- Г-н Петров, как завършва сезонът за Столичния общински съвет?
- Доста ползотворно завършва. Смятам, че този сезон е един от най-продуктивните от началото на нашия мандат, тъй като работата на общинския съвет се поуспокои и започнахме да работим по-продуктивно и да намираме все повече общи теми и важните неща да получават подкрепа. Въпреки липсата на редовен кабинет доскоро и липсата на национален бюджет смятам, че свършихме доста полезни неща за града.
- Кои са важните решения, които взехте?
- Над 650 решения сме взели от началото на годината, мога да отлича някои от тях, които са особено важни. От началото на мандата с колегите от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ водим тази битка и съм щастлив, че успяхме да стартираме конкурсите за търговските дружества. Това са над 18 общински дружества и 35 лечебни заведения. За първи път процедурата по избор е толкова прозрачна. Всеки гражданин ще има възможност да се запознае с концепциите и програмите на кандидатите, след като бъдат публикувани на страницата на СОС. С това слагаме край на анонимните назначения в общинските дружества. За мен лично беше много важно да стартира и процедурата за общински омбудсман, тъй като това е своеобразен мост между гражданите и местната власт. Смятам, че е много важно те да имат легитимно избран посредник, тъй като настоящият е на поста от 2015 година. Мисля, че доста добре върви процедурата. Десет участника са се кандидатирали. Надявам се комисията по подбор да избере най-достойния обществен посредник. Ще спомена и увеличаването на капитала на Столичен електротранспорт с близо 42 милиона евро. С него осигуряваме авансови плащания по договорите за 20 нископодови трамвая, 75 модерни тролейбуса, 50 екологични електробуса, което е изключително важно за модернизацията на градския транспорт.
- По кои теми не успяхте да постигнете консенсус?
- Смея да кажа, че в третата година вече консенсус все по-често се намира. Категорично има теми, в които не можем да постигнем общо сечение. “Топлофикация-София” е една от тях. Имахме предложение с кмета Васил Терзиев да възложим на международна институция да направи външен одит, което да ни позволи да пристъпим към намирането на външен инвеститор, който да поеме управлението на дружеството. За съжаление тези опити бяха блокирани още на ниво комисии и този доклад никога не стигна до заседание на общинския съвет. Надявам се с новото ръководство да намерим някакво разбиране, тъй като “Топлофикация” има нужда от помощ, а държавата не помага. Голяма част от задълженията на дружеството са лихви именно към държавата. Към момента дългът на “Топлофикация” е над 1 млрд. евро.
- Дълговете ѝ бяха погасявани от държавата, защо продължава да затъва?
- Това беше преди доста години. В момента задълженията си стоят там. Разбирам, че те имат проблеми, свързани с “Боташ”, тъй като им дължат много пари и едва ли не ние сме най-големият им длъжник. Но ние не може да отговаряме за решенията, които взима държавата. Всички знаят, че “Топлофикация София” е изключително важна като структура за енергийната независимост на България, така че трябва да намерим някакво решение.
- Кои са първите неща, с които ще стартирате новия сезон на 10 септември?
- Най-важното ще бъде бюджетът. Надявам се до края на юли да бъде приета държавната финансова рамка, за да може на първата сесия след лятната ваканция да го разгледаме. За мен е абсолютно недопустимо по принцип да гледаме през септември бюджет за годината, но добрата подготовка на кмета и неговия екип направи възможно така, че да може да направим разплащания за важни проекти, въпреки че нямаме бюджет.
- Вие сте готови с проекторамката?
- Да, готови сме, но все пак трябва да видим официално какво ще се приеме, защото може да има някакво разместване. Доскоро заместник-кметът по финанси Георги Клисурски беше министър, така че той много добре познава разчетите. Там притеснения нямаме. Надявам се да бъде приет още на първото заседание. Голямата подготовка ще бъде за бюджет 2027. Правителството има достатъчно голям комфорт и пълно мнозинство в НС, така че се надявам до края на годината да имаме макрорамката на националния бюджет, така че най-късно януари да гледаме бюджета на София за догодина.
ВИЖДА ЛИ СЕ КРАЯТ на кризата с боклука?
- Кога ще бъде решена кризата с боклука в града?
- Трайно решение ще има, когато бъдат подписани дългосрочни договори за всички зони. Нещо, което е позитивно в тази ситуация, е, че изградихме общински капацитет - СофЕкострой и Столично предприятие за третиране на отпадъците. Благодарение на кмета и неговия екип ще бъдат спестени над 400 милиона евро от парите на софиянци. Те няма да го усетят, защото няма да ги дадат реално, но трябва да знаят. Другото, което според мен е изключително положително, е това, че в момента действието на всички договори се разминава, т.е. приключват по различно време, а не на една и съща дата, както беше досега. Те ще бъдат петгодишни. Хубаво е във времето да доизградим още капацитет в Предприятието за третиране на отпадъци, тъй като към момента те могат само да ги извозват. Всички други услуги, които са в договорите, като метене и миене, не могат да ги осигурят. Това е проблем и хората го виждат. Знам, че това ги дразни, но се надявам с още малко търпение всичко да премине и това да остане един лош спомен. Все пак в районите, в които имаше затруднения, вече се справят далеч по-добре.
