П од 100 000 души са направили завещания у нас през последните 25 години, сочи статистиката на Нотариалната камара.
„От 1998 г. досега има 98 522 завещания – и нотариални, и саморъчни. Нотариусите са обхванали всички завещания, тъй като имаме роля при тях, ако не при съхранението им, при тяхното обявяване“, съобщи за „Телеграф“ председателят на Нотариалната камара Димитър Танев.
ИЗПАДНА ОТ ЗАВЕЩАНИЕТО: Какво се случва с пудела на Силвио Бурлускони? (СНИМКИ)
Българинът прави много по-малко завещания, отколкото гражданите на другите страни в ЕС. В Германия например около 25% от хората според статистиката съставят завещания.
Процедура
Танев обясни, че нотариалните завещания се правят пред нотариус, който записва волята на завещателя в присъствието на двама свидетели. „Този вид завещание се използва по-рядко, защото при него се събират повече такси. Другият вид завещание, което най-често се използва, е саморъчното завещание. В закона има императивни изисквания за формата на това завещание – то трябва да бъде написано изцяло саморъчно, категорично трябва да има означение на датата, трябва да има индивидуализиране на лицето – трите имена на завещателя, и не трябва да съдържа някакво насрещно задължение“, обясни Танев.
Хората трябва да знаят, че винаги завещанието е безвъзмезден акт – ти даряваш, без да очакваш да получиш нещо насреща. Така че не трябва да е прехвърляне срещу гледане за издръжка или срещу заплащане. „И най-малкият текст или дума от завещанието, което може да доведе до извод, че има възмездност, го прави нищожно. Изцяло саморъчно трябва да бъде написано. От текста на завещанието трябва да е ясно, че завещателят разбира свойството и значението на завещателния акт, който извършва по своя воля, че няма принуда. Така написаното завещание на хартия, по възможност четливо може да бъде оставено за съхранение в завещателя, в някое трето лице или в нотариуса“, разясни Танев.
Ако някой намери завещание вкъщи, трябва да избере нотариус, когото да уведоми. Нотариусът приема завещанието при себе си, съставя протокол и му казва какви документи са необходими за вписването в Агенцията по вписванията.
Матю Пери остави над $1 милион на Уди Алън!
„Завещанието е най-лесният документ, който може да се манипулира, тъй като то може да се направи на късче хартия, с няколко изречения да бъде и съответно трудно се доказва неговата автентичност, особено ако са минали години“, каза Танев.
Оспорване
И нотариалните, и саморъчните завещания могат да бъдат оспорвани в съда от наследниците със запазена по закон част. Оспорването може да стане до 5 години от узнаването за завещанието, обясниха магистрати пред „Телеграф“.
Това са деца, съпруг или родители. Законът за наследството казва, че „запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители“. Когато запазената част на някой от посочените наследници е накърнена, той може да поиска от съда да му я възстанови.
Тогава започва съдебната битка. Тя може да продължи с години. През това време имуществото, което е обект на завещанието, не може да бъде продавано. Често срещана хипотеза е баби и дядовци да завещават или даряват на своите внуци, лишавайки от наследство собствените си деца. Така тези деца са поставени пред изпитанието, ако толкова много държат на наследството си, да се изправят в съда срещу собствените си отрочета. Важно е да се знае, че завещанието не може да е съвместно, тоест не може да е от името на двама съпрузи например, а само еднолично. Практиката показва, че саморъчни завещания се правят от хора, родени около 1950 г. или по- възрастни, но рядко от по-млади.
Правят се завети от рода на: Разпръсни праха ми в морето
Хората, които правят завещание, може да оставят и завет от сорта на „Като умра, прахът ми да се разпръсне над морето“ или „Дължа на моя приятел Х заем. Върни го“. Заветът няма правни последици. Той обаче също се счита за последната воля на отишъл си от този свят човек и неговите близки са морално задължени да я удовлетворят. Големите дарители след кончината си също оставят завети. Например те могат да посочат за какво точно да се ползва дадена сграда, която са оставили на определена общност, или в кое читалище да отидат книгите от библиотеката му.
Дигитализацията „изяжда“ сравнителния материал за експертите
Заради дигитализацията вещите лица, назначавани от съда да направят почеркова експертиза, която при оспорване да докаже, че саморъчното завещание е автентично, са изправени пред голямо предизвикателство. Причината е, че често няма достатъчно надежден сравнителен материал, оставен от починал наследодател. Така, когато съдът назначи почеркова експертиза, обикновено вещите лица взимат сравнителен материал от декларацията, разписана от човека, написал завещанието, в съответното РПУ при получаване на документите за самоличност.
*Автори: Мария Кадийска, Тереза Тренева
Екип на Телеграф
