тази възможност непозната за страните от ЕС противоречи и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
- Има ли много фалшиви завещания?
- В последните години се появиха много случаи на представяне на фалшиви завещания. Откритостта на книгите за вписвания у нас, публичността на актовете е основната причина за съставяне на неавтентични завещания. Това там е абсолютно недопустимо - не само за завещанията, но и за нотариалните актове, за сделките. В другите страни в ЕС преписи, копия от актовете може да има само нотариус, адвокат или някакъв държавен орган с определен интерес.
Разкрепостената възможност на книгите по вписвания у нас всъщност дава възможност на измамниците да се информират, да виждат каква е картината, конструкцията на собствеността и оттам да манипулират документи. Публичен трябва да е имотният регистър и съответно данните за собственика, описанието на имота, тежестите, но не и самите актове, въз основа на които се създава той.
- Лесно ли се фалшифицира завещание?
- Завещанието е най-лесният документ, който може да се манипулира, тъй като то може да се направи на късче хартия, съдържанието му да бъде от няколко изречения. Често трудно се доказва неговата меродавност, особено ако са минали години. Автентичността не може да се доказва или въобще да се обсъжда при обявяването от нотариуса на завещанието нито пък при вписването.
Именно в тази връзка Нотариалната камара подготви предложения до министъра на правосъдието за промяна в Закона за наследството. Внесохме ги на 20 февруари т.г. Ние не предлагаме промяна във формата на завещанието, а само по отношение на действията на обявяване – преди да обяви завещание, нотариусът да уведоми наследниците по закон за точната дата, час и място на самата процедура.
Всички лица, имащи право да присъстват на обявяване на завещанието, да бъдат уведомени чрез публикуване на сайта на Нотариалната камара чрез нашата електронна система, която е уредена в закона. Неявяването на тези наследници на процедурата по обявяване не е пречка то да се извърши, но самият факт, че се осветлява този момент, му дава относителна публичност, възпрепятства възможността за злоупотреби.
Близките могат да заявят, че ще оспорват завещанието веднага още в протокола за обявяване. И ако някой тръгне да се разпорежда със завещанието, ще се знае дали някой има намерение да спори. Такава е практиката в ЕС – при обявяване на завещанията винаги да се призовават наследниците по закон или други заинтересувани лица.
- Как е при нас?
- Лицето, което е намерило завещанието, го носи при нотариуса и за това не знае никой. Нотариусът му изисква едни документи, тъй като достъпът до Агенцията по вписвания е открит, той може да се снабди с тях. Този момент остава скрит и това дава възможност да се извършват злоупотреби. Завещанието се вписва, извършва се разпореждане и след това чак разбират наследници по закон за завещанието.
Другият вариант – нотариусът да уведомява лице по лице, би направил процедурата по обявяване невъзможна, хората са разпръснати в страната или по света. Ако тръгнем да ги уведомяваме по реда на ГПК лице по лице, това означава години да не можем да обявим завещанието само защото на някого от наследниците не му е съобщено.
Изнасянето на сайта на камарата е чисто техническо действие, което обаче ще дава публичност на обявяването. Важното е да се направи нещо, което, от една страна, да осветли момента на обявяване, от друга страна, да не възпрепятства самата процедура и упражняването на правата по завещание.
Другият вариант е информацията за това кога ще се обявява завещание да бъде на сайта на Агенцията по вписванията. Аз предлагам да е на сайта на Нотариалната камара, защото ние действаме експедитивно. А може и на двата сайта да се обявява, въпросът е нещо да стане, а не само да се говори.
- Какво представлява международният регистър за завещания?
- Това е европейската Асоциация на регистрите на завещанията – ARERT, създадена от ЕК и Съюза на нотариатите от ЕС – CNUE. Нотариалната камара има достъп до тази информационна система още от 2008 г. и ние бяхме едни от първите 6 страни в Европа, които се включиха, сега почти всички страни са включени в нея.
В България може да се направи справка за наличие на завещание в чужбина, както и чужденец може да направи справка за наличието на завещание от български гражданин тук. Те могат да правят справка не за съдържанието, а дали има завещание, дали е обявено, дали е вписано – дали съществува завещание и какви процедури са правени по него.
- Кога започва да действа едно завещание?
- Завещанието започва да действа от момента на смъртта на завещателя, а не от вписването му. На 23 април в НС беше проведена кръгла маса на тема: „Актуални проблеми на саморъчните завещания, мерки за борба със злоупотреби.“ Присъстваха университетски преподаватели, съдия от ВКС, от Висшия адвокатски съвет, председателят от комисията по правни въпроси.
Един от дискутираните проблеми беше, че съдебната практика приема, че завещанието дори да не е вписано, има много голяма сила, с него могат да се обезсилят всички извършени до момента сделки.
Ще дам пример – двама законни наследници са се разпоредили с наследствен имот, продали са го и след една година се оказва, че единият от родителите им е направил завещание на един от внуците си. Съдебната практика приема, че със завещанието придобиваш качество на наследник и по този начин отпадат всички отчуждавания на имот.
Тази съдебна практика не е много убедителна, защото Законът за собствеността изрично предвижда, че завещание, което не е вписано, не води до противопоставимост на вече вписани актове. Но съдебната практика е единна, следва да се уважава и на практика за всеки, който придобива имот, тегне опасността, ако се появи завещание, да бъде отстранен от собствеността.
- Лесно ли се доказва автентичност на завещанието?
- Всеки случай е конкретен. Автентичността на завещанието се доказва по запазени подписи, графологичен материал – всеки някъде е попълвал документи - в общината, в социална служба.
Няма държава, в която всички завещания да са достоверни. Оспорването на завещанието е нещо нормално. Въпросът е да се създаде процедура, която да защитава хората при представяне на завещание, ненаписано от лицето, посочено за завещател. Истината е, че няма как да се възпрепятства съставянето на фалшиви завещания, но има възможност да се възпрепятства тяхната употреба.
- Какво трябва да се направи в помощ на уязвимите хора?
- Ние предлагаме да се възстанови още една форма на завещание, която е често използвана в Европа и е съществувала в България по стария Закон за наследството и това е т.нар. Тайно завещание по чл. 66 от стария, отменен Закон за наследството.
Тайното завещание може да бъде написано не само саморъчно от завещателя, а и от трето лице, но то трябва да бъде подписано от завещателя на всяка страница и да е извършено пред свидетели – те са били четирима по стария закон, сега може да са и двама. Това са свидетели, които присъстват на съставянето на завещанието, докато саморъчното завещание се прави неприсъствено.
Всеки може в един момент да е в някакво емоционално настроение да напише завещателно изявление на една салфетка и впоследствие с тази „салфетка завещание“ един наследник по завещание да упражни съвсем законно правата си.
- Какво трябва да се направи?
- Трябва да се създаде процедура, която многократно – 11 пъти, предлага Нотариалната камара за защита на правните интереси на уязвимите лица. Уязвими лица са тези, които според резолюция на ЕП от юни 2017 г. поради нарушени или недостатъчни лични способности не могат да защитават своето имущество временно и окончателно.
Уязвимите лица не са само възрастни хора, това са лица на всякаква възраст, които поради болест или недостатъчна грамотност, образованост не могат добре да защитават своите лични имуществени интереси.
Нотариалната камара предлага този регистър да се създаде като част от информационната система на камарата и в него самоопределилите се като уязвими лица да посочват близки, които трябва да се уведомяват при техните разпореждания с имущество въз основа на вече съставени пълномощни.
Това е той:
През 1988 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“
Има над 30-годишен юридически стаж като нотариус
Районът му на действие е Районен съд - София
Мария Кадийска