преливащи кофи
- Какво ще се случи с постамента на Паметника на Съветската армия?
- Със сигурност няма да го възстановяваме, това трябва да е ясно. По предложение на кмета решихме да вземем от областната управа имота в село Лозен, където се съхраняват самите скулптури. Въпреки че не подкрепяме да има такъв огромен паметник в центъра на града, смятаме, че това все пак е някаква културна ценност и може да се помисли как да се имплементира някъде във времето. Хубаво е да бъдат запазени фигурите колкото се може в по-добро състояние, затова ние сме готови като община да поемем тази отговорност да ги съхраняваме. Тук обаче трябва да се отвори много сериозно дискусията какво ще се прави в Княжеската градина. Трябва да се проведе по-широко обсъждане, социологическо проучване, да се чуе мнението на хората, на експертите, да се види как точно да се да се използва това пространство. Има различни варианти - да се върне в стария му вид, или пространство за спорт, например да се изгради скейтпарк; да се направи друг монумент, имаше предложение там да се изгради паметник на българските царе. Трябва да чуем различните страни. Очаквам до края на годината да има решение по тази тема и евентуално да бъде обявен конкурс.
- Разкажете за най-голямата пързалка в Европа?
- Благодаря на колегите общински съветници, че подкрепиха вчера предложението ми за сключване на ново тристранно споразумение за сътрудничество между Столичната община, фондация „София – европейска столица на спорта“ и „АСТ СЕРВИЗ“, за да превърнем Ice Park Sofia в Княжеската градина в най-големия зимен атракцион. Смятам, че това е една добра идея, чрез която да развием зимния туризъм в София. Важно е да кажем, че няма да се слага нищо върху зелените пространства, няма да се махат дървета. Според организаторите до 9000 квадратни метра може да стигне ледената площ, което може да ни постави под номер 1 в Европа. Ангажиментът, който са поели, е да удвоят посещенията на деца и ученици в Ice park. За мен е важно, че те обещаха и да облагородят цялата зона.
- Кога ще отвори врати парк “Врана”?
- Документално всичко вече е приключено. Сега е важно да облагородим парка, защото за съжаление разбирам, че във времето, в което беше във владение на Областната управа, е доста занемарен и има опасни дървета. Администрацията е подготвила доклад за това и когато колегите от зелена система кажат, че са свършили всичко необходимо, ще го отворим. Сигурността на гражданите за нас е приоритет и те заслужават да се разхождат в безопасни пространства.
- Ще възстановите ли автобусната линия?
- Най-вероятно ще я възстановим. Смятам, че самият парк е изключително голяма културна ценност и е хубаво да се посещава от повече жители и гости на нашия град. Той трябва да бъде достъпен за хората.
- Кога се очаква да бъде представен преработеният ПУП на Борисовата градина?
- Очакваме след преработката планът отново да бъде представен. Той трябваше да бъде приет преди доста години. Абсолютно безхаберие е повече от десетилетие, откакто е направен конкурсът, да няма приет ПУП. За мен е изключително важно и нужно да има Подробен устройствен план, за да се опази паркът и да се установят ясни правила и дългосрочна визия за развитието и управлението на Борисовата градина. В началото на 2024 година, по мое предложение и на кмета Терзиев, общинският съвет взе решение да си вземем всички спортни обекти, които са държавна собственост. Става дума за стадион “Юнак”, стадион “Георги Аспарухов” и стадион “Септември”. Само “Георги Аспарухов” ни беше прехвърлен, другите все още не са ни предадени. Смятам, че политиката трябва да е в тази посока, а именно общината, а не държавата, да управлява спортните обекти, които се намират на територията на града.
- Ще успее ли София да грабне “Евровизия” и да се справим с организацията и провеждането ѝ?
- Категорично! Няма второ мнение освен това, че София трябва да бъде домакин. София е най-подготвеният град, с най-голяма леглова база, с най-голямото летище, с най-голямата зала. Без никакви съмнения ще се справим. Естествено ще бъде предизвикателство едно такова събитие, което не е правено до момента, но аз смятам, че с Giro d'Italia показахме, че София може да приема големи форуми. “Евровизия” ще бъде нещо различно. Тук трябва да благодарим и на Дара за възможността. Тя направи едно страхотно представяне и спечели безапелационно конкурса. Най-малкото, което можехме да направим за нея, е да я отличим със званието „Почетен гражданин на София“. На 17 септември, когато столицата ни празнува, ще бъде наградена.
- Порязаха ли ни “Мишлен” окончателно?
- Това е една процедура, която ще отнеме години. В Дубай тя е отнела 4-5 години, за да получат звездата. По отношение на качеството – тук експертите трябва да дадат своята оценка. Аз мисля, че това само може да мотивира бранша да подобри своите условия и да работи за повече качество на храната, която предлага. Становището не е окончателно, процедурата продължава.
- Разкажете ни за инициативата ви “Лято на жълтите павета” и това не е ли прелюдия към това зоната да стане пешеходна?
- Аз лично съм привърженик на това в бъдеще жълтите павета да станат пешеходна зона. За да спрат да се разместват, трябва да се спре трафикът по тях. Те не са проектирани за такъв тонаж. Целта сега е през уикендите в почивния месец август да се види как ще се отрази на София една такава пешеходна зона, която ще бъде в участъка от площад “Княз Александър I” до бул.“Васил Левски”. Все повече градове по света превръщат отварянето на централните си пространства за хората в устойчива градска традиция. Подобни инициативи се провеждат ежегодно и се възприемат като възможност хората да преоткрият града си – с повече разходки, култура, спорт и обществен живот. Това лято София също прави тази крачка и се надявам да се превърне в традиция. Важно е да кажем, че това не е стъпката към постоянно пешеходен булевард, нека хората не се плашат. Докато трите ринга в София не бъдат изцяло завършени, такъв тип инициативи за постоянно по-скоро биха затормозили трафика в града.
Васил Терзиев пред “Телеграф”: Общината поема боклука в София!
- Предстои да бъдем домакини на Европейското по волейбол?
- След огромния успех, който постигна нашия национален отбор на Световното по волейбол, смятам, че интересът към нашите национали е огромен и те заслужават най-голямата подкрепа. Това е голяма чест и исторически момент за София. Вярвам, че отборът ни ще се представи по най-добрия начин на европейските финали, чийто домакин ще бъдем през септември. Вчера на заседанието на СОС гласувахме и бюджет, за да можем да осигурим фен зони, както и публично излъчване на ключови мачове. Идеята е да приобщим софиянци и гостите на града, които нямат билети за залата, да се наслаждават и да подкрепят играта на нашия отбор. За мен София е много жив град и трябва да работим за това да привличаме все повече големи форуми у нас. Защо не в бъдеще да се направи и по-модерен национален стадион. Разбира се, не на това място, което е в момента, тъй като то е доста неподходящо за национален стадион.
- Къде трябва да бъде изграден новият национален стадион?
- Ние сме имали доста разговори с Министерството на спорта в последната година, при различните министри. Това е малко проблемът на разговорите, тъй като при смяна на министрите разговорите започват отначало. Ние като местна власт сме отворени да помогнем да се намери място, така че да се направи нов национален стадион. Личното ми мнение е, че такова голямо съоръжение трябва да бъде в покрайнините на града и да спре да бъде затормозяван центърът на София с мероприятията, които се провеждат на стадион „Васил Левски“. Имаме различни варианти за терени, например около „Обеля“ и „Надежда“, близо до метростанция “Ломско шосе”, който е и близо до Северната скоростна тангента. Там има един огромен терен, който смятам, че е подходящ. Има терени и към летището. Трябва да се види каква е концепцията на държавата, тъй като тя ще го строи и поддържа.
- Кога ще потегли поне един лифт към Витоша?
- Доста сложно е да кажа кога. Важното, което трябва да се каже, е, че се работи активно в няколко направления, тъй като сами знаете, лифтовете на Витоша бяха продадени преди близо 20 години. “Витоша ски”, които са собственици на съоръженията, не са от най-кооперативните партньори, с които може да се работи. Кметът и екипът му намериха решение да се направи специализиран устройствен план с нов сервитут за „Алеко“, Княжево – Копитото и Драгалевци-Симеоново, като става дума за четири лифта общо. Това са паралелни маршрути на сегашните лифтове, така че да може да не сме зависими изцяло от “Витоша ски”. И ако те не решат да работят с нас, ние да имаме възможност във времето да изградим лифтове, които да са общински или направени с инвеститор. Витоша е естествено продължение на града ни и сме длъжни да направим всичко възможно жителите и гостите на София да имат нормален достъп до планината.
Това е той:
- Цветомир Петров е роден на 5 юни 1990 г. в София
- Магистър по „Управление и администрация“ и бакалавър по „Публична администрация“ от УНСС
- Той има опит в сферата на публичната администрация и управлението на градски процеси
- От 2024 година е председател на Столичния общински съвет
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Владимир Христовски
